''Където е Методий Кусев, България - побеждава''.

Янко Гочевъ

Речта на Църковно-народния събор през 1871г. в Цариград на великия Българин Методий Кусев от град Прилеп, Македония, бъдещ пръв Старозагорски митрополит от 1896г. (на снимката като архимандрит), дръзнал да се опълчи и то успешно срещу руската антибългарска държавна и църковна политика.
Речта му е произнесена в много важен момент, когато Българската екзархия е призната със султанския ферман от 28.02.1870г. и започва да се изгражда, но има силен натиск от руското посолство и лично от българофоба граф Николай Игнатиев-Лъжко паша за изменение на фермана и отмяна на неговия чл .10, който дава възможност на епархиите в Македония да се присъединят към диоцеза на Екзархията чрез допивания до населението. При етническото надмощие на българите в Македония и Тракия тези допитвания изглеждат предрешени в тяхна полза. Това обаче хвърля в голям ужас фанариотите и естествения им византийски съюзник - Русия и руската църква, която скача чрез своя посланик в Цариграф граф Н. Игнатиев да брани техните интереси. Лъжко паша напуска лъжливата си уж неутрална позиция в спора с фанариотите и демонстрира своята яростна българофобия.
Чрез неговите действия, разобличени по това време от целия български възрожденски печат РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ОТНОВО ПОТВЪРЖДАВА ВЕКОВНАТА СИ ПОЛИТИКА СРЕЩУ ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Под чуждо духовно фанариотско робство православните българи трябва да бъдат подчинени под властта на Вселенска Патриаршия, наречена тогава от граф Н. Игнатиев и днес от московските ''православни'' другари ''Църквата-Майка''. Българите трябва да бъдат роби на фанаритоите, за да бъдат поробени по-лесно от Русия след нейното завоевание на Цариград и Проливите.
Спорът пред делегатите на събора през 1871г. е бил дали да бъдат допуснати български представители от Македония, каквито вече са пристигнали в Цариград. Тогава Методий Кусев като делегат на Пелагонийска епархия, но фактически от името на всички македонски епархии произнася тази голяма своя реч, в която преобръща спора в полза на българите от Македония. Благодарение на знаменитата му реч, която е актуална и до днес съборът ги приема единодушно. Така той отстоява не само своето, но и на всички делегати от Македония право на участие в събора.
Допускането на българските делегати от Македония до общонародния събор е голяма победа за българската кауза и много тежък удар срещу Патриаршията, Русия и лично граф Н. Игнатиев. Това отваря пътя към изработване на Устава на Екзархията и избора на пръв екзарх Антим I Видински, а след това и провеждането на плебисцитите по чл. 10. Българщината триумфира навсякъде в Македония и Тракия, а фанариотите и техните руско-византийски съюзници са в отстъпление. И дори заточението на българските владици след Богоявленската акция през януари 1872г., дело на БЪЛГАРОФОБА граф Н. Игнатиев не може да спре процеса на конституиране на Българската екзархия, станала първата българска общонародна институция.
И по-късно М. Кусев ще се бори с всички сили за отстояване на българските национални и църковни интереси. Той ще бъде със слово и книги чак до смъртта си през 1922г. в ПЪРВИТЕ РЕДИЦИ НА ОБЩОБЪЛГАРСКАТА БОРБА срещу всички врагове на България, вкл. и срещу най-големият враг № 1 на всички българи - Русия, обречена според неговите пророчества още през 1914г. на разпад и гибел като ''наказание'' за вражеската си антибългарска политика и ''ИЗМЯНАТА'' спрямо интересите на България.
Митрополит Методий Кусев е от тежката българска ''артилерия'' в ИСТИНСКАТА БПЦ, която громи наред всички противници на българските национални интереси, които безпогрешно разобличава. Прави го с много енергия, като развива неуморна дейност и използва своя огромен интелект, който притежава все в името на България. Прави го толкова успешно, че се ражда поговорката: ''Където е Методий Кусев, България - побеждава''.
"Високопресвещенейши архипастири и Вие господа народни дейци!
Едно трябва да земете предвид, - едно трябва по въпроса за знание, че НИЕ БЪЛГАРИТЕ ОТ МАКЕДОНИЯ СТОИМ НА УСТАТА НА ТОПА.
Вие не знаете, що е панелинизъм и що е духовно робство; докато изминат през нашите гърди и гробове при Вас не дохождат! Жребието да държим отпора на силата му се паднало нам, на МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ.
НИЕ СТОИМ НА ФРОНТА, ВЯРНА СТРАЖА НА БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ И В КУЛТУРНО И В НАЦИОНАЛНО ОТНОШЕНИЕ.
Врагът излиза пред нас и ни предлага всичките блага на съблазънта , за да напуснем фронта. Изказва ни голяма любов, за да ни прегърне като братя; дават ни парични крупни средства; поддържане на училища и на учители; стипендии на нашите младежи за нисше и висше образование и покровителство пред турските власти. За да строим твърдо и непоклатимо на фронта с посрещане на удари и големи страдания - на какво сме се осланяли, на какво сме се надявали?
Мислили сме, че в Северна и Южна България имаме БРАТЯ възмъжали, силни в своя патриотизъм, богати и влиятелни пред властите, че ще ни помогнат, ще ни покровителстват, ще ни бъдат БРАТЯ съюзници в борбата за освобождението и обединението ни.
Можете ли да мислите, че аз като не ме приемете, ще се повърна да си отида, отдето съм дошъл, да обадя на ония, които ме изпратиха с ентусиазъм на приветствия, да им кажа, че ония от Северна и Южна България наши БРАТЯ, на които се надявахме ни пъдят, не ни приемат, не искат нашето освобождение с тях. Лъгали сме се като сме мислили, че те са силни в патриотизма; на место патриотизъм оратолюбие, обладало ги е злоба, братоненавиждане , лишени от всякакво чувство на патриотизъм.
Предполагате ли, че аз съм такъв голям подлец, щото да се повърна от тук изпъден и с това да хвърля в отчаяние НАШИТЕ БРАТЯ, МАКЕДОНСКИТЕ БОРЦИ ЗА НАЦИОНАЛНОТО НИ ДЕЛО? Да не бъде!
Ето сега, като изляза от тук, ще отида направо на Ортакьойското скеле, ще се хвърля в морето, за да се запечати вашият патриотизъм с една смърт!"
Георги Баждаров - Митропилит Методий Кусевич. Списание ''Македония'', г. I, IX, София, ноември 1922г., по протоколите от Църковно-народния събор от 1871г.
 
Фейсбук