Наш Мюнхаузен предлага лъжливи отчети за Брюксел
Сергей Трайков
След коронавируса войната в Украйна разтресе всички сектори в родната икономика, но интересното е, че криза в животновъдството изобщо няма.
Родните фермери не се оплакват нито от липса на фураж, нито пък ги плашат високите цени покрай постоянното поскъпване на различните енергийни ресурси.
Как става това чудо на чудесата показа една проверка на Държавен фонд „Земеделие” и Българската агенция по безопасност на храните в села от Софийска област.
След постъпили сигнали от граждани проверяващите гостували в 14 ферми на 11 говедовъди, които ползвали европейски субсидии за отглеждане на добитъка. А освен това чрез различни схеми са подпомагани с пари и от държавния бюджет.
Изненадите обаче били повече от животните – две трети от тях изобщо не съществували физически в оборите и кошарите. Оказало се, че от заявените за нови евросубсидии 872 говеда налични били едва 305.
Още по-драстичен е случаят с конеферма, чийто собственик поискал европейски помощи за 61 животни. Но в действителност излязло, че това е напълно виртуално стадо – в наличност нямало дори един жребец за кумова срама.
А как се язди виртуален кон само царят на лъжите барон Мюнхаузен може да обясни. Нашенският Мюнхаузен обаче не предлага яздене, а лъжливи отчети пред Брюксел, за да получава истински пари за животни, които съществуват само на хартия.
Източването едновременно на европейски средства и на нашата хазна от различни фермери е отдавнашен проблем, който съществува от години. И досега обаче той остава неразрешим, защото контролните органи са безсилни, неефективни, некадърни или подкупни.
Не е ли парадоксално проверките да се извършват по сигнали на съвестни граждани? Защо Българската агенция по безопасност на храните и фонд „Земеделие” не се самосезират често, след като разполагат със списъците на регистрираните животни в България? А от десетина години насам както от браншовата организация, така и от агенцията по храните и земеделския фонд много добре знаят кои са истински животновъди и кои – виртуални.
Може би държавните чиновници се възхищават от изобретателността на родните стопани, защото малцина от този бранш в световен мащаб могат да се похвалят, че отглеждат животни, без да имат абсолютно никакви разходи за тях.
Лошото е само, че Европа може да спре кранчето на истинските пари, заради виртуалното животновъдство.
