Помните ли господарската закана на видния руски депутат Пьотър Толстой Русия да си напазарува и останалата половина от България? Бил се пошегувал пред БНТ, оправда се по-късно той, когато тук най-сетне се появи някаква сърдита българска реакция – сърдита, защото господарят издаде онези, които разпродават не само себе си, но и България.
Продажници, както става ясно днес, преговарят още от времето на техния Бойко да продадат българската собственост МОЧА на Русия заедно с част от земята под него. https://www.clubz.bg/119105-rusiya_iska_bezvazmezdno_pametnika_na_savetskata_armiya_i_terena_mu
Ако някой очаква, че ще се уморя да защитавам каузата МОЧА и неговите подобия да бъдат преместени в музеите, този път е на път да познае. Толкова много съм говорил за таза необходимост като национален приоритет, че прегракнах. Толкова често съм писал за това, че не искам непрекъснато да се повтарям като за глухи сънародници.
Докато в защитата на българската кауза не се включат български институции и партии, нямам какво да кажа повече. Защото наглостта на Москва няма край, но едно отделно взето човешко същество има лимит на силите си и не може да разруши нашата Берлинска стена с глава. Главите са ни дадени, за да мислим с тях, а не да ги ползваме като чукове срещу онези със сърповете, пред които хорицата у нас прекланят покорно главица.
Заличавал съм с цветовете на българското знаме позорния надпис за благодарността за окупацията, след което следобърсачите на Путин в България изтриха българския трикольор, за да може Лъжата да продължи да тържествува със своята символика над българската. А уж България не била губила свое знаме в никоя битка!
Точно в тази битка, както и когато шестима съмишленици залепихме 6 български знамена върху същия надпис, слугите на Кремъл победиха отново – както “победиха” самото Царство България без пушка на съпротива да гръмне срещу съветската агресия през 1944 година. Този път унизиха символите на българската държавност, залепени от нас, захвърляйки ги в кошовете за смет край МОЧА.
Никой в държавата ни, нито в нейните медии и партии не се трогна от символиката на този жест. Опитах се да събудя по време на протестите нечия съвест с транспарант, на които пише ясно “Свобода или СССР”. Разни тиквеници се правеха, че не разбират и идваха да подпитват какво съм искал да кажа. После превърнах лозунга в постоянен мой атрибут по време на различни демонстрации – със същия “успех”.
С цяла една империя човек не може да се пребори, но собствената си държава поне може да презре. Или както казват в днешна Украйна, не ме е яд толкова на техните въшки, а на нашите гниди.
Защо правя личен отчет? Вие ми кажете. Аз повече нямам какво да да кажа.
https://ivo.bg/2021/10/06/%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b8-%d0%b3%d0%bd%d0%b8%d0...
