На 16.IV.1925 г. платени от Москва комунистически терористи взривяват църквата "Св. Неделя" в София.

Янко Гочевъ

 

Жертвитѣ на атентата въ катедралата ''Св. Недѣля'' - 16 април 1925г.
На 16.IV.1925 г. платени от Москва комунистически терористи взривяват църквата "Св. Неделя" в София. Специалната цел на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.

Планът за атентата предвижда първо да бъде убит високопоставен човек, чието опело да събере елита в църквата "Св. Неделя", за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, комунистите избират друга жертва, чието погребение да послужи като примамка. Това е ген. К. Георгиев, застрелян в София на 14.IV.1925г. Опелото на генерала е насрочено за 16.IV., Велики четвъртък. В 7 ч. сутринта клисарят Петър Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан. Отначало ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора на церемонията. По една случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.Според плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15.20 ч. Взривът събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения. При атентата в "Св. Неделя" загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213 души. Ранените са 500. Министрите се отървават само с леки рани. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак 2 дни по-рано. Част от организаторите на атентата - Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров - успяват да избягат през Югославия в СССР. Заговорниците се опитват да ликвидират съучастника си П. Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания.
Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като К. Янков е убит, докато се отбранява в къщата на свой съучастник, а Ив. Минков се самоубива преди да бъде заловен. Делото за атентата се гледа от военен съд от 1 до 11 май 1925г. в казармите на 4-ти арт. полк в София. Обвиняемият Марко Фридман признава, че БКП получава финанси "през Виена" от СССР, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполк. Георги Коев, в чиято къща се укрива И.Минков, и М.Фридман. На 27 май 1925г. Г.Коев, М. Фридман и П. Задгорски са обесени.

Фейсбук