Кметът на Ямбол Стоян Митев - убит от комунистическия ''Народен съд'' през 1945г. В комунистическата история на града за него няма място.

 
† Кметът на Ямбол Стоян Митев - убит от комунистическия ''Народен съд'' през 1945г. Оцветена фотография от ДА Ямбол. ''Той само е градил, а го убиха” по заповед на Москва.
Роден е през 1882г. Считан е за НАЙ-УСПЕШНИЯ КМЕТ в историята на града. За Ямбол той е като инж. Иван Иванов за София и адвокат Божидар Здравков за Пловдив.
Почти 20 години Стоян Митев е начело на града - от лятото на 1923г. до лятото на 1944г., само с едно прекъсване от три години (1934-1937г.).
По време на Втората световна война за няколко месеца едновременно е кмет и на Ямбол, и на Ксанти в Беломорието. Така е решила тогавашната българска администрация - да въведе ред в ''новите земи” като изпрати способни хора. Ст. Митев отговаря на всички критерии, защото има нужния административен опит и потенциала поради юридическото си образование.
По време на неговото кметуване в Ямбол са построени новата поща, градските хали, читалище ''Съгласие”, каргонският пазар, три училища, новата сграда на общината, минералната баня, съдебната палата. През лятото на 1929 г. завършва строителството на водопроводната мрежа. Четирите кладенеца с диаметър 4 м. и дълбочина 10-14 м., осигурявали 100-115 л/сек. Според тогавашните нормативи това е било достатъчно за един петорно по-голям град. Едновременно с решаването на водоснабдяването, Ст. Митев е инициатор на изграждането на градската електрическа мрежа, която струва на общината 5 000 000 лв.
''И когато това стане-казва преди старта на строителството той, - демагозите и шарлатаните ще видят кой ще се ползва от тия блага-дали тия, които живеят само в центъра на града, или ония бедни и малоимотни граждани, които тънат в мрак и кал в покрайнините на нашия град и за които ред години тия демагози и шарлатани по стъгди и мегдани само крокодилски сълзи ляха и продължават да леят, без да са доказали на дело, даже и тогава, когато бяха настанени в общината, че са искрени техни защитници”.
За просвещението в този период се дават около 1 800 000 тогавашни лв. Старите ямболци си спомнят как кметът всяка сутрин обикалял града с файтон, за да види колко е чист. Тогава му се кланяли не само богатите, ами и бедните, на които неведнъж е подавал ръка.
Но това не му помага, когато България е окупирана от Червената армия и властта заграбват комунистите. След преврата на 9.09.1944 г. те го арестуват. По ирония на съдбата 5 месеца по-късно Ст. Митев е изправен пред ''Народния съд'' в построената от самия него съдебна палата. Като ''виновни'' пред народа в залата са призовани още 249 души от Ямбол и Елхово.
Главният свидетел срещу кмета е комендантът на Ямбол Джамджиев. Той трябва да даде показания пред съда, че Стоян Митев е участвал в комитет, който е взел решение на 2.06.1944 г. да бъдат разстреляни седем комунисти. Сред тях са двамата известни адвокати от Ямбол Ангел Вълев и Димитър Желязков и съпругата на началник-щаба на 6 ВОЗ Стоян Сюлемезов - Дечка. ''Господин Анчев (''народният обвинител'' Ал. Анчев) ми каза, че трябва да ги кажа в съда, ако искам да живея”- изповядва се Джамджиев пред Васил Златаров след време, докато търкат един нар в ареста в малкия затвор в Ямбол.
За съществуването на антикомунистически комитет е трябвало да свидетелства и Ангел Зайков, адютант на началника на Ямболския гарнизон полковник Донков. Зайков обаче отрича пред съда, че е имало такава организация. Нещо повече - в един разговор преди това в кабинета си с левичаря д-р Кръстьо Златаров (чичо на Васил Златаров) Митев предупреждава, че се готви нещо срещу комунистите на 2 юни.
Искал е да предпази другарите на Златаров, но въпреки това не са взети мерки за укриване. Това твърди Васил Златаров в спомените си за Стоян Митев.
След разстрела на седемте кметът ''се възмущаваше и ругаеше, като казваше, че няма ли друг начин да се разправят с тия хора, ами ги убиват”, разказва пред съда Йордан Кондов, началник на пожарната и чичо на шумкарката Йорданка Кондова. Двамата заедно намират мястото на Базигрен (Червен баир), където са погребани убитите и поставят белег.
Ст. Митев-този висок, с горда осанка мъж е защитник на много бедни хора в града, потвърждават в показанията си и мнозина от останалите свидетели пред Ямболския ''народен съд''.
''През 1941 г. моят мъж и господата Димитър Желязков и Ангел Вълев, бяха изпратени на концентрационен лагер. Решихме тогава да изпратим молби до министъра на вътрешните работи за тяхното освобождаване, като тези молби трябваше да бъдат подписани от видни ямболски граждани. Такава молба аз поднесох на г-н Стоян Митев и той с готовност я подписа”, разказва Мици Израил Хазан.
''Моята племенница беше на работа в тъкачна фабрика, но като излезе ЗЗН, я уволниха. Отидох при Стоян Митев и той се застъпи да я приемат пак на работа във фабриката. Полицейският комендант Паскалев на няколко пъти я предупреждава да напусне работа, но Стоян Митев й каза да стои на работата си”, заявява ямболията с еврейско потекло Алберт Коен.
Свидетелят Челеби Поликаров също говори пред съда за това как кметът Ст. Митев се противопоставя ямболските евреи да бъдат изпратени в концлагер край Плевен. А адвокатът К. Динев, който защитава ямболския кмет на процеса, пита: ''С какво Стоян Митев е проявявал такава дейност, щото той да е преследвал демократичните, левичарското?”
Нищо от думите на гореизброените свидетели обаче не достига до ушите на представителите на ''правораздаването”.
На 19.02.1945 г., две седмици след началото на процеса, ''в името на българския народ'' първи състав на Ямболския ''народен съд'' с председател Никола Душков осъжда на смърт 99 от общо 250 обвинени в престъпления срещу съгражданите си от Ямбол и Елхово.
Екзекуцията е на 19.02.1945г. Жителите на града били задължени да присъстват. В спомените си всички пазят покъртителна случка - преди да бъде разстрелян Ст. Митев се обърнал към екзекуторите и ги помолил: "Нека се обърнем така, че в предсмъртния си миг да гледам Ямбол и светлината, която му дадох!" Но последното му желание не било изпълнено...
На разсъмване на същия 19.02.1945г. зловещи изстрели оттекват откъм ямболските гробища. Сред убитите е и Ст. Митев - обичаният и уважаван кмет на града. Въпреки че няма нито едно конкретно обвинение срещу него, той е под №72 в списъка. Наказан със смърт по чл.2 т. т. 7,8 и 10 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд. Говори се, че и тия, които са стреляли в него, са изпитвали страхопочитание от гордата му и внушителна осанка.
''Той само е градил, а го убиха” - възмущават се и обикновените граждани.
Години наред неговото име тъне в забвение. Едва през 1984 г. костите му, заедно с белезниците върху тях, са предадени на съпругата и дъщеря му в София, където са погребани в нов гроб. В Ямбол обаче все още стоят сградите, построени по време на неговото управление като кмет. И те са доказателство, че тук са се раждали и живели достойни и с напредничав дух хора, които обаче комунистите тъкмо затова убиват по заповед на Москва. Присъдата на Ст. Митев не е отменена и до днес. А много ямболци и до даже не са чували за той свой НАЙ-УСПЕШЕН КМЕТ. В комунистическата история на града за него няма място.
 
Фейсбук