Купуването и продаването на гласове на депутати се поощрява от закона на джунглата

Купуването и продаването на гласове на депутати се поощрява от закона на джунглатаМного често основното послание на пропагандата се обръща срещу нея като илюстрация за обратното: щом толкова искат да ни убедят в нещо и го повтарят до втръсване, значи нещо не е наред. Така беше например с лозунга за „най-справедливия строй”, от който милиони хора искаха да избягат, докато от несправедливия строй буквално никой не се натискаше да бяга в лагера на социализма, достъпен на влизане за евентуалните желаещи да се преселят, но абсолютно нежелан от страна на „жестоко експлоатираните народни маси” на Запад.

Днес, в рамките на приключващата предизборна кампания, наблюдаваме феномена с превърнатия в досаден лозунг задължителен коментар към всяка телевизионна политическа реклама, според който купуването и продаването на гласове е престъпление и се наказва ( дори!) от закона. Май там ги стяга чепикът купувачите на гласове в държавата ни, която британският в. „Гардиън” сочи като нарицателно за този „национален спорт”, поставяйки страната ни в това отношение наравно с Тунис ( където купувачите подкупват с …чипс):

„. Comparing Tunisia with Bulgaria (where „the buying and selling of votes is a true national sport“), the paper claims that the election campaign has been riddled with instances of „direct or indirect“ vote buying in recent weeks. “…

За информация на управляващите: статията на „Гардиън” описва сегашната ситуация, а не пороците на България от миналото, на които обикновено се позовават извинително от ГЕРБ.

Изобщо, в анализите си за очакванията от българските избори, големите западни медии правят „интересни” обобщения, които в нашите провинциални софийски средства за масово премълчаване на забранените теми някак си убягват от коментарите и анализите. Ройтерс прогнозира „затягане на хватката” на Бойко Борисов въпреки спада на доверието към ГЕРБ, а от Франс прес се съгласиха, че изборите всъщност са тест за управлението на Бойко Борисов. Не че е трудно да се досети човек и сам, но все пак не е без значение какъв е акцентът на световните медии, обърнат съответно към многомилионна световна аудитория по отношение на „най-бедната страна в ЕС”, с което обикновено ни титуловат. Какво по-логично от това именно в най-бедната страна най-лесно да се купуват и продават гласове, особено при богатите традиции на този и други видове продажничество по нашите земи (което само ние си знаем – едва ли такива срамни нещица вълнуват Ройтерс и АФП).

Истината е обаче, че ако изобщо се вълнува от нещо българският избирател, това са тъкмо подробностите. До издребняване понякога, но е факт!

И моя милост се настрои тази сутрин на същата вълна. Нямах избор поради самия формат на телевизионния дебат, събрал 7 души да спорят в рамките на половин час, в който не може и сам човек да развие концепция. Слушах дебат между 7 претенденти за кметския стол в София и макар те да ни удавиха в подробностите за управлението на града, откроих и някои детайли между тях.

Червеният кандидат Кадиев, при цялото му старание да бъде пръв софиянец сред софиянците, подкара трамвая по…бул. „Патриарх Евтимий”, който помня от рождението си на тази улица, но не знам някога да е имало там релси. Още по-малко пък вчера, когато на кръстовището на булеварда с ул. „Граф Игнатиев” трамвай предизвика жестока катастрофа ( бях наблизо, но не отидох да зяпам кървищата…).

Представителят на Атака, също кандидат за главен софиянец, в желанието си да надприказва останалите съвсем го удари на диалект, а действащият началник на града Фандъкова не само наричаше бул. „Витоша” „булевард Витошка”, но и зарази останалите с това преименуване. Всички вкупом накрая дружно и от сърце, начело с водещите, се смяха, когато Прошко Прошков реши да използва последните секунди от ефира на БТВ за този дебат в ранната утрин, за да каже една политическа истина (както е истина, че в София мотивацията на голяма част от гласуващите винаги е била политическа): че само той би могъл да бъде алтернатива на ГЕРБ в София, където има много десни избиратели.

Понеже днес е вече петък и до изборите в неделя най-вероятно няма време да се промени нищо съществено в нагласите на хората, ще оставя събитията сами да се произнесат за себе си, а междувременно предлагам друга тема за размисъл: как ще оцелява властта след очертаващата се нейна изборна победа, но при окончателната загуба на каквито и да било досегашни съюзници за подпиране на парламентарното мнозинство. Бойко Борисов вече се закани да захвърли патерицата Волен Сидеров, явно ядосан не толкова от зявленията на атакаджията за окончателно скъсване с ГЕРБ ( какво от това, може пак да се отметне!?), колкото от личната обида да слуша Сидеров да му подвиква на улицата. Ето тази сценка, описана от в. „24 часа”, отключи заключената уста на Борисов по този въпрос:

„Бойко Борисов се закани да каже какво мисли за доскорошния си поддръжник в парламента Волен Сидеров след изборите.

Лидерът на “Атака” и негови сподвижници посрещнаха премиера пред църквата “Света София” с плакати: “Бойко, смени си министъра на култура с някой, който говори български” и “Бойко, стига поклони към Турция. Искай 10-те млрд.”.

Борисов подмина групата и бързо се качи в служебния си автомобил. Докато той потегляше, Сидеров викаше: “Защо бягате, г-н Борисов? Две седмици искаме да говорим с вас. Когато ви подкрепях, бях добър за диалог, сега не съм, така ли?”

„Така, така”, предполагаемо е отвърнал през зъби в автомобила си Борисов, който многократно е доказал, че не обича да му се противоречи.

Впрочем, в страната, в която се купуват и продават не просто гласове, но депутати, цели медии и партии, може и „така”, може и „онака”. Ще бъде интересно да видим кои са спазарените този път, защото е ясно, че Борисов няма намерение да си ходи – та той ще бъде отново победител! За разлика от купуването и продаването на гласове, същото не е незаконно за депутати. Утехата за нас остава, че гласът на подсъдно купения бай Хасан ще си остане едно недоказано подозрение, но на явно купения бай Депутат ще крещи от трибуната и ние ще знаем кой е той. Няма как да се скрие, тъкмо напротив:, срещу полученото възнаграждение ( може и да не е в брой, има си и други форми на „поощрение”) Той, купеният, ще трябва да се докаже в новата си роля. Дано пък това да ни помогне да се ориентираме в този наш ориент на лицемерието, който „Гардиън” сравни с Тунис.

Иво ИНДЖЕВ