"НАРОДНИ СИНОВЕ" ИЛИ РЕЦИДИВИСТИ

Йордан Георгиев
 
На 5-ти септември 1944-та година СССР обяви война на България. Ударът бе неочакван и с нищо непредизвикан. България бе вече поела пътя към установяване на граждански мир в страната и мир със съюзническата коалиция. На 8 септември Червената армия нахлу „победоносно" в Родината ни - поразена и несъпротивляваща се. Двадесет и четири часа след това в София бе извършен преврат, който утвърди на власт комунистите под маската на четирипартийна коалиция „Отечествен фронт" /ОФ/.
В първите дни след преврата ходът на събитията не даваше ясна представа за големината на нещастието, което бе сполетяло страната ни, за размерите на катастрофата. Войсковите части системно се отправяха на запад за водене на война срещу Германия , а командният състав с малки изключения оставаше почти същият, както в предшестващия период. Единични бяха случаите, в които безотговорно върлуващи „войнишки комитети" и партизански групи убиха военачалниците си. Подобни злодеяния бяха извършени в столицата и на още няколко места, жертви, на които станаха някои изтъкнати обществени дейци, журналисти и войскови командири. Но все пак броят на загиналите в тия първи дни след преврата се изразяваше в двуцифрено число. Във вътрешността на страната партизаните и РМС-овите кадри на партията се утвърждаваха на власт, заемайки административните и полицейски сгради, изграждайки новата силова и насилническа форма на власт - „народна" милиция.
Наистина, отечественофронтовските комитети, действащи под командата на комунистическата партия, изпратиха в затворите из цялата страна голям брой хора, не по-малко от 50 хиляди, обявени за „фашисти и сътрудници на германците". Затворите и местата за арести на предишната полиция не стигаха, пълнеха с арестувани хора приспособени за целта училищни стаи, мазета, обори, но все пак позволена бе някаква връзка с близките. Тогава дойде зловещата заповед от Москва на Георги Димитров : „Така революция не се прави! Фашистките останки трябва да бъдат унищожени с нажежено желязо!" В-к „Работническо дело" реагира светкавично с насъскваща статия, от която струеше кръвожадна омраза: „Стреляйте верно! Забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със затаен дъх!"... /"Отмъщение", уводна статия в бр. 7 от 25.IX. 1944 г/ Привидно тя бе предназначена за войниците на фронта, но всъщност тя импулсираше комунистическите терористически групи в тила, в цялата страна да извършат планираното пъклено дело, за което се очакваше само парола „от горе". И паролата дойде! „Доведете задържаните в София!" Което значеше: „Избийте определената квота от арестуваните врагове!"
И започна вакханалията на злото и на смъртта.
Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше - студена и мрачна - могъщата 12-та армия на 3-ти Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя - Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие ! Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. УБИВАХА ЧЕДАТА НА БЪЛГАРИЯ, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на новото робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.
Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на СТРЯМА. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски. За сравнение, по същото време в областния град Плевен при брой на населението около 35 хиляди души, бяха избити без съд и присъда 64 души престижни плевенски граждани, което предизвика истински шок сред градската общественост с осезаеми последици до днес. Ако действащите в Плевен комунистически терористи бяха приложили процентната „квота" за Стряма /3%!/ трябваше да погубят хиляда души. Невъзможно е да си представим какви щяха да бъдат последиците от това! Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава с особен отпечатък в
многовековната ни история ! Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и извършиха безчовечното клане !
Престъпен е лешоядският призив:"Да забравим миналото! Стига сме ровили! Вече сме европейци. Да вървим напред!" Историци, юристи, народопсихолози, политолози, учени глави със знания и титли охотно следва тоя „съвет от лукавого" и дезертират от професионалния си, обществен и морален дълг.
Една сърцата българка, чийто живот от ранно детство до зрялост бе протекъл в гнет, лишения и мъка, влязла в досег с хора от Стряма, преживели и помнещи „Вартоломеевите дни и нощи" от есента на 1944 година, почувства в просълзените очи, в развълнувания сподавен шепот на отронените им слова ПОЛИЧБА И ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА :
СВИДЕТЕЛСТВАЙ ЗА ИСТИНАТА
В писменото слово на предлагания сборник от свидетелства тя отнема индулгенцията на безразличните: „Ние нищо не знаем за това. Никъде не е писано." И смъква завесата, зад която се крият гузните съвести.
 
Фейсбук