НАП за “Швейцарския диск”: Има над 700 сметки на българи, но швейцарците не дават информация

Написано от BIRD.BG

https://bird.bg/nap-swiss-disk/

НАП никога не е искала да получи данните за сметки на българи в Швейцария за 200 милиона евро, които бившият шеф на агенцията Красимир Стефанов твърдеше, че е видял в Германия през 2010 г. Но през 2016 г. немците притискат приходната агенция да действа като изпращат спонтанно данни за стотици швейцарски сметки на българи. Започва преписка с Швейцария, която обаче се спихва. Това се разбира от отговор на въпроси по ЗДОИ изпратени до новото ръководство на агенцията.

Става дума за информация от прословутия “Швейцарски диск” – откраднати данни за сметки на чужди граждани в Швейцария, закупени от германското правителство. През март 2010 Красимир Стефанов беше на работно посещение в Дюселдорф, след което заяви за медиите следното:

„В интерес на истината това, което видяхме на днешната среща, потвърждава цифрата от над 200 млн. евро влогове. Доклад ще бъде даден на премиера Бойко Борисов, парламента и службите.“ Красимир Стефанов пред “24 часа

От това обаче не е последвало нищо. Още през 2014 г. от запитване по ЗДОИ на сайта Биволъ се разбра, че докладът за това посещение в Германия не съществува или е добре укрит.

“Швейцарският диск” обаче напомня за себе си през 2016 г., когато Германия спонтанно праща на НАП данни за швейцарски сметки на българи, които са били активни към 2006 г. (737 записа) и 2008 г. (524 записа).  Информацията е съдържала само номера на сметки, салдо и година на раждане на титуляра им, без имена, ЕГН или друга индивидуализираща информация.

От НАП уточняват, че не знаят дали тези сметки са от “Швейцарския диск”, но е логично да са оттам, защото идват от германските власти и са за период отпреди 2010 г.

На базата на тези данни от Германия НАП е подбрала 57 сметки с големи активи и е опитала да получи информация за собствениците им от Швейцария. Установени са били титулярите на 10 сметки. НАП се е опитала да получи подробна банкова информация за тях, но е ударила на камък. Швейцарците са поискали представяне на доказателства, че тези лица не са спазвали българското данъчно законодателство или че е налице обосновано съмнение за такова неспазване. След дълга административно-съдебна сага в крайна сметка има отказ да се разкрие банковата тайна. Преписката с Швейцария е приключена през февруари тази година.

Все пак в НАП имат данни получени по линия на автоматичния обмен на финансови сметки с държавите-членки на ЕС и Швейцария, по които е стартирала голям брой контролни производства – хвали се приходната агенция, без да уточнява колко са те.

Въпроси:

  1. От 04.03.2010 г. до 06.03.2010 г. тогавашният директор на НАП Красимир Стефанов и експерти на НАП са на работно посещение в Германия. Немската приходна агенция предоставя на делегацията ни списък с българи с банкови сметки в Швейцария и Лихтенщайн. Самият Стефанов съобщава след посещението: „В интерес на истината това, което видяхме на днешната среща, потвърждава цифрата от над 200 млн. евро влогове. Доклад ще бъде даден на премиера Бойко Борисов, парламента и службите.“

Въпрос: Разполага ли НАП с този списък и какви действия са предприети за проверка на информацията в него?

  1. Изпращани ли са от НАП мотивирани и индивидуализирани запитвания за информация до германското правителство (немската приходна агенция) за сметките на българи в Швейцария и Лихтенщайн, за които немското правителство вече е съобщило на НАП през 2010 г.?
  2. Изпращани ли са от НАП подобни мотивирани и индивидуализирани запитвания до френското правителство за българите с банкови сметки в чужбина от така наречения „Списък Лагард“?
  3. Колко такива запитвания има по точки 2 и 3 и на кои дати са изпратени те?
  4. Получени ли са отговори на запитванията по точки 2 и 3 и на кои дати са получени?

Отговори:

По въпрос №1 от искането: През февруари 2010 г. в международните и българските средства за масова информация беше разпространена информация, че Федералното финансово министерство на Германия е закупило магнитни носители с информация за лица, които притежават банкови сметки в швейцарски банки.

По повод на информацията и вероятността сред тези лица да присъстват и граждани на Република България в началото на март 2010 г. бе проведено работно посещение на служители на НАП в Министерството на финансите на Германия. Делегацията, ръководена от изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов, се е срещнала с представители на германското Министерство на финансите, като от българска страна е отправено искане да бъдат предоставени данни за български граждани, налични на магнитните носители.

Представителите на Германия са заявили по време на срещата, че съвместни екипи на прокуратурата и данъчните власти провеждат разследване и че ако бъдат намерени данни за български граждани, те ще бъдат предоставени на Националната агенция за приходите. С германската страна са уточнени техническия ред и начин, по който да бъде предадена информацията, ако и когато бъде намерена. Независимо от изявлението на г-н Стефанов след посещението, по време на срещата от германска страна не е предоставен диск с данни за банкови сметки на български лица в швейцарски банки.

Информация за банкови сметки на български лица в една от големите швейцарски банки е получена от Германия през април 2016 г. като спонтанен обмен на информация по реда на Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 година относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО. Не може да потвърдим дали получената информация е извлечение от закупените през 2010 г. от Федералното финансово министерство на Германия магнитни носители, тъй като това обстоятелство не е изрично коментирано. Следва да се отбележи, обаче, че данните касаят сметки, които са били активни към 2006 г. (737 записа) и 2008 г. (524 записа), голяма част от които се препокриват. Получената информация съдържа единствено данни за клиентския номер на титуляра на сметката, възраст на титуляра на сметката (не за всички записи), държава по местоживеене на титуляра на сметката (България), общия размер на активите, инвестирани в банката. За съжаление не са включени допълнителни индивидуализиращи данни на лицата (напр. имена, адрес, ЕГН и др.) или данни за транзакциите. Германската страна изрично посочва, че не разполага с други данни, освен посочените в спонтанния обмен на информация. Следва да се отбележи, че значителна част от сметките са с нулев или минимален размер на посочените активи.

Въз основа на получената информация е направена селекция на 57 клиентски номера, които имат значителни по размер активи в Швейцария. Целта е, като първа стъпка, да бъдат проучени лицата, които представляват най-съществен данъчен интерес. В тази връзка през юни 2016 г. до компетентните органи на Швейцария е изпратено запитване по отношение на тези 57 клиентски номера с искане за получаване на пълни идентификационни данни на лицата и банкова информация.

В резултат на активната кореспонденция с швейцарската данъчна администрация е установена самоличността на 10 лица от списъка, за които са възложени съответните контролни действия по проверка на информацията и проучване произхода на средствата. Следва да се отбележи, че разкриването на банкова информация от страна на Швейцария е сложен процес, който често включва официално уведомяване на засегнатия данъкоплатец и възможност за обжалване по административен и съдебен път на решението за предоставяне на информация.

През август 2018 г. швейцарската данъчна администрация уведоми България, че спира разглеждането на нашето запитване до произнасяне на Швейцарския федерален съд по аналогичен казус от друга държава, касаещ разкриване на банкова информация за голяма група от данъкоплатци. С писмо от март 2020 г. швейцарската страна ни уведоми за произнесеното решение на съда и изиска допълнителна информация, на база на която да бъде преценено дали нашето запитване отговаря на условията в произнесеното решение. Тази допълните информация касае по-конкретно представяне на доказателства, че засегнатите лица в нашето запитване не са спазвали българското данъчно законодателство или че е налице обосновано съмнение за такова неспазване. Също така се посочва, че с оглед на вече стартирания автоматичен обмен на информация за финансови сметки между България и Швейцария, при евентуален отговор от списъка ще бъдат изключени всички лица, за които вече е предоставена информация.

През юли 2020 г. от българска страна е изпратен отговор с поисканата допълнителна информация и обосновка за валидността на нашето първоначално запитване. С писмо от февруари 2021 г. швейцарската данъчна администрация заявява, че след направен повторен анализ е установено, че изложените в нашия случай факти не съответстват на предвидените условия в постановеното решение на Швейцарския федерален съд. Предвид това, швейцарските власти ни уведомяват, че прекратяват разглеждането на случая, тъй като предоставянето на информация би противоречало на съдебното решение. С оглед на това решение на швейцарската страна, за останалите клиентски номера на титуляри на сметки – български лица не е отправяно допълнително запитване поради неговата безпредметност.

Независимо от отказа на швейцарската данъчна администрация и неблагоприятния изход по това запитване, следва да се има предвид, че между Швейцария и Европейския съюз има сключено споразумение за автоматичен обмен на информация на финансови сметки, съгласно което такава информация се обменя за 2017 г. и следващите години. Въз основа на тази информация и други данни, получени по линия на автоматичния обмен на финансови сметки с държавите-членки на ЕС и трети юрисдикции, НАП е стартирала голям брой контролни производства.

По въпрос №2 от искането: НАП не е изпращала мотивирани и индивидуализирани запитвания за информация до германското правителство (германската приходна агенция) за сметките на българи в Швейцария и Лихтенщайн във връзка с цитирания списък. Както е посочено в отговора на въпрос №1, отправено е групово запитване до компетентните органи на Швейцария, тъй като детайлна информация за сметки на български лица в швейцарски банки може да бъде получена само от Швейцария. Германските данъчни власти изрично посочват, че не разполагат с други данни, освен предоставените.

По въпрос №3 от искането: НАП не е изпращала мотивирани и индивидуализирани запитвания до френското правителство за българите с банкови сметки в чужбина от така наречения „Списък Лагард“, т.к НАП не е уведомявана от френска страна за това дали български лица фигурират в този списък.

По въпрос №4 от искането: Основното запитване във връзка със спонтанния обмен на информация от германската данъчна администрация е едно и касае 57 клиентски номера, които евентуално принадлежат на български лица. Запитването е изпратено през юни 2016 г. до Швейцария.

По въпрос №5 от искането: С швейцарската данъчна администрация е провеждана активна кореспонденция в периода 2016 г. – 2021 г., в която швейцарската страна е предоставяла частична информация, искала е допълнителни данни във връзка със запитването, предоставяла е информация за статуса на запитването, уведомила ни е за спирането на производството и за произнесеното решение на Швейцарския федерален съд. Окончателният отговор е получен през февруари 2021 г. В отговора по въпрос №1 се съдържа повече информация за осъщественото административно сътрудничество между България и Швейцария.