КРОНОС

КОМПЛЕКСИТЕ НА ПУТИН И БЪДЕЩЕТО НА СВЕТА

Митко Новков
Кронос | Портал за култура, изкуство и общество (kultura.bg)

Този човек, каза Силвия Чолева, върти света на пръста си. „Този човек“ е Владимир Путин, а проблемът е, че верижката, с която върти света, е ядрена. Затова, мисля си, днес няма по-важен въпрос от този за личността на „този човек“. Защото от неговата личност, от обсесиите и комплексите ѝ зависи бъдещето на света.

Много тълкувания и гадания ни бяха предложени, след като преобразилата се под негово управление все по-агресивна огромна страна, „могъщата и легендарна“ Русия (с „могъщата и легендарната“ си някогашна Червена армия) според някои, а според други „бензиностанция с ракети“, насочи тези ракети към цивилни цели в мирните украински градове. В американски разузнавателен доклад например се твърди, че В.В. бил объркан и че бил изгубил обичайното си спокойствие – крещял и заплашвал приближените си. Други сравняват поведението му с плъх, приклещен до стената: „Плъхът е в ъгъла, а там той е много опасен. Ленинградският гамен Вова сам разказва за случай от детството си, когато подгонил един плъх с метлата и го притиснал в ъгъла. Плъхът, виждайки, че няма накъде да избяга, скочил върху лицето му и така успял да избяга“. Прибавям и описанието на един руски дисидент, противник на путинизма, представящ ни образа на самотен, тъжен, изгубил ориентация „този човек“, който няма какво да губи, но за който атомното копче е на един пръст разстояние. Това донякъде се потвърждава от последния му разговор с Еманюел Макрон, в който Путин се държи като нацупена госпожица – обиден, засегнат, неразбран. Но пък иска да си говори с някого – палячовските мекерета от обкръжението му не ги брои за достойни, вероятно са му и писнали. Той е велик властник, следователно е редно да говори само с равни нему велики властници; нищожествата около себе си не ги брои. Те обаче, тези нищожества, са готови да изпълнят всяка негова заповед, даже и най-налудната, без връзка с главния мозък, че да си отмъсти на света, който не го обича и не иска както него самия, така и болните му фантазии. Както пише Елисавета Белобрадова в „Клуб Z“: „А ние, демократичното общество, най-сетне чухме, че ако му се противопоставим, ще станем свидетели на последствия, невиждани в човешката история, и за пореден път, за пореден, пореден път осъзнахме, че срещу нас стои съвършен психопат, който сме си въобразявали, че ще надхитрим, изпреварим, придумаме, но пак не ни се получи“. Тезата за психопатността на Путин се разпространи мълниеносно из социалните мрежи и в коментарите на всякакви люде, но, за жалост, тя е повече квалификация, отколкото обяснение. Да не говорим, че според Фройд, опитния виенски доктор, тя няма лечение, нищо не може да се направи, за да се изцери. Нали тъкмо поради това той отказва да се занимава с психичното заболяване на друг един руснак, Човекът плъх (пак плъхове, забележете), Сергей Панкеев – обявява го за психопат и съответно неизлечим…

Друго обяснение, дадено от психолога Йън Робъртсън, поставя диагнозата „Цезарска лудост“. Цитира се бившата канцлерка Ангела Меркел, която още през 2014 г. отбелязала, че не била сигурна дали Путин въобще все още има някаква връзка с реалността. Цезарската лудост представлява болестотворен психичен комплекс, при който съществува безмерна „вяра в собствената си божественост, склонност към театрално разточителство, неистов глад за военни триумфи и предразположеност към самовнушения (мания) за преследване“. Наблюдавайки събитията, не е трудно да решим, че кремълският самодържец го е обсебил този бяс: решил е може би, че нищо в този свят не може да му се опре, че Гейропа ще клекне смирена и покорна пред газовите му потоци и атомните му ракети, че тя е мека китка и изобщо не може да се мери с неговата твърда решителност. Цезарската лудост е побърквала почти всички императори на древния Рим, не само Гай Юлий: Калигула, Нерон, Хелиогабал (Елагабал), Комод. Действията на Путин срещу неговите противници вътре в Русия, а сега и в Украйна са достатъчно свидетелство, че го гони някаква параноя за заплаха и величие, пред което величие всички са длъжни да паднат ничком.

Българският психиатър Любо Канов дава друго тълкувание – Наполеонов комплекс. Извежда го от ниския ръст на В.В. – маломерие, заради което комплексираният мъж е с такова дребно самочувствие, че трябва все да се доказва, че е по-голям мъж от високите; по-голям, по-дълъг, по-храбър. И откри доказателства за твърдението си в историята: Ленин, Сталин, Троцки… И да, така е, ако се опрем единствено на болшевишката история, вероятно ще е прав, но в руското минало има достатъчно високи владетели, които са разказвали играта и на народа си, и на съседите си: Петър І, който построява Санкт Петербург с цената на стотици хиляди животи; Николай І, „жандармът на Европа“, чиито казашки полкове слагат край на Пролетта на народите през 1848 г.; Александър ІІІ, който наистина носи прозвището „мирният цар“, но който така засилва реакцията в Русия и дава такива прерогативи на своя учител Константин Победоносцев – една от най-мрачните фигури в руската история, че мнозина историци сочат него виновен за радикализирането на обществото – процес, довел в последна сметка до избухването на Октомврийския преврат. (Прочее, дали – сещайки се за Константин Победоносцев, да не се сетим и за Александър Дугин?) Да не споменавам, че отношението на третия Сашка към свободна България е било пълно с презрение и ненавист: нали тъкмо той изтегля руския офицерски състав, когато сърбите ни нападат през 1885 г., и отново той стои в принудата за абдикирането на Александър Батенберг – може би един от най-читавите и мъдри български управници.

Аз откривам подходяща интерпретация за поведението на руския президент и на едно друго място, по-неочаквано – книгата на Димитър (Джими) Найденов „Фейк нюз“ (Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021). Тя представлява скрупульозно изследване на същината на фалшивите новини едновременно през исторически примери и през днешни събития. В нея срещаме следното определение за фалшивата новина: „И така, фалшивата новина е съобщение с невярно съдържание, в чиято основа стои фалшива история, излъчва се с политическа цел, явна или по-прикрита, и при разпространението му се използват социални мрежи, интегрални схеми (ботове) и киборги“. В проучването си Димитър Найденов обаче не засяга нещо много съществено: как самите производители на фалшиви новини стават жертва на собственото си производство. Такъв е случаят с Путин: той така се е нагълтал с пропагандните опорни точки на собствените си тролове, че сега ги пуска в оборот, вярвайки си/им безрезервно. Застрашен отвсякъде: нацисти зад всеки ъгъл, в съюз със западни недоброжелатели и коварни предатели – всичката тази фантасмагорична миазмена мътилка витае в главата му, замъглявайки мисленето му и откъсвайки го от действителността. Да цитираме отново г-жа Меркел „без връзка с реалността“. Да отричаш например, че войските ти бомбардират мирни украински градове не може да се обясни иначе, освен с претъпкване на съзнанието ти с фалшиви новини. Тоест, от фейк нюз към фейк риал до фейк мозък. Който накрая се преобръща в Кроносово поведение: трябва всички да погълнеш, за да запазиш властта си. Знаете го Кронос, надявам се: понеже му предрекли, че собственото му потомство ще го свали от трона, той веднага, щом се появявали на бял свят, ги изяждал цели, даже без подправки. Няма значение, че тези, които поглъщаш, са собствените ти деца, собствените ти братя и сестри (както лицемерно декларира В.В. за украинците, че и за нас българите, между другото), собствената ти свита и собствените ти приятели – всички са заплаха, всички трябва да бъдат изядени. За либерастите и гейропците няма и да споменавам – самото им съществуване е обида за Негово Величество Путин-Кронос.

Така, ако говорим за бесовите комплекси, обсебили Путин, те не са Цезаров, нито Наполеонов, а Кроносов. А Кроносовият комплекс е изтъкан от страх. Цялото му съдържание е производно на страха – на страха да не изгубиш властта. Само че когато човек се страхува, животински се страхува, титанически животински се страхува – както титанически животински се е страхувал за властта си древният елински бог Кронос, той е предразположен към всякакви патологични безумства.

Едно от тези безумства е ядреното копче. И дано се намери някоя Рея със Зевс, че иначе не знам какво ще стане. Или може би знам, ама не е за казване…

 
 
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).