Колкото Методиевич е гражданин и европеец, толкова и патриотарите са патриоти

Още преди предсрочните избори да почукат на вратата, в политическата работилница на падналата власт започна да трака дъскорезницата за изработване на нова патерица на ГЕРБ. Дали дялкането на дървото, което гризнаха патриотарите на 4 април си има своя татко Карло и що за лъжлив Пинокио се опитват да сглобят отново?

Малко е вероятно татко Карло да е един отделно взет дърводелец. Но няма съмнение, че в неговата роля се вживяват крепителите на статуквото от изтеклия им срок на годност в рамките на съвместния им мандат с токсичния Методиевич.

Нека поясня две неща във връзка с използваните в текстовете ми определения за Борисов като Методиевич и за патриотарите, които отказвам да наричам патриоти, както на тях им се иска. В края на краищата те могат да се нарекат единствено умните, уникално храбрите или невероятно благородните на фона на всички останали  тъпаци, страхливци и мрънкащи злобари. Но защо претенцията им трябва да бъде възприемана от въпросните останали?

Колкото до Методиевич, той сам си изпроси да бъде наричан така по същия руски маниер, както той нарече един от своите първоначални ментори в политиката Валентин Златев, споменавайки го като Василиевич в руски стил.  И смея да твърдя, че на Методиевич му приляга да е Методиевич по многобройни причини, най-малката от която е, че дълго беше припознаван от самия Кремъл за най-важния крепител на руските интереси в България. Обяснявал съм по какви параметри в многобройни текстове и не смятам да досаждам с новото им изброяване.

Около възникването на новите партии, проникнали в парламента, се изписаха много критики относно неортодоксалните названия на поне две от тях. Те си избраха сами тези названия и доколкото съдът в крайна сметка одобри избора им, няма какво да се коментира. Хората, които гласуваха за тях, ги харесаха с този етикет.

Отдавна обаче се чудя как стана така, че (почти) всички приеха за чиста монета претенциозното брандиране на корпорацията на Методиевич. Каква е нейната борба за “европейско развитие”, освен по линия на заделените в едни чекмеджета златни кюлчета, екстракт от рекетирането на един бизнес, наедрял от преразпределението на европейските фондове по волята на боса на корпорацията?  

Същият въпрос важи за ГЕРБ и като “най-голямата дясна формация” в България – този път за доказателство се взима приютяването на популистката партия от ЕНП, в чието чекмедже Методиевич влагаше дълги години своя лепта от гласове на преобладаващо безгласните си като самостоятелна воля депутати. Ако популизмът и дясното са едно и също, няма проблем. Но не са. Или нещо греша?

Най-дръзко и най-дразнещо за сетивата на мислещите хора обаче е самоопределянето на едни патриотари за патриоти. 

Останалите какви са ( сме)? Май ще се окажат ( окажем) все някакви антибългари, ако не направо предатели. Всъщност, понеже патриотарите са се самоназначили  за говорители на българската традиция, включително семейната, най-вероятно всички извън техните патриотарски редици могат да се чувстват посочени от тях като джендери ( както е модерно се обиждат по заподозряна нетрадиционна полова принадлежност хората, за да не бъдат именувани по обичайния начин като педе…, знаете как).

Уви, по отношение на понятията, цари негласно и неразбираемо за мен съгласие в българското публично пространство. Веднъж нарекли се патриоти, патриотарите получават непрекъсната индулгенция за това свое предизвикателство от безкрайното повтаряне на собствената им самооценка. Няма “така наречени”, няма “националисти” ( както ги описват в западните медии”). “Патриоти” са се нарекли и “непатриотите” папагалски повтарят в медиите след тях това твърдение без капка критичност.

Сега същите се суетят и пускат сонди през медиите как ще се отнесат хората към идеята да вземат и да изпообединят разните крила и кълки на т.н патриотични формации. Марешки вече намига гузно на Каракачанов и му пуска аванси, а самият Каракачанов кътка на хранилката на евентуално обединение любимеца на руското посолство у нас Костадин Костадинов от Варна. Все патриоти, за които любовта към Русия е единица мярка за български патриотизъм. 

Колкото нечленоразделният в европейска компания Методиевич е европеец и гражданин ( бягащ на село от срещи с критично настроени към него граждани), толкова и патриотарите са патриоти с тяхната ориенталска ориентация – понеже Ориентът е на Изток, нали така!

https://ivo.bg/2021/05/15/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0...