Нашите държавници съвсем справедливо дават оценка, че към месец ноември 1940 г., Германия и Съветския Съюз са били ДРУЖЕСТВЕНИ( приятелски) държави.

Константин Стоянов

 

Отговора на Българското правителство за предложението на СССР за пакт, през т.н "Соболева акция". Обърнете внимание на “ ....огорчило дружественную нам и Советскому Союзу страну,....” “... би огорчило дружествената(приятелскатата) ни и на Съветския Съюз страна....”
Има се предвид Германия, която нашите власти опрделят като приятелска както за нас( България), така и за вас( Съветския Съюз).
Това е уникално твърдение, каквото не е имало никога и никъде в този период.
Нашите държавници съвсем справедливо дават оценка, че към месец ноември 1940 г., Германия и Съветския Съюз са били ДРУЖЕСТВЕНИ( приятелски) държави.
Иван Попов е Министър на Външните Работи и се самоубива в Букурещ след като Съветския Съюз окупира България след 08 септ. 1944г. Самоубива се на 29 окт 1944 в една болница и е погребан в Букурещ. Въпреки това, комунистите го осъждат на смърт посмъртно.
Значи един вид се е спасил от техните издевателства. Запознайте се с този интересен текст и документ.
На снимката: Иван Попов
Телеграмма полпреда СССР в Царстве Болгария А.А. Лаврищева наркому иностранных дел СССР В.М. Молотову
30.11–01.12.1940
Особо важно
Вне очереди
«Внешняя политика Болгарии всегда вдохновлялась дружбой к Советскому Союзу, и не было случая, чтобы Болгария действовала против интересов последнего. Нечто большее: Болгария отвергла попытки, сопровождавшиеся соблазнительными обещаниями, предпринятыми после мировой войны некоторыми державами Согласия с тем расчетом, чтобы толкнуть Болгарию против Советской России. С другой стороны, болгарская внешняя политика руководствовалась миролюбием и никогда не была нарушена. Болгарский народ понес много жертв в ряде войн за свое объединение и понес столько потерь при заключении мира и столько страданий в последние годы, что обязанностью каждого Болгарского правительства является предохранение своего народа от любого шага, который бы причинил ему новые испытания.
Правда, национальные интересы Болгарии были сильно ущемлены Мирным договором и Болгария хочет, чтобы были исправлены эти несправедливости, но только мирным путем и мирными средствами.
В этом отношении имеется хороший пример — разрешение вопроса о Южной Добрудже.
Исходя из вышеизложенных основных положений, Болгарское правительство внимательно изучило предложения, переданные 25 ноября сего года через г. Соболева, а также врученное в письменном виде министру иностранных дел 25-го того же месяца и которое в ответ на обязательства Советского Союза поддержать притязания Болгарии в Западной Фракии и помочь ей в случае угрозы или нападения на нее третьей страны, предусматривает обязательства Болгарии оказать помощь Советскому Союзу в случае реальной угрозы его интересам в Черном море и Проливах.
Болгарское правительство польщено вниманием, которое ему оказывается со стороны СССР, и благодарит за доверие, выраженное ему в данном случае. Это еще больше его обязывает открыто и лояльно изложить заключение, к которому оно пришло в результате изучения предложения.
Болгария имеет национальные интересы в Западной Фракии, но она не думает их осуществить силой оружия. Она считает эти интересы настолько справедливыми во всех отношениях, что может рассчитывать на поддержку всех тех, которые стремятся к справедливому урегулированию отношений между народами в будущем. Болгария искренне рада, что по этому вопросу имеет заверения и Советского правительства, переданное через своего посланника в Софии 6 июля этого года.
Правительство благодарит за сведения относительно намерений Турции оказать вооруженное сопротивление проникновению Болгарии на Юг. Эти намерения ему известны, но они не представляют непосредственной опасности для Болгарии, т.к. она не собирается идти на Юг при помощи оружия. С другой стороны, мы имеем самые категорические заверения турок (такие заверения мы получили в самое последнее время, почти одновременно с предложением СССР), что военные приготовления во Фракии имеют только оборонительный характер. При этом положении едва ли можно сомневаться, что Турция может почувствовать непосредственную угрозу в результате подписания пакта взаимной помощи между Советским Союзом и Болгарией, т.к. турки, вероятно, остались бы при убеждении, что он направлен против них, и мы опасаемся, как бы при существующей сегодня напряженности не усилилась бы опасность столкновения, которого мы хотим избежать и которого, мы не сомневаемся, не желает Советский Союз. Болгарскому народу, миролюбие которого правительство учитывает, и болгарскому парламенту было бы трудно понять и принять обязательства, предусматривающие вмешательство Болгарии в разрешение такого большого вопроса, как вопрос о Проливах, на которые не распространяются интересы нашей маленькой страны. Наконец, Болгарское правительство, как уже сообщило Правительству СССР, обсуждает вопрос о трехстороннем пакте. В переговорах с Германией по этому вопросу занята известная принципиальная позиция еще до получения предложений СССР. Поэтому включение Болгарии в переговоры о другом пакте бросило бы тень на лояльность Болгарии и не только бы огорчило дружественную нам и Советскому Союзу страну, но даже могло бы вызвать ее основательные подозрения. По этому поводу Болгарское правительство должно заявить, что обсуждает вопрос о присоединении к трехстороннему пакту, учитывая основные идеи, на которых он покоится и которые имеют цель прежде всего избежать расширения войны, установить новый порядок, при котором каждый народ может иметь полагающееся ему место. Таким путем создается общность интересов, при которой национальные вопросы и споры между отдельными членами могут легко найти разрешение мирным путем и с содействием всех. В связи с этим Болгарское правительство с удовольствием приняло сообщение о том, что и Правительство Советского Союза ставит вопрос о возможном присоединении к трехстороннему пакту, которое нам кажется наилучшим разрешением вопроса, потому что в этом случае поведение Болгарии не могло быть истолковано, как противоречащее интересам Советского Союза.
Откровенно изложив все эти соображения, Болгарское правительство надеется, что они будут справедливо оценены, и убеждено, что эта лояльная политика Болгарии будет содействовать усилению существующих между двумя странами дружественных отношений».
Лаврищев
1. В беседе с Поповым я заявил, что должен обратить его внимание на недопустимость того, что предложения Советского правительства, переданные Болгарскому правительству в секретном порядке, просочились и стали достоянием посторонних лиц. Попов начал меня уверять, что в этом повинно не Болгарское правительство, а болгарская компартия, которая еще задолго до предложений Советского правительства писала листовки и лозунги с призывом к заключению пакта взаимопомощи с СССР. Он говорил, что разглашение этой тайны не является интересом правительства, что правительство уже теперь получает массу писем и телеграмм с просьбой о заключении пакта взаимопомощи с СССР. Я ответил Попову, что не могу входить в детали чисто внутреннего болгарского вопроса о том, кто именно первый в Болгарии раскрыл государственную тайну, но мы хотели бы, чтобы впредь не повторялись такие случаи нарушения секретности.
2. После этого заявления Попов передал в устном и письменном порядке ответ Болгарского правительства на предложения Советского правительства. Он особенно подчеркнул отсутствие угрозы и опасности для Болгарии, т.к. она не собирается осуществлять свои национальные интересы при помощи оружия. Он также подчеркивал отсутствие интереса Болгарии к Проливам и возможность нарушения ее мира и спокойствия в связи с заключением пакта с Советским Союзом. Я заметил, что пакт как раз предусматривает обратное, т.е. сохранение мира и спокойствия Болгарии. По его словам, парламент и болгарский народ не одобряют пакт, предусматривающий военные обязательства. Попов несколько раз повторил, что маленькая Болгария не может вмешиваться в разрешение больших международных вопросов. Отказ от советских предложений пакта взаимопомощи мотивировал еще тем, что Болгария уже вступила в переговоры о присоединении к трехстороннему пакту, добавил при этом, что и Советское правительство обсуждало в Берлине вопрос о возможности присоединения СССР к пакту трех. Я ему категорически заявил, что этот вопрос в Берлине не обсуждался. Я спросил Попова, в какой стадии сейчас находятся переговоры о присоединении Болгарии к пакту трех. Он ответил, что подписание этого пакта временно отложено до окончательного изучения идей пакта Болгарским правительством. По словам Попова, Болгарское правительство в принципе не возражает против пакта трех, ибо он предусматривает ликвидацию несправедливости, созданной первой мировой войной, и в будущем мирное разрешение вопросов между различными странами. Попов просил меня передать Вам, что их отказ от советских предложений не должен рассматриваться как проявление недружественных отношений к Советскому Союзу. Он уверял, что, не заключая пакт с СССР, Болгария по мере сил будет охранять его интересы. Мной было сказано Попову, что я постараюсь как можно точнее передать его заявление Советскому правительству. Мне кажется, что Болгарское правительство сейчас постарается быстрее присоединиться к пакту трех. Видимо, оно свой ответ согласовало с немцами.
Лаврищев
АВП РФ. Ф. 059. Оп. 1. П. 331. Д. 2272. Лл. 192–199. Машинопись. Заверенная копия.
Указана рассылка.
Документа , който посланика изпараща се нарича:
“Телеграма на пълномощния представител на СССР в Царство България Алексанър Лаврищев до Народния комисар за външни работи на СССР Вячеслав Молотов”
30.11-01.12.1940
Изключително важно
Извънредно
Попов ми предаде в устна и писмена форма отговора на Българското правителство със следното съдържание:
“Външната политика на България винаги се е вдъхновявала от дружбата към Съветския Съюз, и не е имало случай, при който България да е действала против итересите на последния. Нещо повече: България отхвърли опити, съпровождани със съблазнителни обещания , предприети след световната война от някои държави за съгласие с цел България да бъде тласната против Съветска Русия. От друга страна, българската външна политика се ръководеше от миролюбие и никога не беше нарушена. Българския народ понесе много жертви в редица войни за своето обединение и претърпя толкова загуби при сключването на мира и толкова страдания в последните години, че като задължение на всяко Българско правителство се явява предпазване на своя народ от каквато и да е крачка, която би му причинила нови изпитания.
Наистина, националните интереси на България бяха силно нарушени от мирния договор и България иска тези несправедливости да бъдат поправени, но само по мирен път и с мирни средства.
В това отношение има добър пример-разрешаване на въпроса с Южна Добруджа.
Изхождайки от гореизложените основни положения, Българското правителство внимателно разучи предложенията, предадени на 25 ноември тази година от г. Соболев и също така връчените в писмена форма на министъра на външните работи на 25-ти този месец и което в отговор на задължението на Съветския Съюз да подкрепя претенциите на България в Западна Тракия и да й помогне в случай на заплаха или нападение срещу нея от трета страна, предвиждайки задължението на България да окаже помощ на Съветския Съюз в случай на реална заплаха на неговите интереси в Черно море и Проливите.
Българското правителство е поласкано от вниманието, което се оказва от страна на СССР и благодари за доверието към него, изразено в дадения случай. Това още повече го задължава открито и лоялно да предостави заключение, към което то достигна в резултат от изучаването на предложенията.
България има национални интереси в Западна Тракия, но тя не смята да ги осъществи със силата на оръжията.
Тя счита тези интереси за толкова справедливи във всички отношения, че може да разчита на подръжка на всички, които се стремят към справедливо урегулиране на отношенията между народите за в бъдеще. България истински се радва, че по този въпрос има уверения и от Съветското правителство, предадено чрез своя посланик в София на 6 юли тази година.
Правителството благодари за сведенията относно намеренията на Турция да окаже въоръжена съпротива срещу проникването на България на Юг. Тези намерения са му известни, но те не представляват непосредствена заплаха за България, т.к. тя не се готви да върви на Юг с помощта на оръжието. От друга страна, ние имаме най-категорични уверения от турците ( такива уверения ние получихме съвсем наскоро, почти едновременно с предложението на СССР), че военните приготовления в Тракия имат само отбранителен характер. При това положение едва ли може да има съмнение, че Турция може да почувства непосредствена заплаха в резултат от подписването на пакта за взаимна помощ между между Съветския Съюз и България, т.к. турците вероятно биха останали с убеждение, че той е насочен срещу тях, и ние се опасяваме, че при съществуващото днес напрежение би се засилила опасността от стълкновение, което ние искаме да избегнем и което ние не се съмняваме, не го желае и Съветския Съюз.
На Българския народ, чието миролюбие правителството отчита и на българския парламент би било трудно да разбере и приеме задължения, предвиждащи вмешателство на България в разрешаването на такъв голям въпрос , като въпроса за Проливите, върху които не се простират интересите на нашата малка страна.
И накрая, Българското правителство, както вече съобщи на Правителството на СССР, обсъжда въпроса за Тристранния пакт. В преговорите с Германия по този въпрос е заета познатата принципна позиция още преди получаването на предложенията на СССР. Затова включването на България в преговори за друг пакт би хвърлило сянка на лоялността на България и би огорчило дружествената(приятелскатата) ни и на Съветския Съюз страна, но дори би могло да предизвика в нея основателни подозрения. По този повод Българското правителство е длъжно да заяви, че обсъжда въпроса за присъединяването към тристранния пакт, отчитайки основните идеи, върху които той е основан и който има за за цел преди всичко да се избегне разширяването на войната, да се установи нов ред, при който всеки народ може да заеме полагащото му се място. По такъв път се създава общност от интереси, при които националните въпроси и споровете между отделните членове могат лесно да намерят разрешение по мирен път и със съдействието на всички. Във връзка с това, Българското правителство с удоволствие прие съобщението за това, че и Правителството на Съветския Съюз поставя въпроса за възможно присъединяване към тристранния пакт, което ни се струва като най-добро разрешаване на въпроса, защото в този случай поведението на България не би могло да бъде изтълкувано като противоречащо на интересите на Съветскив Съюз.
Откровено излагайки всички тези съображения, Българското правителство се надява, че те ще бъдат справедливо оценени, и е убедено че лоялната политика на България ще съдейства към засилване на съществуващите между двете страни дружествени отношения”.
Лаврищев
1.В беседата с Попов аз заявих, че съм длъжен да му обърна внимание на недопустимост към това, че предложенията на Съветското правителство, предадени на Българското правителство в секретен път са се промъкнали и станали достъпни на странични лица. Попов започна да ме убеждава, че за това не е виновно Българското правителство, а българската комунистическа партия, която далеч преди предложенията на Съветското правителство е написала листовки и лозунги с призив към подписване на пакта за вазимопомощ със СССР. Той каза, че разгласяването на тази тайна не е в интерес на правителството и че правителството вече получава огромна маса от писма и телеграми с молба за подписване на пакта за взаимопомощ със СССР. Аз отговорих на Попов, че не мога да влизам в подробности от чисто вътрешен български въпрос за това, кой първи в действителност в България е разкрил държавната тайна, но ние бихме искали в бъдеще такива случаи да не се повтарят и да се нарушава секретността.
2. След това заявление Попов ми предаде устно и в писмена форма отговора на Българското правителство на предложенията на Съветското правителство. Той специално подчерта, че няма заплаха и опасност за България, т.к. тя не се готви да осъществава своите национални интереси с помощта на оръжието.Той също така подчерта липса на интерес на България към Проливите и възможност за нарушаване на мира и спокойствието й във връзка с подписването на пакта със Съветския Съюз. Аз отбелязах че пакта като такъв предвижда обратното, т.е. запазване на мира и спокойствието на България. По неговите думи парламента и българския народ не одобряват пакт, предвиждащ военни задължения. Попов няколко пъти повтори, че малка България не може да се намесва в разрешаването на големи международни въпроси. Отказа на съветските предложения за пакта за ненападение той мотивира и с това, че България вече е започнала преговори за присъединяване към тристранния пакт и допълни при това, че и Съветското правителство е обсъждало в Берлин въпроса за възможността за присъединяване и на СССР към пакта на трите държави. Аз категорически му заявих че този въпрос в Берлин не е обсъждан. Попитах Попов в какъв стадий сега се намират преговорите за присъединяване на България към пакта. Той отговори, че подписването на този пакт временно е отложено до окончателното изучаване идеите на пакта от Българското правителство. По думите на Попов, Българското правителство по принцип не възразява против тройния пакт, понеже той предвижда ликвидиране на несправедливостите, създадени от първата световна война и към бъдещо мирно разрешение на въпросите между различните страни. Попов ме помоли да Ви предам, че техния отказ от съветските предложения не трябва да се разглежда като проява на неприятелско отношение към Съветския Съюз. Той твърдеше, че не подписвайки пакт със СССР, България в съответствие с нейните сили ще опазва неговите интереси. Казах на Попов , че ще се постарая колкото е възможно по-точно да предам неговото заявление към Съветското правителство. Струва ми се, че сега Българското правителство ще се постарае по-бързо да се присъедини към тройния пакт. Очевидно то е съгласувало своя отговор с германците.
Лаврищев
Фейсбук