На 13 юни 1902 г. е убит Марко войвода-български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Памет Българска

 

След предателство на местни гъркомани в с. Пътеле на 13 юни 1902 г. е убит Марко войвода-български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско.
Днес ще ви разкажем за неговата дейност и събитията на 13 юни 1902 г., когато освен Марко загиват и част от четниците му.
Марко войвода или известен още като Марко Лерински е роден като Георги Иванов на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
Влиза в контакти с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО през 1900 г. Изпратен е като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на неговите организационни способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Според съвременници, Марко превръща Леринско в
„ ...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко... “
Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:
„ Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението. “
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.
През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на своя приятел и четник Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършват боеприпасите му с втурва с ятаган срещу турците и загива. С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени. Така според Христо Силянов, Дине Абдураманов
„ Изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите.“
Поклон, герои!
Фейсбук