Кирил Петков пое от двамата бивши генерали настоящата щафета в състезанието по неадекватност

Състезанието по неадекватно поведение между фалшивия милиционерски генерал Бойко Методиевич и конкурентния му също толкова “натовски” генерал от ВВС Румен Радев продължава с пълна пара ( в свирката, а не в мотора на държавната машина).

Изричането на истината, че решенията на Конституционния не се коментират, не прави Радев прав да реагира по този начин във връзка с категоричното становище на съдиите, че Кирил Петков всъщност не е бил от юридическа гледна точка министър. Защото въпросът не е в това, дали съдът е взел правилно решение, а защо и как Радев е допуснал да се стигне до това положение. Ето на това трябва да отговори той, а не да се измъква сух от водата с констатации, че тя е мокра.

Верен на изградения си през дългите години на авторитарно управление образ на универсален “добряк” Бойко Методиевич реши да се изгаври със ситуацията със задна дата. Щял да помогне в предишния парламент да се реши въпросът с двойното гражданство ( изобщо, а не само за Кирил Радев), обаче не станало, защото депутатите се занимавали с НСО. С други думи, не са го помолили и той не помогнал. А е можел, но щом не са прибягнали до слугите му, нека сега страдат. Хак да им е ( хак на арабски значи право, т.е. пада им се по право)!

И в Стара Загора беше готов милиционерският генерал да “помага” на “Демократична България” да си регистрира листата, когато възникна проблем с нея. Но и там не го помолиха за помощ неблагодарниците, които не оценяват неговото  аристократично благородство и вродена доброта. Явно след “реформаторския” опит с доближаването до неговата токсичност са си направили правилните изводи.

А как само обича да помага! На моя милост веднага предложи помощ ( като на безработен от близо 6 години ) при онзи телефонен разговор по повод АЕЦ “Белене”. Първата му работа след фамилиарното “как си” беше да добави с въпросителна интонация “да помагам с нещо?”. Не се възползвах и ето ме сега –  продължавам с безплатното и безобидно ( по думите на неговия ментор Георги Първанов) творчество, вместо да ме уреди я със службица, я с ново телевизионно предаване.

Като гледам на колко бивши сини, все още синеещи, червени ( Мая Манолова), че и на самия Румен Радев помогна да се уредят с постове и заплати, не се учудвам, че този помагач продължава да се изживява като бащица на персоналното благоденствие на всеки що – годе значим фактор в държавата, която още дълго ще трябва да се чисти от намесата му във всевъзможни области на публичния и задкулисния живот. За което споделена вина, меко казано, имат и онези, които ядоха и продължават да дъвчат зелника му. 

Колкото до самия Кирил Петков, когото злополучно се опитваха да очернят в очите на завистливите българи като богат притежател на апартамент, той успя на попрището на (само)дискредитацията, потвърждавайки, че никой не може да ти причини това, което сам можеш да си сториш. Изключително трудно е да се приеме, че не е знаел какъв риск поема с впускането си в политиката със зареден пистолет в джоба, който при обиска на медиите – задължителен за всеки кандидат за т.н. голяма политика, е твърде вероятно да гръмне и да го рани нейде в слабините. 

Намериха му слабото място, а защитната му теза, според която не се страхува от този факт, не го оправдава. Ранен е и това тепърва ще се отразява на толкова усмихнатото му досега безоблачно нахлуване в политиката.  

Предстои ли поредното пренареждане на картите в българската политика? Не знам. Но знам, че в случая е валидна бандитската по своя цинизъм мъдрост, че кьорав карти не е играе. 

https://ivo.bg/2021/10/28/%d0%ba%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%bf%d0%b5%d1...