Мнение на читател на “Под лупа” за безнадеждната ситуация в Бургас

Мнение на читател на “Под лупа” за безнадеждната ситуация в БургасПоложението в Бургас съвсем не е розово по отношение на жестоката безработица, която направи обикновените бургазлии, които разчитат на една заплата, клиенти на кофите за смет и основното им средство за прехрана остана отпадъчната хартия, метал или празни стъклени бутилки. Най-висок е процентът на безработица сред младите хора до 29-годишна възраст, сред които тя е около 30%. В Бургас не остана почти никакъв бизнес, незасегнат от некадърното управление на икономиката от червени и герберски кадри. Дори уж харесваният от бургазлии бивш кмет Димитър Николов се изказа, че всъщност община Бургас няма за задача да създава работни места, а по-добри условия за обществен живот, което е вид политическа наглост на фона на премахнатите около 1 000 павилиона на дребни търговци по чл.120 и други по чл.56 от ЗУТ, заради някакъв „европейски вид“ на преместваемите обекти?!

В редакцията на „Под лупа“ получихме кратък материал от бургазлията Иван Цвет­ков, свързан с тази тема, която представяме на вниманието на читателите на вестника:

„Днес познавам хора българи, които събират празни бутилки, за да си купят хляб наш насъщни.

Ще ви посоча потресаващ пример. Познавам семейство от трима човека в работо­способна възраст, които от три години са без работа -грамотни и възпитани. Майката е с полувисше образование, а от двамата й сина единият е със средно специално, а другият е с висше образование.

От 3 години съм се замислял към кой държавник да се обърна аз писмено и да го помоля да намери работа поне на единия от тримата, но мисля, че няма такъв държавник.

Понякога, когато съм ядосан, съм стигал до извода, че трябва да се обърна към попа от Провадия или пък към червения поп от Медковец“.

Сетихте ли се за червения поп от Медковец (поп Андрей -б.ред.)?!

Поп Андрей (със светско име Андрей Игнатов Иванов) е български свещеник и революционер.

Завършва свещенически курсове в Русе през 1906г. и става свещеник в село Сливовик в родния си край. Заради непокорство пред църковните власти е изпратен за 6 месеца в Преображенския манастир.

Член на БКП (т.с.) от 1919, участва в първия и конгрес. След Деве­тоюнския преврат през 1923 работи като партиен куриер между Медковец и Лом.

Взема участие в Септемврийското въстание, проявява се като командир на оръдие в боевете за Лом. След разгрома на въстанието е заловен от властите и обесен край родното си село.

За него Гео Милев пише в поемата си „Септември“:

„Там

посред общия смут

сам,

като луд

епически смелия

поп

Андрей

с легендарния топ

стреля

снаряд след снаряд...

В последния миг:

„Смърт на Сатаната!“

извика

побеснял и велик -

и обърна назад

своя топ:

последната

граната

изпрати

право там

  - в божия храм

дето бе пял литургия, ектении...“

Колко ли безнадеждно се вижда сегашното икономическо положение в Бургас на нашия читател, че да вижда надеждата в бунта, във водач на въстание, който вместо молитва, стреля с оръдие...

За съжаление фак­тите са печални и трябва да се променят от нас самите... За пръв път опитайте чрез своя наказателен вот на местните избори. Изберете ония, които да ви чуват и да ви помогнат. Чудесата не се случват сами...

Петко ПЕТКОВ