Как oбщина Бургас съсипа най-добрия фолклорен фестивал у нас

По-възрастните бургазлии вероятно си спомят времето, когато стадион “Черноморец” се превръщаше в шумна феерия от цветове, багри, песни и танци на различни народи от целия свят. Няколко поколения са възпитани в традициите на Международния фолклорен фестивал, няколко кмета успяха да го съхранят, развият и достигнат висотите му през годините. Но не и този кмет и тази община, които закопаха най-добрия фолклорен фестивал у нас. Вместо да радва бургазлии и туристи, 39-ото издание на Международния фолклорен фестивал се превърна в жалка пародия на нещо като карнавал по бургаските улици. Бургазлии пък се питаха къде са многото състави от предишните лета, къде са детските групи, къде са седмичните тържества на Летния театър, когато всички можеха да се порадват и да се насладят на културата на различните от нас народи. Някои от тях си зададоха и въпросите защо става така, че

местната власт толерира пиянските оргии в морската градина,

 след които остават купища бутилки, боклуци и воня на урина дни наред, а е толкова безпощадна към фолклорния фестивал, който ни учи все пак на нещо красиво.

Тази година участието в Международния фолклорен фестивал бе най-рехавото от всички издания на фестивала. Професионалните състави, участващи в него, бяха едва четири. А общото количество на съставите, които се включиха в традиционното шествие по главните улици, бе....7.

Пищните представления, в които децата ни се радваха на танци и песни от Африка, Азия, Южна и Северна Америка, вече са безнадеждно отлетели в миналото. А най-жалкото е, че професионалните състави от чужбина бяха само 3 – от Сърбия, Полша и Словакия.

фолклорен фестивал в бургасГрупата от Казахстан, за чиято изява пиарите на фестивала проглушиха ушите на бургаските медии, всъщност се оказа театрална кукловодска група, която премина по улиците на града в облекла на приказни герои. Фолклорната насоченост на тази група не е в песните и танците, а в марионетното изкуство, развито в тази държава.

Танци от Русия също нямаше на тазгодишния фестивал. Тук дойдоха само певци, при това не пеещи на живо, а на синбек. Живи инструменти няма, затова по време на “парада” на тази група цареше гробовна тишина. Румънските певци пък отидоха още по-далеч в своето “изкуство” – пеене на плейбек.

Хора, които разбират от фолклорно фестивално изкуство, казват,

че в този свой вид – в три фестивални вечери и едва седем трупи, той е напълно обречен, макар че двата професионални ансамбъла от България – от Разград и нашият ансамбъл “Странджа”, отчаяно да се опитваха да вдигнат нивото му. И е твърде възможно 40-ото юбилейно издание просто да не се осъществи.

В същото време доста по-млад фолклорен фестивал, този във Велико Търново, е член на Световната организация на фестивалите и събира не само доста по-голям брой участници от уж традиционния си бургаски събрат, ами и гости от чужбина, дошли да гледат пъстрите състави. Но за нашата управа май са по-важни наркоманите, пъплещи за Спирит ъф не знам си кво и придружаващите го “екстри” като екстази, марихуана, кокаин, хероин, тоновете алкохол и разгулен секс на открито.

Защо обаче се получи така?

Преди две години вестник “Под лупа” предрече краха на фестивала. Имахме специална статия, в която прогнозирахме, че с идеята си да въведат такса-участие общинарите просто ще турят кръст на тази хубава традиция.

Тогава написахме, че зад гърба на общинските съветници

новата „културна” власт на Бургас вдигна таксата за участие във фестивала от 20 лв. на 600 лв.

Поредната комисия, съставена от разбирачи от фолклор, музика и култура, е преценила, че всеки състав, който иска да участва във фестивала, трябва да се бръкне с 600 лв. И е разпратила до знанието на всички организации, занимаващи се с фолклор, въпросната такса, още преди тя да бъде гласувана от общинския съвет.

За доказателство приложихме и цитат от сайта www.folklore-bg.com с правилата за участие във фестивала: „Фестивалната такса на одобрените състави е 600 лв.” Новината е публикувана много преди общинската сесия, утвърждаваща тази такса.

Още тогава написахме, че  такса от 600 лв. – увеличена 30 пъти!, е непосилна за повечето фолклорни състави у нас, а и в чужбина. И че певците и танцьорите, радвали бургазлии десетилетия наред, просто няма да стъпят на сцената на Летния театър. Комерсиализмът и желанието за печалба отново взе връх над културата, над ценностите и наследството на наши и чужди народи.

Ще дойде само този, който може да си плати. Така бургазлии ще бъдат лишени да чуят много талантливи участници, само защото те не могат да извадят 600 лв. В същото време тук ще идват комерсиални или прохождащи състави, които могат да си позволят да платят, за да имат в портфолиото си някаква награда. Така написахме тогава. И се сбъдна.

През 2008-ма година фестивалът събра участници от Армения, Гърция, Испания, Босна и Херцеговина, Йордания, Сърбия, Турция, Словакия, Венецуела, Полша, Индия, Сенегал, Нигерия и САЩ.

Сега – рехаво и тъжно присъствие, дори без задължителния придружаващ музикален съпровод

Каква е целта на чиновниците от общинския отдел „Култура”? Да намалят участниците или да се нагушат с по-високи такси? Ама и в двата случая нещо не се връзва.

Международният фолклорен фестивал в Бургас, основан през 1965 г., за времето на своето съществуване е завоювал международен авторитет.  Той се организира от община Бургас под патронажа на кмета на града под наслов „Да съхраним завещаното от нашите предци и го предадем на своите деца.” Мотото е едно и също всяка година, още от основаването на фестивала – неясно защо от общинския пресцентър всяка година пишат гръмко: „Тази година мотото на Международния фолклорен фестивал е...”

Съорганизатори на фестивала са Министерство на културата и Българска национална телевизия. От 1978 г. фестивалът е член на Международния съвет на организаторите на фолклорни фестивали (ЦИОФФ), а от 2001 г. на организацията International Festivals & Events Association Europe /IFEA/.

 Впрочем справка в други общини показа, че градът ни бележи рекорд – подобна сума за фолклорен фестивал никой друг град никога не е искал. 300 евро не искат дори в чужбина! Пък после нека общинарите разправят как Бургас бил „център на разнообразни автентични фолклорни прояви”.

Дали общината е очаквала да припечели от таксата, след като самата тя финансира фестивала със 70 000 лева? Пак не става ясно. Въобще политиката в областта на културата на нашата община никога не е била ясна. Фестивали се стартират, други не се поддържат, измислят се глупави халтури, за които всяка година се отпускат нови и нови средства.

От отдел “Култура” на общинската администрация обявиха пред журналисти, че групите са малко и изпълнителите са рехави, защото късно им изпратили поканите.

На въпроса “Защо късно”, така и не се намери кой да отговори смислено

Провалът на организаторите е още по-интересен, ако задълбаем и в едно скорострелно назначение на бившия директор на общинския ансамбъл “Странджа” Стефан Чапкънов за “артистичен директор” на фестивала.

Самият Чапкънов бе изгонен с гръм и трясък от ансамбъла преди години. Чуха се обвинения към него в злоупотреби с общински средства. Самият професор пък даде пресконференция, на която обвини сегашните управници, че го махали заради поръчки и политически игри на новата власт. Реномето на проф. Чапкънов е спорно, като се има предвид дългото му “царуване” в общината по времето на Йоан, макар фолклорният му опит да е наистина ценен.

Интересно обаче как скандално освободеният професор, уж за злоупотреби, отново е бил реабилитиран да оглави фестивала. Той видите ли бил “изключително ценен със своите опит и връзки, за по-интересното провеждане на фестивала”. Това заяви зам.-кметът по култура Йорданка Ананиева на въпрос на журналисти как така един уж злоупотребил директор се завръща отново на бял кон.

Но и “безспорният авторитет” на проф. Чапкънов не спомогна кой знае колко да се замаже общинарската издънка. Покани уж били изпратени на 150 състава от целия свят. От тях отговорили едва 14, а многоуважаваната комисия пък отсяла от тях днешните участници.

Истината е, че откакто фестивалът е платен, съставите просто не искат да участват

Ясно е, че е криза и общината не може да финансира всички прояви, но пък как се намират милиони за Спирит ъф Бургас? А други милиони за далеч по-бездарни фолклорни прояви? А хиляди левове за някакви си стрийт шоута, дето уж трябваше да открият “Александровска”, ама пропаднаха в дъжда?

Интересно е също така как едно Велико Търново, което далеч няма нашия бюджет, успява да изгради и да развива доста по-млад фестивал и да генерира от това приходи, а не само разходи. Ако нашият кмет (или зам.-кмет по културата, все тая), не знае как – може да почерпи ценен опит от тамошния кмет.

Ние също можем да дадем ценен съвет – повзрете се в миналото, защото всичко ново е добре забравено старо. Махнете и таксата за участие. Така гарантирано участниците ще бъдат повече, та многоуважаемите комисии от фолклорни разбирачи да имат от кого да отсяват. Или дайте фестивала на наистина утвърдени имена, за да не се излагате пред чужденците с рехави песньовки без музика по главната.

Георги ИВАНОВ

 Редакцията на „Под лупа“ се извинява за евентуални пропуски и грешки. Засегнатите имат право на отговор.