Медиите свършиха работата на партиите в тази кампания, сочи проучване

Петър Карабоев

 

Почти половината българи смятат, че партиите са ги информирали за политическите си програми недобре или направо лошо и неразбираемо в последната предизборна кампания. Това мнение присъства във всички възрастови групи, всички нива на образованост и всеки вид населено място.

В същото време почти 48% казват, че медиите са им помогнали отчасти или значително да се запознаят с тези програми. Но и почти толкова (46.7%) или не са доволни от медиите по този въпрос, или изобщо не се интересуват какво по-точно им обещават партиите.

Отговори на въпроса "Доведе ли медийната информация през този период до промяна в решението Ви за кого да гласувате?"Отговори на въпроса „Доведе ли медийната информация през този период до промяна в решението Ви за кого да гласувате?“

Под 9% от хората са променили решението си за кого да гласуват благодарение на медийната информация в този период.

Това са част от изводите от представеното днес проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“ и социологическата агенция „Алфа Рисърч“. То е национално представително и е проведено чрез лични интервюта с над 1000 души в периода 27-30 март 2021 г., т.е. седмица преди деня на вота.

То беше представено от Боряна Димитрова, управляващ партньор в „Алфа Рисърч“. Тя очерта няколко основни извода от изследването:

„Преобладващата част от анкетираните оценяват позитивно информацията, която получават в предизборния период. Но пренебрегването от страна на политиците на политическото общуване с гражданите води до спад на интереса на хората към политическите платформи. Социалните мрежи са се превърнали в основен и доминиращ източник на информация за предизборната кампания, но въпреки този възход има все още разбиране сред хората, че журналистиката е необходима за да е посредник между политиците и гражданите. Колкото е по-слабо общуването на партиите с гражданите, толкова повече се засилва съмнението в тях, че между политиците създават зависимост с медиите“.

По думите й „хората са по-удовлетворени за начина, по които медиите ги информират за предизборната кампания, повече отколкото партиите го правят през платформите си. Когато партиите не се интересуват от активна комуникация с избирателите си, самите избиратели се дезинтересират от техните платформи“. 

Отговори на въпроса "Как оценявате информацията, която получавате от медиите относно предизборната кампания?"Отговори на въпроса „Как оценявате информацията, която получавате от медиите относно предизборната кампания?“

Данните от изследването потвърждават доминиращата роля на телевизиите като водещ източник на новини и информация за партиите и кампанията, а за вестниците и списанията това занимание изглежда почти безсмислено – в повечето случаи под 1% ги научават нещо от тях.

Резултатите потвърждават също, че младите избиратели на възраст между 18 и 30 години са почти изгубени от партиите – стряскащите 75.5% отговарят, че по принцип не гласуват и няма да гласуват. В следващата възрастова група до 40 години този дял е 39.7%.

Друг интересен извод е, че социалните мрежи са се превърнали във втория по сила източник на информация за изборите – почти 34% от отговорилите при почти 44 посочили БНТ и 59% – частните телевизии (при възможност да посочат до 3 отговора). Голямата роля на онлайн информацията се подчертава от четвъртия избор – новинарски интернет портали (17.3%).

Отговори на въпроса "Кои медии използвате най-често, за да се информирате за предстоящите избори?" (до три отговора)Отговори на въпроса „Кои медии използвате най-често, за да се информирате за предстоящите избори?“ (до три отговора)

Анкетираните са убедени в зависимостта на медии от партии преди изборите – „Да, определено“ отговарят 27.7%, а „По-скоро да“ са посочили други 41.1%.

Според Димитрова високата оценка за зависимост се дължи на липсата на достатъчна комуникация. „Колкото е по-слаба собствената комуникация на партиите, толкова повече хората смятат, че партиите инвестират в положителен имидж в медиите. Оттам и тази висока оценка за зависимост. Негативи търпят и партиите, и медиите“.

Отговори на въпроса "Моля, назовете коя медия използвате най-много, за да се информирате за новините" (свободен избор)Отговори на въпроса „Моля, назовете коя медия използвате най-много, за да се информирате за новините“ (свободен избор)

Обаче отношението към информацията в социалните мрежи изглежда доста рационално. Само 17.3% смятат, че „Фейсбук“ или „Туитър“ е най-доброто място човек да се ориентира в позициите и действията на политици. Но за над 56% „използването на социалните мрежи е отчасти полезно, но само чрез традиционните медии
журналистите могат да поставят въпроси на политиците и да се съпоставят различни гледни точки
„.

Други 26.6% директно избират отговора „Използването от политиците основно на социалните мрежи е опасно, защото може да служи за разпространение на фалшиви новини, манипулации, компромати, без възможност да се изрази различно мнение, или да се отговаря на въпроси“.

Разпределение на отговорите на въпроса "Смятате ли, че има зависимости между медии и партии в предизборния период?"Разпределение на отговорите на въпроса „Смятате ли, че има зависимости между медии и партии в предизборния период?“

Политиците говореха помежду си, а не увличаха хората

„Политиците говореха помежду си, а не на хората. Те не се опитаха да ги увлекат. Имаше позициониране, което е схематично, с което не се търсеше обезателно повишаване на информираността. А образа на промяна се фокусираше през конкретна фиргура, за или против не, конкретен център. Нямаше опит да се покаже целият облик на демократичното пространство“, коментира след представянето на проучването доц. Антоний Гълъбов, социолог и преподавател в Нов Български университет.

По думите му политическите партии са се оказали в страни от начина, по който може да използват новите комуникационни средства. „Вместо да използват платформа като zoom, в която поканят представители на целевите групи, чието доверие искат да привлекат, ние се върнахме към плакатната война от 90-те години. Политическите партии не умеят да комуникират, защото не знаят на кого говорят, опитвайки се да говорят на всички и мислейки социалните мрежи като ускорители или като мултипликатори на техните послания, но еднопосочно“, смята още Гълъбов.

Според него данните от изследването показват, че „с нарастването на използването на социалните мрежи, трябва да отделяме внимание и на груповия характер на формиране на разбирането за информацията“. „Сигналът, който достига до определената група бива допълнен, доработен през коментарите в самата група. Нещо като групов дайджест. Това е допълнително формиране на мнение. Има огромна фрагментация, затваряне в малки групи, общество архипелаг. Все по-малки групи се формират, но споделящи едно и също мнение. Вместо това да е ускорител, то се превръща във филтър на информацията, която достига до гражданите“, смята социологът и това е направило така, че политиците са говорили помежду си. Според Гълъбов медиите са си свършили работата по време на кампанията.

Който плаща повече, го пишат повече

Според председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Бетина Жотева предизборната кампания е преминала в отрицание на политиката на настоящето управление, отколкото да се говори за нови. „Зависимост между партии и медии има и тя е записана в закона. Защото е възможно чрез медийните пакети, позволени от закона, да има такава зависимист. Колкото повече някой даде, толкова повече ще пишат за него“, смята още Жотева.

СЕМ подготвя доклад за това каква е била предизборната кампания, но в нейния ход регулаторният орган е получил 29 сигнала. „Всичко мина през медиите. Смея да тъврдя, че нашите експерти работеха денонощно, защото нямаше друг начин политиците да отправят посланията към хората“, каза още Жотева.