Милионите от тотото се множат, а в спорта отиват само скромни хилядарки
52 пъти трикольорът ни се е издигал на олимпийските игри благодарение на парите отделяни от Българския спортен тотализатор (БСТ) за спорт
Фишове за стотинки 10 ст., 30 ст. и т.н. и шестици от по 20 000 лева, но парите за спорт отиват директно в ковачницата за спортисти и България е известно спортно име, което печели само на една олимпиада 41 медала и става трета сила в света ?!
В последните години оставащите в БСТ от 55 до над 70 млн. лева при 18 % разходи за издръжката на тотото парите за спорт би трябвало да бъдат по над 40 млн. годишно, но те са около 21-25 млн. лева, а реалните пари получавани от треньори и спортисти са по 15 лева на спортист годишно, някъде като примерно в Бургас ?!
Българския спортен тотализатор (БСТ) е държавна организация, която урежда и организира тото игри и залагания на спортни събития. Спортният тотализатор има мрежа от над 1500 тото пункта, а общия брой на местата за подаване на фишове става над 1800 заради възможността приемането на фишове да става и в пощенските офиси. Основната цел на тотализатора е подпомагането на българския спорт, обяснява публикация на БСТ.
Историята на БСТ започва през далечната 1957 г., когато той стартира играта Спорт тото 1 на 12 май. Същата година, на 29 декември, тотализаторът започва да организира и най- известната си игра и до днес – 6 от 49. Три години по- късно се добавят две допълнителни числа към тази игра. През септември 1975г. Българската лотария пуска играта „10 от 10″ за позналите резултатите на всички събития от играта Спорт тото 1, а по същото време Българската национална телевизия започва директните предавания на тегленията на тиражите.Благодарение на средствата идващи от тотото имаме много олимпийски шампиони ...
Родният тотализатор функционира без особени промени до 1989 г., когато се стартира и играта „5 от 35″. През 1992 г. той пуска и първата си талонна игра „Шанс за всички“, а през същата година пуска игра за познаване на резултати от конни надбягвания.
Следващата 1993г. е изключително бурна и изпълнена с много промени за тотализатора. Тогава пада ограничението за размера на джакпота в играта 6 от 49 и вече се изплаща целия натрупан джакпот, което отвори вратите към рекордните суми, които се печелят днес. По средата на същата година изцяло се електронизира системата на БСТ, като вече фишовете и печалбите се обработват от специална компютърна система. По същото време започва и играта „6 от 42″. През септеври 1993г. започват да се провеждат по три тегления на тираж за всяка от трите игри на Тото 2.
В края на XX и в началото на XXI век, Българският спортен тотализатор пуска в обръщение много нови талонни игри, сред които „Зодиак“, „Два диагонала“, „Щастливи петици“, „Честит празник“, „Зодиак + 6/45″ и „Скорости + 6/43″. Всички те са под шапката на общото наименование „Тото шанс за всички“. През 1999 г. стартира и играта „Тото джокер“, а през 2002 и играта „Втори тото шанс“. През 2001 г. за кратко се провежда играта „Каръшки тираж“, в която се тегли печалба между всички колонки, в които няма поне едно познато число от трите тегления.
През 2013г. тотализатора обновява електронната си система, а заедно с това се променят фишовете и се издават специални квитанции, потвърждаващи залога.
Рекордът за голям джакпот бе от 2011 г., когато късметлия от Кубрат прибра 7.07 млн. лв. Числата, донесли милионите, пък бяха 25, 26, 27, 32, 37, 43; - Вторият най-голям джакпот е от 2010 г. Тогава, в продължение на 45 дни, никой не потърси спечелените 6.575 млн. лв. От тотализатора взеха решение в следващите три тиража да се играе за джакпот от по 1 млн. лв., а други 3 млн. лв. да отидат за подпомагане на физическото възпитание и спорта, но ето че и той падна . 9 472 606 лв.бе най- големия джакпот в историята на българското тото падна в края на 2012 г. Тази колосална сума се беше натрупала след като в цели 36 тиража никой не успя да уцели късметлийските числа. Двама човека бяха попълнили фишовете си с изтеглените числа (11, 28, 32, 36, 44 и 46) и си разделиха по близо пет милиона лева. През 2011 г. тотализаторът е превел 22.23 млн. лв. за спорта в страната спрямо 22.22 млн. лв. за година по-рано и рекордите 23.15 млн. лв. през 2009 г.;
През 2008 -2012 г. постъпленията от игрите на щастието са по-големи от 100 млн. лв. За 2011 г. те достигат най-високата си стойност от 140.4 млн. лв., или с близо 10 млн. лв. повече от 2010 г.; - Раздадените печалби за 2011 г. са били на стойност 70.2 млн. лв. за миналата година и респективно 65 и 55 млн. лв. за предходните две години според публикация в profit.bg.
Ето и още от историята на БСТ според публикация във в.Труд
Първият тираж е на 12 май 1957 г. - Тото 1 с мачове от българското първенство по футбол. Постъпленията са 13 036 лева, а първата печалба е 25 лева при залог от 1 лев (10 ст. след обмяната на парите през 1962 г.).
На 29 декември 1957-а стартира и Тото 2, тиражът се тегли в зала “Сливница”, една комбинация струва 30 ст. Първите числа са 8, 12, 25, 31, 40, 42.
В 30-ия тираж през 1958 г. участник с фиш в Бургас е първият с печалба от първа група с познати 5 плюс 1 числа. Първата шестица е в 4-тия тираж на 25 януари следващата година. Улучват я трима души - Йордан Куртелов, Алекси Иванов и Манол Рашков от София, които си поделят 65 хил. лева.
Първото автоматизирано теглене на тиражите по телевизията е в 36-ия тираж през 1975 г. Преди това числата се въртят в механична сфера, която обикаля често страната и топките се вадят от популярни личности.
1990-а е преломна за тотото - на 29 април максималната печалба се освобождава до 80 000 лева. До този момент шестицата твърдо е 20 000 лева, ако е една в тиража, а пет плюс едно - 15 000 лева. През юни 1990 г. тегленията вече са две. Същата година максималната печалба стига до 1 милион лева.
Сегашният вид на джакпота е от 1993 г. - без ограничения в натрупването до падане на шестица. Тогава се въвежда и електронната обработка на фишовете. През 1997 г. стартира и третото теглене, което сега се отмени, за да се натрупва по-бързо джакпотът.
На 15 юли 1989-а се въвежда и втора игра в Тото 2 - “5 от 35” - експерименталните тиражи до края на годината са четири. А от 1995-а вече има и трета - “6 от 42”.
Няма точна статистика колко шестици са паднали за 57 г. и колко пари е похарчил народът за тотото. Както и с колко е подпомогнат българският спорт, защото и досега тотото е основният му донор.
Знае се, че от 2000 г. общо постъпленията са над 1 милиард лв., като половината са за печалби. Тотомилионерите само за 10 г. са 35...
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ ШЕСТИЦАТА ДО 1990 г. Е 20 000 ЛЕВА И ПРИ 52-54 ТЕГЛЕНИЯ ЗА ГОДИНА СУМИТЕ ОТ ПЕЧАЛБИТЕ НЕ СА МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ 1-1,5 МЛН. ЛЕВА, КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ И СЪБИРАНИТЕ СУМИ ОТ ФИШОВЕ ПО 30 СТ. НЕ СА ТОЛКОВА МНОГО,НО СРЕДСТВАТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СПОРТА СА БИЛИ ДОСТАТЪЧНО ДА БЪДЕМ НА ТРЕТО МЯСТО В ОБЩАТА КЛАСАЦИЯ НА СВЕТА НА ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ ПРЕЗ 1980 г. И 41 МЕДАЛА, А ОТ ТЯХ 8 ЗЛАТНИ ?!
Какво ли е правело по онова време българското тото ? На 16 май 1979 г., което се е падало сряда, в София се е провел четвъртия извънреден тираж на Спорт ТОТО 2. Били са изтегление извънредни печалби, измежду които 30 леки коли и много екскурзии до СССР за ОЛИМПИАДАТА МОСКВА - 80! Тегленето е било предавано по първа програма на Българската телевизия.
През 1980 г. българските олимпийци постигат изключителен успех: класират се на трето място по броя на спечелените медали - 8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови, или общо - 41 олимпийски медала. Само на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. нашите олимпийци печелят повече златни медали - 10.
"Москва 1980" - десетте първи страни:
1. СССР 80 69 46 195
2. ГДР 47 37 42 126
3. БЪЛГАРИЯ 8 16 17 41
4. Куба 8 7 5 20
5. Италия 8 3 4 15
6. Унгария 7 10 15 32
7. Румъния 6 6 13 25
8. Франция 6 5 3 14
9. Великобр. 5 7 9 21
10. Полша 3 14 15 32
Следват: Швеция, Финландия, Чехословакия, Югославия, Австралия, Дания, Бразилия, Етиопия, Швейцария, Испания, Австрия, Гърция, Белгия и др.
Олимпийските медали на България
"Москва 1980"
Златни
1. Стоян Делчев (спортна гимнастика) - висилка
2. Любомир Любенов (кану-каяк) - 1000 m. Кану
3. Петър Лесов (бокс) - кат. до 51 kg.
4. Янко Русев (вдигане на тежести) - кат. до 67,5 kg.
5. Асен Златев (вдигане на тежести) - кат. до 75 kg.
6. Валентин Райчев (борба) - свободен стил кат. до 74 kg.
7. Исмаил Абилов (борба) - свободен стил кат. до 82 kg.
8. Георги Райков (борба) - класически стил кат. до 100 kg.
Сребърни
1. Диана Дилова, Красимира Богданова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева, Костадинка Радкова - баскетбол жени
2. Димитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов, Цано Цанов - волейбол мъже
3. Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов (конен спорт) - обездка отборно
4. Александър Томов (борба) - класически стил над 100kg.
5. Михо Дуков (борба) - свободен стил до 62kg.
6. Иван Маринов (борба) - свободен стил до 68kg.
7. Стефан Димитров (вдигане на тежести) - кат. до 60kg.
8. Благой Благоев (вдигане на тежести) - кат. до 82,5kg.
9. Румен Александров (вдигане на тежести) - кат. до 90kg.
10. Валентин Христов (вдигане на тежести) - кат. до 110kg.
11. Димитър Запрянов (джудо) - кат. над 110kg.
12. Любомир Любенов (кану-каяк) - кану 500m.
13. Ваня Гешева (кану-каяк) - каяк 500m.
14. Мария Вергова (лека атлетика) - диск
15. Гинка Гюрова, Искра Велинова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Надя Филипова - рулеви (гребане) - четворка скул
16. Славчо Червенков (борба) - свободен стил над 100kg.
Бронзови
1. Анка Узунова, Валентина Харалампиева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Маргарита Герасимова, Мая Стоева, Росица Димитрова, Румяна Каишева, Силвия Петрунова, Таня Гогова, Таня Димитрова, Цветана Божурина - волейбол жени
2. Анка Бакова, Долорес Накова, Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Анка Ефтимова- рулеви (гребане) - четворка скул
3. Минчо Николов, Богдан Добрев, Иво Русев, Любомир Петров (гребане) - четворка скул
4. Божидар Миленков, Иван Манев, Лазар Христов, Борислав Борисов (кану-каяк) - четворка каяк
5. Ивайло Маринов (бокс) - кат. до 48kg.
6. Младен Младенов (борба) - класически стил до 52kg.
7. Павел Павлов (борба) - класически стил до 82kg.
8. Нермедин Селимов (борба) - свободен стил до 52kg.
9. Стоян Делчев (спортна гимнастика) - многобой
10. Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане) - двойка скул без ролеви
11. Илиян Недков (джудо) - кат. до 65kg.
12. Минчо Пашов (вдигане на тежести) - кат. до 67.5kg.
13. Неделчо Колев (вдигане на тежести) - кат. до 75kg.
14. Борислав Ананиев и Николай Илков (кану-каяк) - двойка кану до 500m.
15. Петър Петров (лека атлетика) - 100m.
16. Любчо Дяков (спортна стрелба) - 50m. пистолет
17. Петър Запрянов (спортна стрелба) - 50m. пушка легнал
До 1990 г. БСТ осигурява и средства за подпомагане и издръжка на спортните училища в България, които са ковачница на кадри и шампиони в почти всички видове спорт и то при тези мижави приходи ...
До 1990 г. в страната осъществяват дейността си 36 спортни училища /СУ/. През 1991 г. са направени промени в мрежата, броят на учениците и броят на спортовете, с оглед броят на паралелките да не надвишава 360, а броят на учениците - 9600. От 36 СУ с прием по държавна поръчка остават 20, като в 16 е обявен нулев прием и те са оставени със затихващи функции. В края на 1992 г. се предлага нова промяна в мрежата на СУ и от 20 СУ с 8000 ученика, остават 9 с 4575 ученика, като се дава възможност на общините да разкриват допълнително спортни паралелки, като поемат тяхната финансова издръжка.
Към 01.09. 2004 г. в страната осъществяват дейността си 17 спортни училища - София град - 3, Северна България - 5 и Южна България – 9.
През 2004 г. СУ “Ген. Владимир Стойчев” е определено за второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към ММС. До този момент то е към Министерство на образованието и науката.
През 2008г. в страната функционират 21 СУ - едно държавно и 20 общински, разпределени териториално по следния начин:
София град - 3; Северна България - 8 в градовете Плевен, Русе, Варна, Враца, Добрич, Силистра, Търговище и Разград; Южна България - 10 в градовете Пловдив, Бургас, Хасково, Сливен, Самоков, Чепеларе, Ст.Загора, Ямбол, Перник и Кюстендил.
До 2011 г. спортните училища в страната са 21, от които 20 общински и едно държавно. През учебната 2011-2012г. в град Сандански е открито общинско спортно училище, а за учебната 2012-2013г. е утвърден държавен план прием за новооткритото общинско спортно училище в гр. Велико Търново.
През 2012 г. на територията на Република България извършват дейността си 23 спортни училища, от които 19 общински и 4 държавни (СУ „Ген. Вл. Стойчев” (София); СУ „М-р Атанас Узунов” (Русе); СУ „Георги Бенковски” (Плевен), СУ ”Г. Бенковски” (Варна) и СУ „Юрий Гагарин” (Бургас), финансирани от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на физическото възпитание и спорта. В процедура по преобразуване е и Спортно училище „Васил Левски”, гр. Пловдив.
Само едно спортно училище в София е възпитало и обучило 10 олимпийски шампиона ?!
СУ "Генерал Владимир Стойчев" - гр. София
Алея на славата
№ Име и фамилия Спорт Постижение
1 Румяна Нейкова Гребане Олимпийски шампион Пекин 2008г.
2 Мария Гроздева Спортна стрелба Олимпийски шампион Сидни 2000г. и Атина 2004г.
3 Таня Богомилова Плуване Олимпийски шампион Сеул 1988г.
4 Весела Лечева Спортна стрелба Сребърен медал Сеул 1988г. и Барселона 1992г.
5 Адриана Дунавска Худ. гимнастика Сребърен медал Сеул 1988г.
6 Мартин Мартинов Кану-каяк Бронзов медал Сеул 1988г. и Барселона 1992г.
7 Диана Дудева Спортна гимнастика Бронзов медал Сеул 1988г.
8 Адриан Душев Кану-каяк Бронзов медал Атланта 1996г.
9 Кирил Терзиев Борба свободен стил Бронзов медал Пекин 2008г.
10 Тервел Пулев Бокс Бронзов медал Лондон 2012г.
По време на тоталитарния режим парите за строеж на комплекси, стадиони и басейни се отпускат от държавния бюджет по решение на административния отдел на ЦК на БКП и Държавния комитет по планиране. След 1989 г. никой не си спомня да са отпускани средства за строежи и ремонти на съоръжения с изключение на печално известните ремонти на националния стадион "Васил Левски" и гребна база "Панчарево" по време на управлението на Цвятко Барчовски и Симон Спасов. До 1999 г. тотализаторът не плаща данъци. С приетия от синьото мнозинство Закон за хазарта тотото е определено като "хазарт, организиран от държавата" и му е забранено да провежда каквато и да било друга дейност.
Известната майка на Делян Пеевски, Ирена Кръстева беше изпълнителен директор на БСТ. По онова време тя заяви : Трябва ни закон за тотализатора
Ще създадем фонд "Национална спортна база" за ремонт на базите, които са в окаяно положение. Първите приходи, които ще включим в този фонд, ще бъдат от непотърсените печалби, които са около 5 млн. лв. Ако успеем, тотализаторът ще внесе и 8% от постъпленията си в този фонд. Искаме първо да ремонтираме базите "Белмекен" и "Спортпалас". Защото през 2004 г. има олимпийски игри в Гърция. Ако направим тези бази, у нас ще дойдат да тренират много чужди спортисти, защото климатът в България и Гърция е един и същ. И така ще привлечем още пари за спорта. И досега се носи легендата, че който тренира в "Белмекен", става олимпийски шампион. През последните години държавата въобще не е давала пари за спортни съоръжения. А точно през преходния период бяха разрушени съществуващите бази. И сега децата няма къде да тренират. Някои спортни бази са превърнати в барове и дискотеки. Или тези, които са ги взели под наем, не са влагали никакви пари, а само са ги използвали.
Според шефа на бюджетната комисия не може да се приемат данъчни промени с друг закон. А как може със Закона за хазарта да се променят Законът за физическото възпитание и спорта, Кодексът на труда и Законът за корпоративното подоходно облагане? Оказва се, че е възможно - в България. Хазартът се насърчава, а това, че спортът полека-лека си отива, не тревожи никого. Надявам се, че новите нормотворци ще се замислят, че е необходим закон за спортния тотализатор, за да има спорт в България. Дано не мислят много дълго...
"Никога в такова състояние на правно неглижиране не е бил набутван спортният тотализатор", допълва тя. Според нея е абсурдно БСТ да се третира като хазартно предприятие. "Кое друго хазартно предприятие в България има за цел да подпомага физическото възпитание и спорта?", пита реторично Кръстева. Когато поема поста си в края на февруари, има спад на постъпленията с 14%. За три месеца постъпленията са се увеличили с 33 на сто. Една от първите й стъпки беше да раздаде премии на шампионите. Олимпийските шампиони получиха по 15 000, световните - по 10 000, а европейските - по 7000 лв. Премии получиха още треньорите и помощният персонал. Родните шампиони ще бъдат рекламни лица на тотализатора. "По-добре е тотото да се рекламира от българските спортисти вместо от кучето на Прошков (бившия шеф на тотализатора - бел. ред.)", отсича новата шефка на БСТ.
Директорка на БСТ Ирена Кръстева, става ясно от публикации в пресата е назначена за шеф на тотото с шумни разправии през февруари 2002 г., веднага след като Васил Иванов - Лучано става спортен министър. Преди това е замесена в неясни сделки със спортни имоти, тъй като е била изпълнителен директор на "Олимпика" ЕАД.
През ноември 2005 г. Кръстева е уволнена от БСТ от новата председателка на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. Освободен е и целият Управителен съвет.
Кръстева обвинява Лечева, че я гони, заради своите и на съпруга си Манол Велев интереси в хазарта.
През декември 2005 г. след половин година безвластие в спорта Народното събрание гласува правомощията на ДАМС, като прие на второ четене промените в Закона за физическото възпитание и спорта. Федерациите вече ще получават регулярно парите си, но те вероятно ще са много по-малко. Бомбата е заложена в нововъведението, че и Министерството на образованието и науката ще участва в разпределението на тото баницата. От нея ще се отделят средства за поддръжка, ремонт и строеж на спортната база в училищата. Председателят на ДАМС Весела Лечева ще разпределя сумите, но по предложение на ресорния министър Даниел Вълчев. Както и по времето, когато имаше министерство на спорта, схемата за разпределение на парите за федерациите ще се утвърждава от финансовия министър.
Август 2007 г. Нели Димитрова - бивш служител на спортния тотализатор изпрати до държавните институции писмо, в което бяха отправени редица обвинения срещу тотализатора. Обвиненията са свързани както с обществените поръчки, така и с начина, по който се теглят числата. В скандала Нели Димитрова замеси и Манол Велев - съпруга на Весела Лечева. Спортният тотализатор отвърна на удара като обяви, че ще заведе иск срещу Нели Димитрова за уронване на престижа на организацията. Разиграва се класическият сценарий - един уволнен служител изведнъж започва да става “много принципен”, заяви Весела Лечева. Софийска градска прокуратура е образувала преди няколко дни проверка по повод публикации в печатни издания за договора между Българския спортен тотализатор и “Петрол”, който документ също бе намесен в скандала.
По онова време БСТ има много голяма мрежа от близо 1000-1150.
Годишният оборот на Българския спортен тотализатор за 2006 година е бил 91 млн. лв.
Иво Тонев е председател на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор от септември 2009 г. Освен това е изпълнителен директор на футболния Локо (Сф). Беше избран за общински съветник от ГЕРБ, оглавява комисията за Децата, младежта и спорта. Пред "Стандарт" той разкрива какво успя да свърши новото ръководство в тотото и какво ново предстои в най-популярната игра на щастието.
- Каква оценка поставяте на свършеното, откакто поехте управлението на тотализатора?
- Нескромно звучи, но ще дам много добра оценка. Аз много пъти съм казвал, че спортният тотализатор е създаден, за да печелят хората и да финансира спорта в България.
- Горе-долу колко пари сте превели на министерството?
- Вече над 18-19 млн. лв., което е доста повече от очакваното.
- Може ли една спортна федерация да съществува без пари от тотото?
- Няма как. Основният бюджет на министерството се формира с постъпленията от тотализатора. Дано в бъдеще превеждаме повече пари. За догодина имаме много интересни идеи, ще правим специални тиражи, от които ще се отделят средства за съответен спортен обект, който да бъде направен да изглежда добре. Всичко ще е прозрачно.
18 -19 млн. лева и само два медала на олимпийските игри в Лондон, а от ГЕРБ се хвалят като за световно и то при 1500 пункта и фишове в десетки пъти по-скъпи от ония по 30 ст. и пари за спорта НЯМА ?!
Мой познат треньор по акробатика сподели, че се дават по 15 лева на спортист на година и то при десетките световни, европейски, републикански титли и при милионите събирани от БСТ около 160 млн. лева през 2013 г ?!
Всеки лъже, че нещата са се увеличили в пъти, но фактите са ужасяващи за България и спорта ни ?! Защо ? Кой краде, колко, къде отиват парите ?!!
Порадвайте се на част от истината за милионите на БСТ от извора :
Съвместна декларация на българския спортен тотализатор, държавната парично-предметна лотария, Еврофутбол ООД, Евробет ООД И Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри.
Само за последните 12 месеца нелегалните оператори са реализирали на българския пазар оборот между 600 и 700 милиона лева без да плащат данък на българската държава.
Според доклад на ГД „БОП” – МВР повече от 40 000 сайта в Интернет предлагат хазартни услуги. Практически всички те оперират на българския пазар. Голяма част от тях предлагат версии на български език, включват в програмата си мачове от програмата на българските първенства и се рекламират в България. За периода 2004-2005 година приходите от Интернет залаганията надхвърлят 10 млрд. долара. Делът на он-лайн залаганията за Република България надхвърля 500 млн. лева за 2006 година. Тенденцията е постъпленията от хазартни услуги да нараства с около 20% годишно. Конкретно за България, по прогнози на специалисти, ако не се вземат мерки срещу този вид незаконен хазарт следващата година може да се очаква да изтекат 1 млрд. лева от страната.
От друга страна на ресорното министерство говоеха в интервю съвсем други неща от ГЕРБ :
Свилен Нейков, министър на физическото възпитание и спорта:
Откриваме 700 нови тото пункта.Ще даваме повече пари за детско-юношески спорт
monitor.bg
- Каква политика ще води МФВС в следващите няколко години и какви приоритети ще защитава?
- Преди олимпиадата в Лондон насочихме основния си ресурс към осигуряване на максимално добри условия на елитните ни спортисти. Видя се обаче, че светът се развива, конкуренцията става много по-голяма, а ние сме изпуснали едни 20 години, които няма как да наваксаме за 3. В момента е много важно да изградим основата на пирамидата. За това ще насочим повече средства към детско-юношеския спорт и спортните училища. Добрите резултати обаче не са само въпрос на пари.
Какви промени ще настъпят в тотализатора след модернизацията и какви приходи очаквате след нея? С колко и с какви пари ще бъде извършена тази модернизация?
- Ще бъдат открити около 700 нови пункта. Съществуващите в момента са модернизирани. Тотото става онлайн – ще може да си пускаш фиша с sms или по интернет. Съответно и малките печалби направо ще влизат в банковата ти сметка. Или като пари, които да се приспадат от телефонната сметка. В момента спортът получава от тотализатора около 21-22 млн. лв. годишно. Надявам се след модернизацията да станат поне 30 млн. Цялата процедура излиза около 15 млн. лв., които Българският спортен тотализатор превежда със собствени средства на разсрочено плащане.
Министерството на физическото възпитание и спорта и Българският спортен тотализатор дадоха официално старт на съвместна инициатива за провеждането на 12 специални тиража в играта „6 от 49” на ТОТО 2 през 2011 г. Част от набраните средства в 10 от тях ще бъдат предоставени за изграждане и реконструкция на спортни обекти и съоръжения за масов детско–юношески спорт в 10 града на България.
През януари 2013 г. премиерът Брисов пръв изпробва новата система за приемане и обработка на залози в реално време за хазартните игри, организирани от Българския спортен тотализатор. Той си избрал предварително попълнени комбинации в играта “6 от 49″ на стойност 20 лв. След това си платил на касиерката Невена Иванова, която била повикана извънредно на работа, пише в. Стандарт.
Докато държавата се тресе от скандали, покушение, смърт и стачки на деца във ВМЗ – Сопот, Бойко Борисов рекъл: “Слушайте внимателно. Ако спечелим ще дадем всичко за спорта. Точно седмицата преди изборите имаше шест шестици. И винаги съм се съмнявал, Йовчев, че това е било вярно”, обърнал се към Данчо Йовчев премиерът. “Заварихме тотото в плачевно състояние, а в рамките на три години увеличихме приходите с 50%. И то без помощ от държавата, без допълнителни средства. Това е правилният път”.
Да, ама не !
След оставката на Борисов и правителството му отново хвалби и кипяща дейност се развиваше, но резултати никакви ...
Намалиха се средствата за издръжка на БСТ уж в полза на развитието на физическото възпитание и спорта
Правителството промени Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор (БСТ), за да съгласува документа със Закона за хазарта, който регламентира начинът за използване на приходите от дейността на БСТ.
Предвидено уж бе не по-малко от една четвърт от средствата, останали след данъчно облагане, приспадането на разходите и разпределението на печалбите, да се предоставят целево за масов спорт.
Повечето отделени средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта щяха да се осигурят и от намаляването с 1 процентен пункт на средствата за издръжка и развитие на БСТ. Досега те бяха не по-малко от 18 на сто от постъпленията от хазартни игри, организирани от държавното предприятие. Сега станаха не по-малко от 17 на сто.
Освен това, оставащите средства, които се разпределяха за спорт и за обслужване на публичните задължения на БСТ, сега ще се разпределят само за спортни дейности.
Предложенията имаха за цел да доведат до увеличаване на средствата за подпомагане на развитието на физическото възпитание и спорта и усъвършенстване на националната система за физическо възпитание и спорт в съответствие с потребностите на нацията.
"Гордея се, още повече като си спомним с какво притеснение ме посрещнахте и вие, и спортистите на 29 май (миналата година). Имам съзнание, че спортистите са спокойни, федерациите също са спокойни, треньорите - също, общините - също, гражданите - също, учениците - също... Повече от успешно е едногодишното управление в областта на младежта и спорта на кабинета "Орешарски", заяви Георгиева на пресконференция.
"При предишното управление спортистите в индивидуалните спортове са били финансирани 70 - 80 дни подготовка с общо 7000 лева, сега се финансират 220 дни подготовка със 17 600 лева. Но няма да спра дотук. 220 дни няма да е моят предел. Желанието ми е да се финансира целогодишна подготовка и ще го направя", заяви тя.
Като свои постижения тя отчете редица промени в нормативните документи, категоризацията на спортовете на три групи, увеличението от 1% от приходите от тотото за спорт (от което в последните месеци на миналата година са дошли 1.6 милиона лева повече) Приходите би трябва да са 160 млн. лв.?!
Април 2014 "Кабинетът "Орешарски" отделя за общинска спортна инфраструктура 7 пъти повече, отколкото ГЕРБ са отделили за 4 години". Това обяви от парламентарната трибуна председателят на ДПС Лютви Местан. Той използва правото на декларация от името на парламентарна група, за да защити инвестиционната програма на правителството и по-конкретно инвестициите, свързани със спортните обекти. "В инвестиционната програма за общинска инфраструктура са заделени над 73 милиона лева. Българските граждани вече знаят, че за масовия спорт 2014 г. е най-добрата през периода на прехода към демократично общество", изтъкна Местан и посочи, че само за 1 година новото правителство отделя за общинска спортна инфраструктура 7 пъти повече, отколкото за целия мандат на ГЕРБ.
Хвалби, хвалби, а милионите ги няма, издръжката е стопена, спортните училища днес в България са едва 22 и са обречени на мизерни средства и дори на невъзможност да си осигурят квоти за следващата олимпиада ... Няма да има участие, няма да има медали, а само отчетени „успехи“ от едни управляващи на разрухата в спорта. При 30 -31,6 млн. лева годишно уж давани за спорт ?!
Време е за прокуратура, разследване, разкрития, виновни,съд и присъди иначе спортистите ни ще участват май само в селски, градски и републикански състезания, а спортната слава на България ще чезне далеч назад в спомените ...
„Под лупа“ по материали от интернет
