Мечта на цензурата е всяка публикация да има автор
Има хипотези, заради които анонимното говорене е оправдано и трябва много добре да се обмисли забраната му.
На 19 януари в парламентарната медийна комисия се разразиха дебати по темата за още отговорност на журналистите и издателите. Обсъждането остави впечатлението, че част от депутатите не са запознати с действащите регулации по отношение на журналисти, медии и издатели. Те настояваха за засилена наказателна отговорност за неподписани публикации и „дисциплиниране“ на сайтове и телевизии. По този повод „Дневник“ направи преглед на идеите на новите управляващи, описа действащите правила и потърси мнението на юристи и специалисти по медийно право за това има ли необходимост от още отговорност за журналистите. Попитахме ги и за идеите на „Има такъв народ“ от миналия парламент за отговорността на главния редактор.
Предлагаме ви мнението на проф. Нели Огнянова – авторитет в медийното право, доктор по право и доктор на политологическите науки, преподавател по Европейско медийно право и Информационна политика на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“. Заглавието е на „Дневник“.
В точка от дневния ред, наречена Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията“, Комисията за култура и медии (ККМ) обсъди бъдещето на този закон.
На въпроса кой ще изготви промените (законодателството предвижда две възможности – отделни представители или Министерският съвет) чухме председателят на комисията да казва „Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.“ Остана без отговор въпросът дали членове на комисията ще изготвят законопроекта или ще го възложат на експерти. Посочвано е вече, че повече законови гаранции за обществения интерес са предвидени при внасяне на законопроекти от Министерския съвет.
За основните нови положения още няма заявена концепция. Изненадващо предложение идва от журналист, при това представител на „Продължаваме промяната“: „Всяка една медийна публикация задължително трябва да има автор и той да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна. Защото сме свидетели как се бълват всякакви новини, фалшиви новини, за което човекът трябва да носи лична, персонална наказателна отговорност за това“ – наказателна отговорност за фалшиви новини.
Защо тези идеи са проблематични:
Първо, криминализацията на разпространение на фалшиви новини не е чужда на властта на изток и на запад, но среща съпротива поради риска като фалшиви новини да се третира критиката на властта. Фалшиви новини така или иначе е термин, чиято интерпретация се предоставя на прилагащите органи. Криминализирането им няма как да не създава опасения. И у нас са внасяни подобни законопроекти със смразяващ ефект, единият от тях е на „Има такъв народ“ (ИТН) и носи подписа на председателя на ККМ Тошко Йорданов.
Второ, това е поредната атака срещу анонимното слово. Мечта на цензурата е всяка публикация да има автор. Наистина в качествената журналистика посочването на автора е важно, но има хипотези, заради които анонимното говорене е оправдано и трябва много добре да се обмисли забраната му. Впрочем идеята не е нова, още президентът Георги Първанов поиска забрана на анонимното слово и анонимните сайтове.
Трето, авторката на предложението твърди във фейсбук, че е имала предвид административна, а не наказателна отговорност, но позицията й остава неясна. В заседанието тя говори за отговорност за фалшиви новини, тоест за съдържание, докато в социалната мрежа развива аргументация в съвсем друга посока – за отговорността по Закона за депозирането, която вече не е за съдържание, а за недеклариране на действителните собственици, както и за избягване на данъци.
Четвърто, редакционната отговорност е уредена в правото на ЕС и е запазена за юридическа лица, а в мотивите на законопроекта на Тошко Йорданов и ИТН, който познаваме от лятото, пише, че идеята е да се разшири кръгът на лицата, които носят редакционна отговорност – и затова се предвижда „всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги“ да има главен редактор – противно на свободата на медиите да определят структурата си. И като говорим за ИТН, няма да е изненада да се направи опит да се пласират в нови проекти идеите на ИТН, преди това на ДПС, за ограничаване на т.нар. непазарно финансиране.
Пето, не само идеите на Антония Димитрова са проблематични, проблематични са ред идеи в области, в които има европейски стандарти – като промяната на управлението на обществените медии или на състава на регулатора.
Съдът на ЕС вече се е произнасял, че може – но не всякак. Към това следва да се добави, че има готов и преминал обществено обсъждане законопроект за съобразяване на финансирането на обществените медии с правото на ЕС.
И на последно място, не ми се струва далновидно отношението на председателя и представители на ККМ към Министерството на културата. Вярно е, че всички административни структури би било добре да укрепват капацитета си, но не виждам и основания Комисията за култура и медии да е спокойна с капацитета си.
