На 4 октомври 1944г. в Неврокоп заедно с група дейци на ВМРО е разстрелян от безродните комунисти без съд и присъда Стоян Николов Филипов

Татковина България

На 4 октомври 1944г. в Неврокоп заедно с група дейци на ВМРО е разстрелян от безродните комунисти без съд и присъда Стоян Николов Филипов, известен и с псевдонимите Братанов, Драмски. Един от най-великите български революционери и национален герой. Деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание в 1903г. действа със своя чета. Заедно с Атанас Тешовски прекъсват телеграфните съобщения в Неврокопското поле и между селата Куманич и Долно Броди.
По време на Балканската война Стоян Филипов война е войвода на чета №48 към Македоно-одринското опълчение. Заедно със чета №49 на Стоян Мълчанков първи дават сражение в Неврокопско на турската армия при село Марчево. През 1913г. Стоян Филипов служи в нестроевата рота на Тринадесета кукушка дружина.
През 1915г. Стоян Филипов е в основата на убийството на предателя Яне Сандански, на когото е издадена смъртна присъда от ВМОРО. След убийството, извършено на 10 (23) април, Филипов е арестуван заедно с още седем души и обвинен в подстрекателство на убийството. На 20 август е изправен пред военен съд в Горна Джумая. Тримата, обвинени като физически убийци, заявяват, че се били в района с „патриотическа мисия“, поверена им от Филипов, който им дава пушки и патрони. Филипов пък заявява, че тази мисия му е била възложена от Тодор Александров, член на Централния комитет на ВМОРО, на когото Филипов е представител в Неврокопско. Според Филипов той имал пълномощно от Александър Протогеров да изпраща разузнавателни мисии в Гърция. Пред съда Филипов заявява, че той лично, както и населението мрази Сандански, който е „турски шпионин“. На 22 август всички обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства.
През септември 1915 година старши подофицер Филипов завежда разузнавателен пункт №4 в Неврокоп на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Филипов участва в Първата световна война с 11 дивизия.
Той е роден в източно българското село Старчища, тогава в Османската империя. През 1898 година завършва с първия випуск Скопското педагогическо училище и след това учи една година право в Швейцария. Завръща се в Македония и работи като български учител в Драмско, Неврокопско и Серско. Присъединява се към ВМОРО и е ръководител на революционния комитет в беласишкото село Горни Порой. През 1903 година е секретар в неврокопската чета на Атанас Тешовски.
На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Атанас Тешовалията, Димитър Кашиналията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).
След Хуриета от 1908 година е училищен инспектор в Неврокопско. В 1909 година участва в така наречената Неврокопска афера и заедно със Стоян Мълчанков и други дейци на десницата в революционното движение е арестуван, затворен в Ени кауш в Солун и осъден на смърт. След застъпничество от страна на солунските консули присъдата му е заменена с доживотен затвор, излежаван на Родос.
През 1924г. Стоян Филипов, като пунктов началник на ВМРО в Неврокоп, предупреждава Тодор Александров за готвения план за неговото убийство от Алеко Василев. След убийството на Тодор Александров и разцеплението във ВМРО се определя към крилото на Иван Михайлов. През 1925 година е делегат на Шестия конгрес, а през 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО.
Стоян Филипов прави политическа кариера и става народен представител в 23 Обикновено Народно събрание. На 25 ноември 1932 година срещу него и неговия телохранител Анчо Соколов е извършено покушение. Стоян Филипов е ранен на 13 места, но оживява, докато неговият спътник е убит. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е интерниран в град Лом и е арестуван в продължение на една година.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Стоян Филипов е арестуван и убит от комунистите.
АСЕН ВИДЕНОВ

Фейсбук