Комунистически тероризъм : Макариополският епископ Николай, поръчково осъден от Москва в Трети върховен състав на ''Народния съд” по т. нар. Катинско дело през 1945г.

Янко Гочевъ

 

† Макариополският епископ Николай, поръчково осъден от Москва в Трети върховен състав на ''Народния съд” по т. нар. Катинско дело през 1945г.
Светското име на епископ Николай е Никола Гаврилов Кожухаров. Той е роден на 17.04.1908 г. в село Ресен, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село. По-късно записва да учи в Софийската духовна семинария ''Св. Йоан Рилски”. Ваканционните си месеци прекарва в Преображенския манастир, където изпълнява различни послушания. През 1928 г. завършва семинарията с отличие. На 24.06.1928г. е подстриган за монах с името Николай.
През 1932 г. завършва с отличие Богословския факултет на Софийския университет. От 1932 г. е назначен за секретар на Врачанска митрополия. През 1934/1935 г. йеромонах Николай е на специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. През 1935/1936 г. е заместник ректор на Софийската духовна семинария ''Св. Йоан Рилски”.
През 1936 г. става протосингел на Врачанската митрополия. От 1939 г. до 1941 г. архимандрит Николай е началник на културно-просветния отдел при Св. Синод. От 1941 г. до 1944г. изпълнява длъжността ректор на Софийската семинария.
По време на Втората световна война през 1943г. Николай е един от тримата български архимандрити, участвали през 1943 г. в комисиите, имащи за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери в Катин и на съветски граждани в украинския град Виница.
След това със статии във вестници и списания той огласява истината за масовите убийства, дело на НКВД и на Москва.
Заради участието си в тази комисия архимандрит Николай е РЕПРЕСИРАН от комунистите веднага след преврата на 9.09.1944г.
След преврата на 9.09. 1944 г. го извикват в милицията за ''малка справка“. ''Справката'' се проточва и не се оказва никак ''малка''. Цели 7 месеца никой не знае къде се намира. Подложен е на жестоки изтезания и смазан от бой.
После е изправен пред Трети върховен състав на т. нар. ''Народен съд''' през 1945 г., останал известен като ''КАТИНСКОТО ДЕЛО'' и доказващ, че в дъното на всички процеси по този т. нар. Народен съд стоят московските болшевики.
Архимандрит Николай е осъден на 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права, 100 000 лв. глоба и конфискация на цялото му имущество (главно книги).

По същото дело на Трети върховен състав на ''Народния съд'' с председател другаря Борис Лозанов са осъдени и двама лекари и един журналист. Лекарите се отказват от показанията си и приемат съветската ЛЪЖЛИВА пропагандна теза, че убийствата в Катин са дело на нацистите. Двамата лекари Марко Марков и Георги Михайлов са оправдани, защото те променят показанията си под натиск на фалшивия комунистически съд, дирижиран от Москва в окупирана след 9.09.1944г. от Червената армия България.
Дори проф. Марко Марков е привлечен като свидетел на Нюрнбергския трибунал през същата 1945-1946г., за да свидетелства в подкрепа на съветската ЛЪЖЛИВА теза, че убийствата са извършени от нацистите.
Тримата архимандрити Йосиф Диков, Николай Кожухаров и Стефан Николов, са можели както другите двама лекари да се откажат от показанията си и да избегнат затвора, но те предпочитат да останат на страната на истината.
Тези хора са ''осъдени'', без да са извършили престъпление, за което са обвинени. Те са ''осъдени'', защото са потвърдили, че убийствата на полските офицери са извършени, когато на тези територии е имал юрисдикция СССР и следователно съветските специални служби и НКВД носят отговорността за това жестоко престъпление, което е исторически факт, потвърден отдавна и останал и до днес много неудобен за всички прокомунистически московски режими.
От 1943 г. до 1990 г. СССР отрича непрекъснато извършването на това тежко престъпление. През 1990 г. М. Горбачов от името на СССР признава, че СССР носи вината за това престъпление и посочва още две гробни полета с масови гробове около Катинската гора. Броят на убитите в Катин и Виница в Украйна е приблизително 25 700 души.

На 14.04.1990 г. тогавашния президент на Полша В. Ярузелски получава първите копия от документите от Москва.
След М. Горбачов, президентът на Русия Б. Елцин нарежда да се разсекретят архивите по случая и ги предоставя на обществеността. Така се появява докладна записка от шефа на НКВД Лаврентий Берия от 5.03.1940 г. до диктатора Й. Сталин с която се предлага разстрелване на полските офицери. Резолюцията на Й. Сталин и другите съветски ръководители върху документа е ''За!''.
На 3.01.1954 г. архимандрит Николай е хиротонисан епископ Макариополски. От 1954 г. до 1973 г., епископ Николай е ректор на Духовната академия ''Св. Климент Охридски“, а от 1961 г. до 1971 г. е предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Ал.Невски“.
През 1974 г. е сътрудник на културно-просветния отдел към Св. Синод . От началото на 1980 г. до смъртта си на 19.07. 1981 г. епископ Николай е ''епископ на разположение” на Св. Синод.
Епископ Николай Макариополски е автор на богословски трудове, композитор на църковна музика и художник. Той е написал „Наръчник по православна литургика”, „Светата евхаристийна жертва (изяснение на православната литургия)”, „Светата Евхаристия. Литургично-екзегетическо изследване”, „Богословие на светата Евхаристия”, проповедническия двутомник „Глас на благовестието”, „Вяра, надежда, любов – Закон Божий” (в съавторство с архимандрит Серафим) и др.
Като композитор той пише църковно-певческите композиции „Патриаршеска кантата”, „Милост мира”, „Блажен муж” и др. Записал е и оформил църковни песнопения от различни райони на страната.
До края на живота си е запомнен като достолепен архиерей с внушителна външност, респектиращо излъчване и отлично църковно пеене - превъзходен познавач както на източното църковно пеене, така и на западната хорова музика. Той притежавал прекрасен лиричен теноров глас с драматичен оттенък във височините.
За него игуменията на Калоферския девически манастир ''Св. Въведение Богородично” Валентина Друмева свидетелства: ''Но над всичко стоеше скъпоценната добродетел на смирението, която той притежаваше… При всички трудни обстоятелства намираше думи с тих и мек тон да обнадежди слабите във вярата. Той беше изключителен духовник с богата монашеска душа”.
През 2010 г. по предложение на народния представител Лъчезар Тошев 41 НС приема с голямо мнозинство няколко важни промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация. С една от тях се реабилитират осъдените от Трети върховен състав на ''Народния съд” за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница, сред които е и Макариополски епископ Николай.

Фейсбук