КОГАТО ПАНДЕМИЯТА Е ПАРАВАН ЗА КОРУПЦИЯ: КАК БИВОЛЪ ОТРАЗЯВА COVID-19 В БЪЛГАРИЯ

Написано от Асен Йорданов, Биволъ

Когато пандемията е параван за корупция: Как Биволъ отразява COVID-19 в България | Bivol.bg

Сайт, отличен с награди за разследваща журналистика, публикува разобличаващи материали, които намират отзвук в различни краища на света

Сайтът за разследваща журналистика Биволъ е единствената медия в България (и една от няколкото на Балканите), подробно анализирана в мащабното изследване и доклад (The Resilience Report) на Европейския Център за Журналистика – European Journalism Centre (EJC) за отразяването на темите около Covid-19.

 

Докладът на центъра е публикуван тази седмица – можете да го прочете на съответната страница за проекта в сайта на (вижте хиперлинка) ECJ.

 

Биволъ – сред водещите в Европа

Статията излезе заедно с Доклада на ЕЦЖ, в кото се дават примери и с други известни независими медии от Европа (вижте статиите за тях). Става дума за френските Mediacités и The Local Europe, румънския вестник Buletin De București (“Бюлетин на Букурещ” – от рум. ез.), “Громадське Радио” (Украйна), испанските Maldita. es и elDiario.es . Също така в изследването участват OKO.press (Полша), Istinomer и Cenzolovka (Сърбия) , Átlátszó (Унгария), Faktograf (Хърватия), Radio ARA (Люксембург), NARA (Литва) и др. Другите отличени от EJC медии са: gal-dem (Великобритания), Are We Europe (Белгия), Solomon (Гърция), Reportér magazín (Чехия) и Teyit (Турция).

 

Сред представените успешни примери е работата на българския сайт за разследваща журналистика Биволъ („Когато пандемията е прикритие на корупцията“)”

 

Така коментира участието на медията ни проекта Асоциацията на европейските журналисти – България

Иначе данните на “Биволъ” и интервюто с директора на медията ни – журналиста Асен Йорданов, са от 2020 г., когато София гъмжеше от протести срещу режима на бившия министър-председател Бойко Борисов и действащия главен прокурор Иван Гешев (вижте статията долу).

 

Този материал на Тара Кели е част от Resilience Reports, поредица на European Journalism Centre за начина по който медиите в Европа променят ежедневната си дейност и бизнес стратегиите си в отговор на ковид кризата.

 

Накратко

Залагайки специално върху трансграничните разследвания, българският разследващ сайт успява да разобличи нередни действия от страта на управляващите и да затвърди репутацията си за създаване на журналистика с реални последствия.

 

Кои са Биволъ?

Биволъ е онлайн издание за разследваща журналистика, основано през 2010 г. от разследващите журналисти Асен Йорданов и Атанас Чобанов с цел да разобличава корупцията и връзките с организираната престъпност в България. Името е избрано заради силното чувство за справедливост, добрата памет и интелигентност, с които се свързва животното. Екипът се състои от трима дистанционно работещи редактори в България и Франция и четирима редовно ангажирани журналисти и преводачи на свободна практика.

 

 

Биволъ публикува около три разследвания в седмицата и близо 120 статии на година. Те са достъпни на три езика – български, английски и френски. Освен това изданието е член на OCCRP и ICIJ, както и партньор на WikiLeaks.

 

Около 80% от приходите на Биволъ са от читателски дарения. През 2019 г. те са били в размер на общо €50,000. Читателите могат да изберат редовни месечни плащания от 2, 3 или 5 евро, но между 300 и 500 души са предпочели да плащат повече. Всички постъпления се използват за заплащане на преводачи, за разходи по разследванията (например пътувания и т.н.) и за адекватна инфраструктура от сървъри, която да е неподатлива на дистрибутирани атаки за отказ на услуга (DDoS). Въпреки страха на повечето рекламодатели да се асоциират с антиправителствените разследвания на Биволъ, сайтът получава 20% от приходите си от един клиент – Ботаника Лозен, новостроящ се жилищен комплекс в покрайнините на София. Освен това Биволъ предоставя на българската компания Daxy.com безплатна реклама на сайта си, срещу която получава в замяна безплатни IT услуги.

България има сериозни проблеми с корупцията и през 2020 г. беше обявена за най-корумпираната страна в Европа в годишния доклад на антикорупционната организация Transparency International. Свободата на медиите също е под заплаха, а „Репортери без граници“ я определят като черната овца на Европейския съюз. Разследващите материали на Бивол неведнъж са разкривали близките връзки между правителството, съдебната система и организираната престъпност, което е довеждало до кампании за очерняне на Йорданов, Чобанов и Биволъ като цяло във водещи медийни издания. На 2 септември 2020 по време на антиправителствен протест полицията задържа за кратко един от репортерите на изданието.

 

Социалните мрежи генерират 40% от трафика на сайта и са основният канал, чрез който Биволъ комуникира с читателите си. От тези посещения 97% идват през Фейсбук (останалите 3% са от Twitter, YouTube and Reddit), където страницата на изданието със значителния си брой последователи се оказва незаменим начин за разпространение на съдържание към аудиторията. Типичният читател на Биволъ е на възраст 25–55 години с висше образование, като изданието има многолюдна публика и сред диаспората в Западна Европа и САЩ.

През 2020 г. Биволъ печели наградата Sigma за журналистика базирана на данните за участието си в разследването за Перачницата “Тройка“. Това мащабно разследване разкрива 70 кухи фирми, използвани за трансфер на над 26 милиарда евро частни средства от Русия в западни държави.

Как реагира Биволъ на ковид кризата?

В самото начало на пандемията Биволъ насочва всички свои ресурси към темата. От март до май изданието публикува 31 статии свързани с COVID-19, като 10 от тях са преведени от български на английски. През юни Биволъ отново се връща към обичайния си ритъм на отразяване на корупцията сред държавните институции и антриправителствените протести. Оттогава сайтът е публикувал общо 25 материала по темата.

Едно от разследванията през април разобличава като невярна разгласена от властите информация относно наличните медицински средства за борба с болестта. Публикацията набира голяма популярност. Разследването #Фурмигейт разкрива, че 15-тонна пратка от Обединените арабски емирства, за която се твърди че съдържа медицински консумативи, всъщност се състои предимно от фурми – плод разпространен в Близкия изток. Материалът е публикуван в Биволъ, както и на сайта на OCCRP, като историята е отразена от множество български и чуждестранни издания, сред които Mediapool и OffNews. Близо шест месеца по-късно все още няма обяснение от българските власти по сделката с Обединените арабски емирства.

 

В последващо разследване Биволъ установи, че дезинфектантите получени с пратката от ОАЕ са токсични. Макар че тази публикация получи по-малък медиен отзвук, в дните след излизането й беше направено потребителско проучване на дезинфектанти за ръце, което показа, че само три от марките на българския пазар предлагат продукти в пълно съответствие с препоръките на СЗО.

 

Разкритияга на Биволъ от последните шест месеца включват още:

Как чрез допълнения към Закона за здравето българските власти са дали възможност на болниците да купуват маски и други медицински средства без публични търгове.

Как български министерства са получили достъп до данни на мобилните оператори с цел да следят хора поставени под задължителна карантина, след като не са успели да направят промени в Закона за електронните съобщения.

Как ненадеждни бързи тестове за антитела от Китай се ребрандират и продават в САЩ и Европа – част от съвместно разследване в рамките на OCCRP.

Пандемията и отразяването на грешките в начина, по който тя се управлява, носят на сайта Биволъ увеличен читателски интерес. В интервала от март до август 2020 средният месечен брой на уникалните посещения е 490 000. През юни и юли техният брой скача съответно на 870 000 и 720 000.

 

Приходите на Биволъ от читателски дарения не са се увеличили чувствително от началото на пандемията. През март постъпленията от еднократни дарения леко намаляват, но през април и май отново се увеличават след публикуването на разследването #Фурмигейт. Биволъ не успя да ни предостави разбивка на даренията от читатели за тези месеци, нито цялостни данни за приходите си през 2020 г.

 

 

Как COVID-19 ще се отрази върху бъдещето на Биволъ?

COVID-19 отново напомня колко е важно Биволъ да инвестира в надеждни сървъри и повишена дигитална сигурност, за да се предотвратят атаки от ботове и DDoS целящи сриване на сайта. Биволъ е обект на една DDoS атака през април 2020, но успява да се справи с нея. След това сайтът инвестира в преминаване към прокси с високо ниво на NGINX кеширане и сега сайтът се справя много добре. Инвестицията е изисквала много допълнителна работа от екипа, както и закупуването на нова прокси машина. Екипът не пожела да коментира какви средства са похарчени, но сподели, че по-голямата част от приходите се изразходват за поддръжката на IT инфраструктурата.

Антиправителствените протести в България засилват още повече решимостта на Биволъ да работи по случаи на корупция свързани с пандемията и връзките на политици на избираеми постове с организираната престъпност. Към септември 2020 протестите на гражданите продължаваха вече 71 дни без прекъсване с искания за оставката на премиера Бойко Борисов. Редакторите на Биволъ смятат, че тези протести са възможност за насочвание на вниманието към провалите на правителството и за предизвикване на реформи в България.

Междувременно, докато случаите на COVID-19 в България надхвърлят 19 000, Биволъ продължава да търси нови възможности за отразяване на пандемията и за разследване на правителствените политики свързани с нейното управление.

Какво са научили?

Създателят на Биволъ Асен Йорданов

 

Научихме, че хората са гладни за актуална, проверена информация, особено във връзка с корупцията около управлението на здравната криза от страна на българското правителство. Шокирани сме от опитите на управляващите да се възползват от ситуацията, за да ограничат допълнително свободата на словото в страната. Това е нещо, за което сме докладвали пред Международния институт за пресата (International Press Institute) — използването на ковид кризата за въвеждане на нови закони и санкции за онлайн медиите.”

 

Асен Йорданов, основател и директор на Биволъ