Министерства с нулева година за еврофондовете

България е пропуснала да получи финансиране в сферата на енергетиката по Фонда за модернизация

Несправянето на правителството с овладяването на различните кризи, в които България се намира, бездействието на управляващите и липсата на ясна визия за бъдещето на държавата стават все по-осезаеми и очевадни. Оказва се, че министерствата, които управляват еврофондове, масово обявяват нулева година по старите оперативни програми.

По част от програмите няма да се откриват никакви процедури, а причината е изчерпан ресурс. При други парите са недостатъчно и ще стигнат до ограничен брой бенефициенти. Това сочат данните от индикативните годишни програми на отделните управляващи органи за 2022 година.

Факт е, че програми за новия програмен период 2021-2027 още няма, а голямо забавяне се получи и при Националния план за възстановяване и устойчивост.

Перспективите за настоящата година не са розови и заради високата инфлация, която засяга изпълнението на действащи и неприключили договори за строителство.

Министерството на околната среда и водите беше първото, което през октомври 2021 година обяви, че няма да публикува годишна програма за 2022-а, защото не планира нови процедури.

В края на януари изпълнителната агенция, която управлява оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, също обяви нулева 2022 година за нови процедури заради изчерпан финансов ресурс.

Липса на средства има и по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, където също няма да се обявяват нови процедури по стария програмен период.

Съвсем малко са проектите, предвидени за реализация тази година. По програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ще тече само един проект с директно предоставяне на средства на конкретен бенефициент - 166 млн. лв. за подобряване на жп инфраструктурата за НКЖИ.

Един единствен проект ще има по програма „Добро управление“ – 850 000 лв.. Те са предвидени за НСИ за реализиране на единна входна точка за подаване на годишните отчети за дейностите и комплексно използване на данните на НСИ, НАП и Агенцията по вписванията.

По оптимистични са прогнозите по отношение на Програмата за развитие на селските райони, където малко повече проекти ще бъдат реализирани през 2022 година. Въпреки това, и там ресурсът е крайно недостатъчен.

Всъщност по много от оперативните програми финансите са изчерпани, тъй като голяма част от сумите се пренасочват към мерки, свързани с пандемията.

Действително няма риск от загуба на средства по тези програми, но като цяло се очертава през тази година европейското финансиране да бъде оскъдно.

Изключително голям проблем е това, че одобряването на  Националния план за възстановяване и устойчивост и на новите оперативни програми се забавиха твърде много, което означава, че реално изпълнение може да се очаква втората половина на годината. По Плана тази година можем да чакаме максимум авансовото плащане от 1,6 млрд. лв., обявиха от финансовото ведомство.

Остава под въпрос дали България ще успее да се справи с изискването да договори 70% от ресурса от близо 13 млрд. лв. до края на 2022 г. и 100% - до края на 2023-а.

Бизнесът от своя страна иска проектите с готовност за изпълнение да започват без да се чака окончателно одобрение, което е позволено от европейските регламенти.

И това не е всичко! На фона на все по-задълбочаващата се енергийна криза, се оказва, че страната ни е пропуснала да подготви проекти в сферата на енергетиката и да получи за тях финансиране от ЕС през Фонда за модернизация. В същото време общините, бизнесът, болниците, църквите и всички останали небитови потребители на ток се чудят как да плащат рекордните си сметки и да оцеляват. След падането на мораториума в същата ситуация ще се озоват и голяма част от домакинствата, сочат прогнозите на експертите.

България е закъсняла с подаването на проекти и към момента може да се надява на минималната сума 16 млн. евро по този фонд.

Става въпрос за специален инструмент за десет държави членки с по-ниски доходи, който ще подпомага проекти до 2030 година. България и Латвия обаче са пропуснали първия прозорец за кандидатстване в края на 2021 година, когато фондът е предоставил близо 900 млн. евро на осем страни бенефициери. Инвестициите са съсредоточени в Чехия (320 млн. евро), Естония (26 млн. евро), Хърватия (2 млн. евро), Унгария (34 млн. евро), Литва (28 млн. евро), Полша (346 милиона евро), Румъния (23 млн. евро) и Словакия (120 млн. евро).

По право България ще получи близо 6% от общия ресурс на фонда или 16 095 825 евро. Ако страната ни иска по-голямо финансиране обаче, то може да се осъществи само с конкретни проекти, които ЕК да одобри. На този етап за съжаление такива липсват!

Евродепутатът от ГЕРБЕНП Ева Майдел остро разкритикува държавата за бездействието й по тази линия и пропуснатата възможност да получи финансиране от Фонда за модернизация.

„Няма как да постигнем по-чиста, устойчива и евтина енергетика, ако пропускаме възможност след възможност.

Така както стана със забавения почти година План за възстановяване, с пропуснатите срокове за приемане на териториалните планове за справедлив преход, а сега и с неизползването на средствата от Модернизационния фонд“, изрази възмущението си Майдел в своя профил във Фейсбук.

Министерствата, които управляват еврофондове, масово обявяват нулева година по старите оперативни програми (tribune.bg)