Катастрофалният залез на Тръмп

Иън Бурума, Project Syndicate

 

Коментарът под заглавие Trump’s Götterdämmerung е препубликуван от Project Syndicate.

Всеки, който е бил изненадан от хаоса във Вашингтон, не е внимавал какво се случва през последните четири години. Гротескните сцени около Капитолия на 6 януари наистина бяха шокиращи: облещени разбойници с неонацистки флагове и знамена с Тръмп, които с бой и трошене си пробиват път към Камарата на представителите и Сената, а докато тълпите крещят „САЩ“ и „Спрете кражбата!“, други си правеха селфита, за да покажат един ден геройството си на внуците.

Но най-отвратителният спектакъл от всички беше този на самия Тръмп, който подтиква безумните си последователи да поемат към Капитолия, за да отменят изборите и да се борят със „злите“ врагове, които уж са откраднали победата му.

Беше шокиращо, но не и изненадващо. Всеки можеше да види това да се задава още от онзи момент през 2016 г., когато по по време на втория президентски дебат Тръмп беше попитан дали ще приеме резултата от предстоящите избори. Той отговори, че ще зависи от резултата. С други думи, той би приел само собствената си победа. Всеки друг резултат би бил нелегитимен. Още тогава беше ясно, че той няма да спазва основните правила на либералната демокрация.

Това не беше единственото доказателство: свободната преса беше обявена от него за „врагове на народа“, политическият му опонент Хилари Клинтън трябваше да бъде „тикната в затвора“, имигрантите бяха изнасилвачи и търговци на наркотици и т.н. Като президент Тръмп одобряваше и дори насърчаваше насилствените екстремисти, които обявиха война на чернокожите и евреите („Евреите няма да ни заместят!“, скандираха в Шарлотсвил, щата Вирджиния, през 2017 г.).

И въпреки всичко това лидерите на Републиканската партия – включително онези, които се дистанцираха от президента в последната минута – го подкрепяха, ласкаеха неговото колосално его и го защитиха с всички сили от смекчаване на странното му и вероятно незаконно поведение. Те не го сториха от любов към Тръмп. Но докато им даваше това, което искаха – дерегулация, по-ниски данъци за особено богатите и бързо назначаване на крайнодесни съдии – той можеше да прави каквото си иска.

Някои републиканци биха признали, че, ами… Тръмп е „неконвенционален политик“. Това със сигурност е вярно. Тръмп е по-скоро като лидер на култ, харизматичен агитатор, който обещава на своите последователи спасение от порочния свят на насилствени и декадентски градове, либерални елити, чернокожи, гейове, имигранти и други „извънземни“, замърсяващи тялото на политиката. Много хора гласуваха за Тръмп, защото вярваха в него повече като месия, отколкото като политик.

Големият въпрос сега е дали култът може да продължи, след като лидерът е извън властта. Може ли Тръмпизмът да оцелее дълго без Тръмп? Той все още притежава голяма част от Републиканската партия. И ще се опита да запази влиянието си чрез социалните медии. Той дори може да изгради своя собствена малка медийна империя. Но дали това ще е достатъчно? Колко дълго ще продължи?

Тръмпизмът може да оцелее с друг лидер – на това поне се надяват политици като сенатора Тед Круз от Тексас. Опитът му да се присламчи към основната група избиратели на Тръмп – като саботира победата на новоизбрания президент Джо Байдън – е игра за бъдещ президентски мандат. Но на Круз му липсва вулгарната харизма на Тръмп. Той е високообразован циник, безмилостен политически активист, но не и човек, който лесно може да вдъхнови масите.

Бъдещето на Тръмпизма зависи и от дълго обсъждания философски въпрос. Кой е по-големият двигател на историята: велики лидери или социално-икономически условия? Подобно на Хитлер, Тръмп често се възприема, особено от хората отляво, по-скоро като симптом, отколкото като причина за социална патология.

Има какво да се каже за тази гледна точка. Тръмп умело експлоатира проблеми и недоволство, които си бяха там много преди той да влезе в политиката: разширяващата се пропаст между богати и бедни, страхът от имигранти, омразата към исляма, нарастващото господство на големите градове и едрите финанси над бедните дедустриализирани и селски райони, омразата срещу расовите малцинства и т.н.

Тези проблеми са използвани с променлив успех и от други съвременни демагози. Но за да успеят, такива политически оператори все още трябва да излъчват известна привлекателност, качество, което по-конвенционалните политици често подценяват на свой риск.

Как изглеждаш и как се държиш играят важна роля за това. Не случайно немалко популистки лидери прибягват до странни прически – рисуваните импланти на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, платиненият гребен на Тръмп, внимателно пресметнатата руса бъркотия на главата британския премиер Борис Джонсън. Косата, подобно на мустаците на Хитлер, е част от тяхната „запазена марка“. Роденият демагог знае как да се откроява.

Много повече от колегите си в демагогския бизнес Тръмп е творение на шоубизнеса. Големият му успех не беше в недвижимите имоти; той всъщност беше ужасен бизнесмен и преминаваше от един гаф към друг провал. Това, което го изгради, беше телевизионно шоу. Именно това даде тласък на неговия бранд, който той използва с наистина чудовищен талант за самореклама. Круз, Джош Хоули, Том Котън или Марко Рубио – всички републикански сенатори с амбиции да тръгнат по стъпките на Тръмп – са много далеч от всичко това.

Яростта, негодуванието и икономическите проблеми, които Тръмп експлоатира, разбира се, няма да изчезнат. И той влоши много повече социалните и политическите болести на Америка. Симптомите ще останат, но може би без човек със злодейски гений да ги разпалва.

И последователите на Тръмп ще загубят своя месия. Без причудливата, но ефективна, власт на Тръмп върху партията, републиканците може да се окажат в период на ожесточени борби, които биха могли да разкъсат партията им на парчета. Ако стане така, те напълно си го заслужават.