Когато БСП има претенциите пак да управлява нека си спомним за Жан Виденов

Антон Тодоров

Как Виденов и БСП харизаха българските газопроводи на Русия в края на 1996 г. - Zonanews.bg

След приемането на решения № 1344 и 1345 в края на 1996 г. е обявена процедура за концесионирането на газопроводната ни мрежа, с ясната презумпция, че "Газпром" чрез "Топенерджи" ще получи тази концесия както за експлоатацията на съществуващите, така и за строежа на транзитните газопроводи през страната ни. Това е националното предателство, извършено от правителството в оставка на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер Румен Гечев.

 

Ако днес попитате 10 човека на улицата за Жан Виденов, поне 8 от тях няма да си спомнят демоничната финансова, стопанска, здравна, социална и каквато се сетите още катастрофа, която предизвика неговото правителство. Много вероятно е да Ви отговорят, че той е запазил българските газопроводи от домогванията тогава на "Газпром". Това е учебникарски пример за префинена манипулация на общественото мнение и пример как е възможно да превърнеш истината в лъжа и обратно. Очевидно е, че Бабикян е имал своите умели предшественици години преди да сътвори сайтовете "Informiran.net" и 4udoslav. Документалната истина е точно обратната - правителството на БСП с премиер Жан Виденов и вицепремиер днешният основен говорител на същата антибългарска партия по икономическите теми Румен Гечев, беше харизало с 35-годишна концесия цялата изградена и цялата предстояща да се изгради газопреносна система на България на Русия. Казвате, че това е новина за Вас. Мога единствено да Ви съжалявам за демонстративната информационна небрежност, но няма да откажа да я поправя. Схемата е относително сложна, но не е неразбираема. Не се вижда на пръв поглед, така че четете внимателно. Нека мръсната приказка на едно от най-големите престъпления на БСП започне сега!
 

Газовите българо-руски посткомунистически войни

Освен съсипията на националното стопанство и финанси, правителството на БСП в края на 1996 г. решава, че не е проблем да се отстъпят транзитните газопроводи в България за срок от 35 години.  Цинизмът на Румен Овчаров е недостижим - по негови сведения интерес към тази концесия проявявали даже от Япония?! А какво всъщност предстои да се случи е ясно и на децата:
"Напливът е почти толкова сигурен, колкото и победата на Газпром в конкурсите".[1] С три документа в края на 1996 г. Жан Виденов, Румен Овчаров и правителството на БСП извършват чудовищно национално предателство. Това са Разпореждане № 46 за намаляване на капитала на Булгаргаз с всички магистрални транзитни газопроводи с обща дължина 647 км и прилежащите към тях съоръжения, Решение № 1344 за предоставяне на 35-годишна концесия на изградените транзитни магистрални газопроводи и пренасяне на руски природен газ по тях и Решение № 1345 за предоставяне на 35-годишна концесия за новопостроени магистрални газопроводи и пренасяне на руски газ по тях.[2] През януари 1997 г. ръководството на "Булгаргаз" се опитва да влезе в директни разговори с "Газпром", за да преговаря за доставките на природен газ за страната през годината, както и условията за транзита към балканските контрагенти на "Газпром". Разговорите обаче претърпяват пълен провал, тъй като руската страна се позовава на  решенията, взети от правителството на Виденов в края на 1996 г. Тя заявява на преговорния екип на "Булгаргаз", че след тези решения за концесиониране на българската газопреносна мрежа, тази мрежа вече не е собственост на "Булгаргаз" и разговорите са безпредметни. Концесионерът , на когото "Газпром" разчита е небезизвестната "Топенерджи", в която Мултигруп и Овергаз държат по 8.25% (или общо 16.5%).

Предисторията на това национално предателство

Предисторията на това национално предателство, извършено от правителството на Жан Виденов и БСП в края на 1996 г. започва две години преди това, когато в в последния ден от правителството на Беров в Москва беше подписана Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за създаване на Българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс. Датата е 16 октомври 1994 г., а на следващия ден в длъжност трябва да встъпи служебния премиер Ренета Инджова и ново, служебно правителство. Любен Беров години наред беше описват като едва ли не прикрит премиер на СДС (само, защото преди заемането на поста е бил съветник на тогавашния президент Ж. Желев), настояваха, че продължил да провежда програмата на СДС и все в този ред. А той се оказа чиста проба "руска пета колона" и съвсем справеделиво остана в политическата ни история като "правителството на мафията" и "правителството на Мултигруп".  И двете са създадени от Москва, и двете имат за цел дестабилизацията на политическия и стопански живот в страната ни, и двете бяха на къса верижка на московските тайни служби чрез тукашните им "ставленици" от ДС и РУМНО. Руската пета колона в България е такава – всеобхватна, разпростряла е пипалата си сред почти всички български партии, политически елити и институции. И както повечето от върхушката на тази руска пета колона и Любен Беров е бил със зависимости към Държавна сигурност. Навремето е вербован за агент на Второ главно управление на Държавна сигурност. Този неизвестен факт беше разкрит от бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев през 2013 г. по време на кръглата маса "Предизвикателствата пред отварянето на досиетата в България", проведена в Народното събрание и организирана от фондация „Конрад Аденауер”.[3] Описвам този казус толкова подробно, защото патината на времето оказва своето объркващо и замъгляващо влияние и често след години могат да се чуят преувеличени твърдения. Като това например, че Виденов бил опазил националните интереси на България. Или че кабинетът на Беров бил изпълнявал програмата на СДС. Проектът на българо-руската спогодба за газа е одобрен с решение на Министерския съвет от 6 октомври 1994 г. и със същото решение е упълномощен да я подпише тогавашният  председател на Комисията по енергетика Никита Шервашидзе. Със спогодбата България поема следните ангажименти:

  • да участва с 50% от капитала в създаване на Българо-руско дружество за строителство и експлоатация на българските магистрални газопроводи;
  • да предаде в собственост на смесеното дружество действащите и строящи се транзитни газопроводи, както и газохранилището в Чирен – това е чл. 2 от спогодбата. Те са изброени в специално приложение: от Кардам на българо-румънската граница до границите на страната ни с Турция, Гърция, Македония и евентуално бъдещ газопровод до Сърбия;[4]

Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г.Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г.

Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г. `Приложение към Спогодата за газта между правителството на Беров и Русия, 16 октомври 1994 г. 

Въпросното българо-руско дружество е "Топенерджи". Учредено е на 19 май 1995 г. в София като собственост на "Газпром" и "Булгаргаз" с по 50% от акциите му. За негов председател е избран Андрей Луканов. Година по-късно първата задача на спогодбата е била изпълнена – през 1996 г. делът на "Булгаргаз" е разпределен между повече акционери от българската страна. Аргументите на председателя на борда тогава Андрей Луканов са, че трябва да се търси "балансиране на икономическите интереси в газовия бизнес". Как другарят Луканов е разбирал този "баланс"? През декември 1995 г. с решение на правителството на Виденов е променен акционерният състав в "Топенерджи" и се определя акциите от новата емисия да бъдат закупени от определени лица и на определена цена. Така в "отстояването на българските национални интереси" са допуснати частни фирми, а българският дял на акциите изглежда вече така: "Булгаргаз" – 25.1%, "Мултигруп" и "Овергаз инк." (фирма с участие на "Газпром") – по 8.25%, "Булбанк" и Първа частна банка – по 3.2%, "Химимпорт" – 2%.[5] Участието на "Газпром" в "Овергаз" нарушава баланса 50:50 между България и Русия. На практика "Газпром" получава контрола, тъй като допълнително притежава 50% от "Овергаз" и става основен доставчик на природен газ за България. На 15 март 1996 г. при посещението на Жан Виденов в Москва е подписан меморандум за сътрудничество в топливно-енергийната област между България и Русия. Правителството на Виденов прави неуспешен опит да спазари отстъпки за "Топенерджи" (обещание за концесия и митнически облекчения) срещу митнически преференции за българските стоки.

Жан Виденов и руският премиер Виктор ЧерномирдинЖан Виденов и руският премиер Виктор Черномирдин

Меморандум, подписан от правителството на Виденов за активизация на българо-руското сътрудничество в енергийната сфераМеморандум, подписан от правителството на Виденов за активизация на българо-руското сътрудничество в енергийната сфера

На 29 март 1996 г. изпълнителният директор на "Топенерджи" Сергей Пашин се обръща към Министерския съвет с молба да бъде открита процедура за предоставяне на концесия върху транзитни газопроводи, както вече построени, така и намиращи се в строеж, разширения на транзитните газопроводи, ползуване и разширение на подземното газохранилище в Чирен, както и всички дейности по транспортиране и съхранение на руски природен газ. Мотивите за исканата концесия се посочват в редица междуправителствени документи, между които и горния меморандум. Меморандумът, подписан при посещението на Жан Виденов в Москва е напълно неизвестен в онова време, както за българската общественост, така и за народните представители.[6] На зададен парламентарен въпрос от депутата от СДС Едвин Сугарев, Виденов се измъква с обяснението, че меморандумът не е бил предложен на вниманието на Народното събрание, тъй като няма задължителен характер и поради това не изисква ратификация. Овладяването от Москва на транзитната газопреносна мрежа в България е било единствено въпрос на време. Бившият изпълнителен директор на "Булгаргаз" в периода 1997-1998 г. Васил Филипов в личен разговор с мен сподели, че цените на газта за България са били предопределени през септември 1996 г., когато в резиденцията на "Газпром" край Москва "Морозовка" се събира глутницата от "Мултигруп", "Овъргаз", "Топенерджи". Тогава съвсем неоснователно цените за България скачат от 83 на 104 долара – тоест има 25 процента увеличение. "За сведение - по това време на нашата граница газа го докарвахме за 120 долара, в същата точка Турция го купуваше по 55 долара, а закаран газът в Германия струва 45 долара" беше категоричното мнение на Васил Филипов.

Решение 1344 за отдаване на 35-годишна концесия на построената българска газопреносна система на РусияРешение 1344 за отдаване на 35-годишна концесия на построената българска газопреносна система на Русия

След приемането на решения № 1344 и 1345 в края на 1996 г.[7] обявената процедура за концесионирането на газопроводната ни мрежа е била с ясната презумпция, че „Газпром” чрез „Топенерджи” ще получи тази концесия както за експлоатацията на съществуващите, така и за строежа на транзитните газопроводи през страната ни. Това е националното предателство, извършено от правителството в оставка!

Решение 1345 за отдаване на 35-годишна концесия на новопостроената българска газопреносна система на РусияРешение 1345 за отдаване на 35-годишна концесия на новопостроената българска газопреносна система на Русия

От страничната си дейност - доставки на газ, "Топенерджи" реализира 830 млн. лв. загуба въпреки този 25 % скок на цената за България, който се формира от включването на "Топенерджи" като посредник в осигуряването на газ през 1996 г. Националното предателство на Виденов, Овчаров и БСП е частично разчистено едва година и половина по-късно с Протокола за българо-руските газови отношения, който подписаха на 20 март 1998 г. в Москва президентът на "Газпром" Рем Вяхирев и българският вицепремиер Евгений Бакърджиев. Казвам частично, защото когато в края на април 1998 г. между България и Русия са подписани два договора и един меморандум,  в единия от договорите е записано експорта на руски газ за България да се осъществява от фирма "Топенерджи", чиито акционерен капитал от началото на май става 100 % собственост на "Газпром".

Служебният премиер Стефан Софиянски е хокан като "дете" от колегата си Виктор Черномирдин в Москва
 

Стефан Софиянски като служебен премиерСтефан Софиянски като служебен премиер

Служебният премиер Стефан Софиянски освен с назначението на множество кадри на Държавна сигурност, ще остане в аналите на най-новата ни история и с унизителната фраза, която изрече след посещението си в Москва. "От дете не са ми се карали така", заяви той след срещата с руския премиер Черномирдин. Но не пропусна да каже, че Русия е "велика страна". "Премиерът Софиянски отиде в Русия, говори на този език, който ние препоръчвахме през последните 3 години и се получиха веднага положителни резултати", допълни го в изявление пред Ройтерс президентът на "Мултигруп" Илия Павлов, който вече е покойник.[8] Това, което Софиянски договаря в Москва носи характеристиките повече на "отстъпление от българските национални интереси", отколкото на тяхната защита. Панегириците, които се появяват по това време във в. "Демокрация" са доста пресилени и много едностранчиво анализират постигнатото:
"Само за два месеца служебният кабинет успя да намери отговор на въпроса за отношенията ни с Русия...В пакет бяха решени проблемите с дългосрочните доставки на руски природен газ за България, транзит към съседни страни и строителството на нови газопроводи...По време на преговорите българската страна успя успешно да защити позициите си за собствеността на газопроводите...Според съгласувания документ възложител на строителството на газопроводите ще бъде Българгаз и той ще упражнява целия инвеститорски контрол".[9] Какво разкрива по-внимателният и лишен от емоция прочит на спогодбата?

Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.

Газовото съглашение, подписано от Софиянски пролетта на 1997 г.`-1

В нея например липсват ценовите преференции, които първоначално се твърдеше, че са постигнати, в отговор на българската готовност да сътрудничи на Москва в опитите и да разпростре газовото си влияние върху целия Балкански полуостров. Оставям настрана това дали е в синхрон със заявеното от кабинета желание да станем член на НАТО и дали някой си е давал сметка, че подобна двулична политика работи в полза на това членство. Освен това, отказът на служебното правителство на Ст. Софиянски да бъде ангажирана руската страна с по-нататъшни преговори и прехвърлянето на сложния преговорен процес от междуправителствено на междуфирмено ниво (между "Газпром" и "Булгаргаз"), на практика работи основно за руския интерес. Защо това е така? Една от основните цели на руснаците е "Газпром", като мощен инструмент на руския държавен интерес, да бъде оставен да работи колкото се може по-свободно и без нуждата да се договаря и контролира дейността му на междуправителствено ниво. Това позволява на "Газпром" да извива ръце и да налага високи монополни цени (което им позволява да инкасират свръхпечалби), което е един от основните руски интереси. Какво се случва обаче с българските интереси в този случай? Наложените от "Газпром" високи монополни цени автоматично водят до снижаване на конкурентоспособността на българските предприятия, които ползват този скъп газ и вариантите пред тях са от снижаване на печалбата (мекия вариант), през декапитализация, до фалит (твърд, но по-вероятен като краен резултат). Както ще се уверите във втора глава, една голяма част от предприятията, които станаха емблема за лоша приватизация по времето на Костов, бяха натрупали гигантски дългове за доставка на газ, които в един момент държавата просто опрости (какъвто е случаят с „Кремиковци“ например)“:
"Видно от отчетната информация и прогнозните данни към края на 1995 г. предприятията потребители ще дължат на бюджета косвено, чрез доставката на природен газ за сметка на погашенията по Ямбург и таксите за транзитиране през България, над 35 000 млн. лева. Част от тези дългове няма да бъдат издължени поради пълната неплатежоспособност на някои от консуматорите. Частично решение на този проблем може да се намери при ползване на законовите възможности за обявяване в несъстоятелност на неплатежоспособните предприятия.“[10] С опрощаването на стотиците милиони задължения към НЕК, Булгаргаз и други доставчици, Иван Костов направи ценен (надявам се си давате сметка, че щом има "ценност", има и "цена") реверанс към правилните приватизатори. Подписаната от Софиянски газова спогодба гарантира всички важни за Москва и "Газпром" интереси и пренебрегва българските. Продължавам с детайлизацията, за да се уверите, че наистина е така. Българският интерес е да транспортира колкото може по-големи обеми газ за Гърция, Македония и Турция. Нека припомня, че към онзи момент Русия не беше изградила съществуващите днес директни газопроводи към Турция. В спогодбата обаче няма и помен от поети гаранции от руската страна, с които да гарантира каквито и да е обеми на природен газ. А българската държава вече се е ангажирала да похарчи публични средства за изграждането на тези газопроводи и няма никаква сигурност, че някога ще успее да си върне инвестицията. В спогодбата Софиянски не само запазва, но и разширява тежеста на фактически доминираното от Москва дружество "Топенерджи", след като то ще проектира и строи новите газопроводи и компресорни станции! Така с един удар Москва елиминира всякаква възможна конкуренция в строителството на газовите проекти, която със сигурност би се опявила, ако това строителство бъде възложено по Закона за държавните поръчки. Години след подписването на тази спогодба Служебният премиер Софиянски ще се хвали, че в тази спогодба изобщо не става дума за цените, по които България ще купува руския газ. Да, характерът на документа (спогодба) не предполага навлизане в такива детайли, но ако Софиянски е преследвал българския интерес, то той би могъл да настоява и да постигне поне едно изречение, което да определи рамката на философията, която ще се следва в ценообразуването. Там няма нищо подобно, а е записано дословно, че "българската страна ще гарантира заплащането на пълния обем доставки на природен газ, ще създаде необходимите условия за свободен достъп на крайните потребители до природния газ и ще поощрява неговото използване. Финансирането на ежегодните доставки на природен газ ще бъде урегулирано с договори между съответните стопански субекти".[11] Първото изречение в този абзац от съглашението "българската страна ще гарантира заплащането на пълния обем доставки на природен газ", също е генератор на безпокойство, защото е в конфликт с подписаното няколко седмици преди това споразумение с Международния валутен фонд и има отчетлив характер на държавна гаранция, при това за цели петнадесет години напред.

 

[1] Ванева, В., Интригата „Топенерджи“ приключва до 7 юли, в-к Труд, 8 януари 1997 г., с. 12.

[2] Държавен вестник, бр. 2, 7 януари 1997 г.

[3] Сензационно разкритие: Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби, 29 октомври 2013 г., Държавна сигурност.сом.

[4] Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Руската федерация за създаване на българо-руско акционерно дружество за съвместна дейност в горивно-енергийния комплекс от 16 октомври 1994 г., намира се в архива на автора.

[5] Денчев, К., Болгаро-российские энергетическия отношения: история и современность, Новая и новейшая история,  № 6, 2011, с. 36.

[6] Стенограма от двеста и второ заседание на 37-то Народно събрание, 26 юли 1996 г.

[7] Най-важните решения, с които обикноввено се предават българските национални интереси и се облагодетелстват чужди държави и компании винаги се случват в "12 без 5". Така прави Беров през октомври 1994 г., така прави Виденов през декември 1996 г., така прави Костов през юни 2001 г.

[8] Александрова, Г., Климатът в Москва не понесе на премиера Софиянски, в-к Капитал, 21 април 1997 г.

[9] Симеонова, С., Подписваме споразумение с Русия, в-к Демокрация, 14 април 1997 г., с. 9.

[10] Информация от министъра на финансите за международните спогодби за доставка на природен газ от бившия СССС и свързаните с тях финансови проблеми, 1 ноември 1994 г., ЦДА, ф. 163, оп. 100, а.е. 98, с. 3-4.

[11] Съглашение между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за развитие на системата на газопроводите за транзит на руски природен газ през територията на Република България и доставките на руски природен газ в Република България, с. 1, документът е в архива на автора.

 

Нека допълним горната информация с част 83 -та от преведената от нас книга на Олег Греченевский.

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИЯ "ДЕМОКРАТИЧЕН" РЕЖИМ - част 3

Олег Греченевский

ПРОИЗХОДЪТ НА
НАШИЯ "ДЕМОКРАТИЧЕН" РЕЖИМ

Поредица от статии, в които историята на перестройката и демократичната революция се разглежда като проект на КГБ. 

 

"И ако вземем всички правителства на демократична България, тогава според парламентарната комисия към 14 февруари 2008 г. е имало 120 министри и заместник-министри , сега официално разкрити като служители на Държавната сигурност и военното разузнаване в България - тоест около един на пет чиновника с този ранг.

 Освен това никой не знае колко български министри са работили директно за съветските специални служби защото имаше също немалко от тях, тъй като много от тях учиха в Съветския съюз. Освен това всички тези разкрития на агенти в България всъщност се извършват много избирателно, както в други бивши социалистически страни - и се използват главно като оръжие в борбата за власт между клановете на КГБ. Необходимо е също така да се вземе предвид, че архивите на българската държавна сигурност през последните години бяха много старателно разтърсени и почистени от чекистите. И документите на най-ценните агенти отдавна са иззети оттам, там са оставени предимно лични досиета на различни дребни риби. Поради тази причина никоя комисия в тези архиви вече няма да открие много повече дори с най-добросъвестната работа. Твърде късно българите се заинтересуваха от тази документация на КГБ, 10 години след установяването на демокрацията ...   
 Като цяло нашата версия ще бъде следната: всъщност най-вероятно тайните агенти и служителите от държавната сигурност съставляват поне 90% от високопоставените сановници в България. Както наистина във всички други постсъветски страни и бивши братски социалистически страни. Така че дори тези тотални български разкрития никога не са създавали голям проблем за мафията на КГБ. Освен това в тази страна с разкритите агенти се отнасят много хуманно - и все още няма почти никакви ограничения за назначаването им на който и да е държавен пост.
 Някои неудобства възникват за такива бивши тайни агенти само когато се кандидатират за избори: в крайна сметка дори в България мнозинствата не искат да гласуват за разкрити информатори на държавната сигурност. Но имайки огромен брой неразкрити агенти, мафията на КГБ може да не се тревожи особено: този „резерв“ ще бъде достатъчен за българските служители на КГБ в продължение на много години. И там ще бъде възможно да се наемат толкова, колкото е необходимо" ...

 

От политическа страна основният съюзник на Жан Виденов в групата на Орион беше и служител по сигурността от външното разузнаване - Красимир Райдовски , бивш пресаташе на министър-председателя Виденов.
Според нас именно тази фигура е най-подходяща за ролята на куратора на чекистите на тайния агент Виденов. Въпреки че, от друга страна, за чекист, а дори и от външно разузнаване, Райдовски се отличава с изключително необикновена откровеност и приказливост. Постоянно дава многобройни интервюта, където вече е изтървал всичко. Например, веднъж той призна, че по едно време именно той предупреди Веска Меджидиева за предстоящия арест и й помогна да избяга в Южна Африка. ( http://www.blitz.bg/news/article/123283 )

 И така, министър-председателят Жан Виденов беше в средата на 90-те заклет враг на московския клан на КГБ - и следователно той принадлежи към един от трите проамерикански клана на мафията на КГБ. Но за кой клан се оказа не толкова лесно да се разбере. България е много бедна държава, така че големите руски олигарси нямаха почти какво да плячкосват там. Вярно е, че от ценния имот има голям завод "Нефтхим" и той е поет от руската компания Лукойл. Но "Лукойл" е от московски клан, така че тази компания е малко полезна в този случай.
 Но за изчисляването на родовата принадлежност на Жан Виденов и неговата "група Орион" беше намерена сериозна информация от съвсем неочаквана страна: както се оказа тесните връзки с гръцки бизнесмен.
 Както можете да видите, светът е малък: в края на краищата вече говорихме в една от частите на книгата за този бизнесмен измежду тайните агенти на външната разузнавателна служба на ГДР - Щази . И се оказа много по-лесно да се изчисли родовата принадлежност на Кокалис.
Информация от 29 януари 1996 г .:
„След тайни преговори между ръководството на Българската телекомуникационна компания (БТК)и гръцката група "Интраком" на 18 септември миналата година, Михаил Данов и Сократис Кокалис подписаха споразумение за създаването на Българската телекомуникационна и информационна корпорация "Булфон" . BTK участва в тази съвместна компания с 32% от акциите, останалите 68% принадлежат на Кокалис. "
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1996/01/29/1040148_shtazi_bulfon_orionci/ )
 Тогавашният председател на БТК Михаил Данов - несъмнено тогава е принадлежал към неформалната група на Орион . Преди това е заемал ръководни постове в структурите на бизнесмена от КГБ Румен Спасов .
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1995/03/13/1163609_duma_stava_chast_ot_nova_grupirovka/ ) 

Сократис Кокалис имаше добри отношения със самия Жан Виденов - и дори след оставката на Виденов от поста министър-председател. Има съобщение от 20 януари 1997 г. - за това как бившият премиер Виденов се опита да повлияе на решението на Софийския градски съд по едно противоречиво дело в полза на гръцката компания „Интраком“. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1997/01/20/999218_doiche_vele_izvadi_shtazi-dosieto_na_sokratis_kokalis/ )

 Между другото, в допълнение към телекомуникационния бизнес, Сократис Кокалис се специализира и в провеждането на лотарии - при това почти в целия свят. Естествено, в България той също участваше активно в този много печеливш бизнес.
Информация от 22 август 2012 г .:
„Разцветът на отношенията между фирмата „ Интракоом“ и българската държава попадна под управлението на Жан Виденов, който буквално предостави лотарията на Кокалис .“ ( http://www.blitz.bg/article/31377 )
 (Толкова незаинтересован премиер беше този Виденов: той даде всичко на правилните хора безплатно. Тук си спомнихме, че испанският диктатор Франко веднъж изрази основния си принцип на управление по този начин: „Всичко на приятели - но за останалото законът ! ”)

 Сега нека започнем да изчисляваме клановата принадлежност на агента на Щази Сократис Кокалис . Както вече многократно отбелязвахме това, чуждестранните разузнавачи от германската служба  по-късно, като правило, попадаха в един от проамериканските кланове на КГБ (ако се оказаха подходящи за маФията на КГБ). И имаме някои основания да причислим чекисткия олигарх Кокалис към клана на Коржаков .   
 Информация от 22 юли 2005 г .:
„... Една от най-големите гръцки компании в областта на телекомуникациите „ Интраком “ подписа вчера споразумение за сътрудничество с арменската мобилна компания „ Vivacell “действащ в Нагорни Карабах . Споразумението предполага инвестиция от 22,8 милиона евро от Intrakom в „по-нататъшното развитие“ на Vivacell. ( http://www.trend.az/news/politics/756047.html )
 Естествено, азербайджанското ръководство беше много враждебно към тази сделка със Сократис Кокалис , тъй като азербайджанците считат Нагорни Карабах за своя незаконно окупирана територия. И ние също така припомняме, че управляващият режим в Азербайджан , оглавяван от президента Илхам Алиев, принадлежи към семейния клан на КГБ , но тогава президентът Робърт Кочарян от клана Коржак управлява в Армения....
 И между другото, през 2005 г. отдаваме началото на постепенно охлаждане на отношенията между семейния клан и групата Москва-Коржаков.
 Но всъщност компанията „Интраком“ се появи в Армения още по-рано, през 1999 г. - само преди още да не беше показала голяма активност в тази страна.
" ИНТРАКОМ АРМЕНИЯ" е създадена през май 2005 г., въпреки че I NTRACOM присъства в Армения дълго време, тъй като нейното представителство работи в Ереван от 1999 г. " 
http://www.intracom.am/en/company/aboutus.htm )

 В допълнение, дори по-рано, Сократис Кокалис имаше силно присъствие по отношение на лотария и телекомуникационен бизнес в Русия , където работи от септември 1991 г. 
 Информация от 20 февруари 2001 г .:
„В Русия Кокалис е известен не само със скандалната история на Lotto-Million , но и с факта, че именно на неговата фирма бе поверена най-деликатната сделка - модернизацията на телефонната мрежа на Кремъл. В Гърция го наричат ​​„много странно“, тъй като, както се оказа, компанията Кокалис инсталира в Кремъл изобщо не собствено оборудване, а произведено по патентите на компанията Ericsson . Можем само да гадаем защо отделът на Павел Бородин, тогавашният кремълски „пазач“, трябваше да включи в модернизацията гръцка посредническа компания, а не пряко шведска компания ... Друг „герой“ от тази история - Маркос Шапанис - е роден в Кипър и също е получил висшето си образование в СССР. По-късно той започва да се занимава с бизнес и се оказва не само един от организаторите на Lotto-Million, но и вицепрезидент на руската Inkombank . ... Това беше Шапанис, според Катимерини, който беше главният поддръжник на Кокалис в операциите му в Москва. "
http://www.mk.ru/editions/daily/article/2001/02/20/112594-kuda-sginuli-lottomillionyi.html )
 Припомняме, че някога Inkombank беше основният финансов център на Кланът на КГБ на Коржаков - и бившият мениджър на доставките в Кремъл Павел Бородин също принадлежи към тази мафиотска група.
 Тук също е необходимо да се изясни какъв скандал беше с олигарха Сократ Кокалис в Русия заради 
лотарията Lotto-Million . Вече споменахме накратко за тази измама: Спортният комитет на Русия през 2001 г. заведе дело в прокуратурата в Женева срещу Кокалис, тъй като получи авансово плащане в размер на 15 милиона долара за доставка на различно хазартно оборудване за Русия, но той само присвои тези пари и не изпрати нищо в замяна. Изглежда руските спортни босове бяха пробити в този съвместен бизнес с гръцкия олигарх. Но при по-внимателно проучване на материалите, публикувани в мрежата, веднага стана ясно, че това не е така: в крайна сметка тези откраднати пари принадлежаха на държавната хазна на Русия.  ( http://www.greek.ru/news/greecetoday/18840/ )
 Трябва да се приеме, че хитрите руснаци просто са "пиляли" тези държавни хилядарки заедно със Сократис Кокалис - а след това са го обвинявали за всичко: "Съдихме този гад!" Но за нашия „Сократ от Щази“ всички тези съдилища бяха като вода от патешки гръб. Винаги се отнасяше с тях с най-философско спокойствие ...
 Оказа се също така, че компанията „Интраком“ преди това е доставяла хазартното си оборудване на Русия не на световни цени, а на десетократно надценени цени. Като цяло, нищо ново, както обикновено за руските служители. Така че, ако в други страни Кокалис все още е направил поне реални инвестиции, то в гостоприемна Русия той не е похарчил нито една стотинка, а само е натрупал пари там с лопата ...

 Идентифицирахме още няколко вериги от връзки, които доказват, че политическата група, към която принадлежи Жан Виденов има най-забележителните отношения с московския клан на КГБ .
 До такава степен, че дори големият ни певец Йосиф Кобзон дойде във Варна през май 2014 г., за да подкрепи предизборната кампания на местния лидер на БСП Борислав Гуцанов със своя концерт . ( http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=656040 )
 Тук е необходимо да се изясни, че младият социалист Борислав Гуцанов  бе лоялен ученик на основателя на БСП Александър Лилов , бившият секретар на Централния Комитет на БКП.
http://www.bgsniper.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3731:2014-06-02-08-37-06&catid=1:2010-10-12-20-49-01&Itemid=3 )
А Александър Лилов беше основният враг на Андрей Луканов по време на борбата на двете им основни групи за контрол над Социалистическата партия през първата половина на 90-те. Освен това всички в България знаят, че Жан Виденов дължи политическата си кариера изцяло на Александър Лилов: все пак именно този стар партиен апарат е тласнал непознатия комсомолски функционер Виденов към ръководството на новосъздадената социалистическа партия през 1991 година. ( http://razuznavane.com/?p=352 )
(В интернет отдавна се разпространяват клюки, че Лилов има известна слабост към младите хора с приятен външен вид. Няма нищо изненадващо, дори това да е вярно: в крайна сметка ние многократно сме се уверявали, чекистите навсякъде са набирали най-особената публика в техния "управляващ елит")  
   
 Тук трябва да се отбележи още, че правителството на Жан Виденов постави "абсолютен рекорд" за броя на официално разкритите тайни агенти в ранг на министър и по-горе. Това е самият премиер Виденов , неговият вицепремиер Румен Гечев и шестима министри : промишленост ( Любомир Дачев ), образование ( Илчо Димитров ), отбрана ( Димитър Павлов), земеделие ( Васил Чичибаба ) и култура ( Георги Костов и Иван Маразов ). http://www.monitor.bg/article?id=148512 )
 Вярно е, че в правителството на Андрей Луканов още повече хора са работили за комунистическата държавна сигурност - но само ако броите хората с ранг на заместник-министър и нагоре (там бяха разкрити само петима министри).

"Под лупа"