На живо от последното българско въстание
22 септември 2020, около 17:25. Национален празник. И 3-то „Велико народно въстание”. Хората са започнали да се събират около шадравана пред Археологическия музей, по стълбите на Народната банка. Приказват си, обсъждат едно-друго. Доста хора вече. Микрофонът е включен, уредбата работи, „водещият” приветства групи, дошли от провинцията, подгрява протеста.
След което от високоговорителите еква онова. Онова е запис с премиера на България, който говори с някого си. Пълно е с малки деца, доведени от родителите си, с пубертети, с юноши и девойки. Хората продължават да разговарят, да се смеят, да се разхождат. А над площад „Независимост” се леят псувни, ругатни, мръсотии, дивотии и простотии. Повечето „въстаници” едва ли и слушат, вероятно знаят „текста” наизуст.
Покъртително е да наблюдаваш картината. Цялото това самоунизително кощунство. Няма нужда да се обяснява каквото и да било. Няма нужда да се викат Кафка и Йонеско на помощ. Няма нужда да се сравнява – примерно как парижани са се събрали около Триумфалната арка и равнодушно слушат записи как Макрон или премиерът на Франция псуват като каруцари и ръсят идиотщини.
Край на записа, следва „Боят настана, тупкат сърца ни”.
Ето така ги редуваме ние записите през септемврий 2020-а.
Опитвам се да си представя априлий 1876-а. Бай Захари – тогава младо момче – е намерил отнякъде касетофон – примерно в „Кореком”-а на Панагюрище, купил е и уредба – примерно на черно в Медвен, донесъл е и аудиокасета от заседание на Високата порта, записано от таен агент на Централния ни революционен комитет, на което султанът псува и ругае като истанбулски хамалин българите и изобщо неблагодарната рая. А наоколо в гората край Оборище съзаклятниците си шепнат кой колко овце е оягнил зимъска, на кого му е умряла кравата, на кого жена му е бременна, на кого му се е родило унуче. Докато простащините на Абдул Азис кънтят из свещената букова гора.
Думата ми е, че има нещо абсурдно със „записките” по новите български въстания. Затова и оня си кара джипката ни лук ял, ни лук мирисал, вратът му пред камерата дебелее ли дебелее, вероятно вече е включил и нови псувни и мутренски шедьоври по наш адрес, на които все още не сме получили записите, а мафията, превивайки се от смях какви сме наивници, все така и все повече върти едни пари.
Няма да уточнявам чии пари.
