На 9 май 1917гъ. Русия е разгромена отъ България на Македонския фронтъ на Завоя на рѣка Черна

Георги Дюлгеров

На 9 май 1917гъ. Русия е разгромена отъ България на Македонския фронтъ на Завоя на рѣка Черна безмъртнитѣ Български полкове разгромяватъ рускитѣ нашественици отъ Москва, нападнали България прѣзъ Първата свѣтовна война и намѣрили своята смърть. Записана е нова блѣскава българска побѣда въ епопѣята въ Македония. Въ сборника „Черна“ се обобщава по слѣдния начинъ резултата отъ побѣдоноснитѣ майски боеве въ завоя:
„…Тукъ падна легендата, че достойнствата на българския войникъ отстѫпватъ на голѣмитѣ и общопризнати негови качества при нападателния бой. Онова, което извърши българинътъ изобщо на цѣлия юженъ фронтъ и частно въ завоя на рѣка Черна прѣзъ майскитѣ боеве, е нѣщо легендарно, непознато на военната история. Въпрѣки силния и продължителенъ барабаненъ огънь и многобройнитѣ атаки на около 40-50-хилядната итало-френско-руска армия по 20-километровия фронтъ въ завоя, нашитѣ войски не помръднаха отъ мѣстото си, не позволиха на противника да заеме нито една нова педя българска земя! Въ историята на сегашната война ще остане бѣлѣжита защитата на Вѣрдюнъ. Но и при тая крѣпость, снабдена съ многочислени силни укрѣпления, французитѣ трѣбваше да отстѫпятъ прѣдъ германския напоръ. Въ завоя на Черна нѣма ни едно укрѣпление, наподобяващо тия при Вѣрдюн…“
"Името на Черна трѣбва да се помѣнава съ благоволение: по камѣниститѣ чукари край нея българскиятъ войникъ се бори съ четири врага и ги побѣди. Слава нему!"
Датата 9 май 1917гъ. е „черниятъ день“ на руската армия въ Македония.
Укритъ епизодъ отъ руско-българската война (1915 – 1918) въ ужъ българскитѣ учебници по история, писани отъ комунисти и русофили. Епизодъ, за който набѣденитѣ новоизлюпени военни лъжеисторици, стари комунистически съвѣтски кадри не обичатъ да разказватъ.
„Черниятъ день“ на руската армия въ Македония е закономерна послѣдица отъ антибългарската политика на Русия по врѣме на Първата свѣтовна война (1915 - 1918), когато Русия воюва срѣщу България по всички фронтове.
Прѣзъ май 1917 г. рускитѣ войски сѫ привлѣчени въ пролѣтната офанзива на Антантата въ завоя на р. Черна, чиято цѣль е пробива на българската отбрана. На 9 май 1917гъ. съглашенското командване решава да прѣмине къмъ решителна пехотна атака въ завоя на р. Черна срѣщу българо-германскитѣ войски.
Конкретната задача, която е поставена на руската 2-ра особена бригада е да атакува и овладѣе обектитѣ Дабица и Хаинцѣлманъ, наричани отъ германцитѣ съответно „Вилхелмъ“ и „Фердинандъ“. по-нататъкъ като развие своя успѣхъ трѣбва да овладѣе вододѣла на р. Маковка и р. Дубица отъ Орле до връхъ Миге. по-конкретнитѣ задачи до частитѣ сѫ поставени съ оперативна заповѣдь на командира на бригадата отъ 23.04.1917 г., послѣдвана отъ инструкция отъ 30.04.1917 г.
На 9 май 1917 г. руската 2-ра особена бригада трѣбва да настѫпва въ участъка на 22-ра усилена българо-германска бригада заедно съ 17-та колониална дивизия. Тя настѫпва въ двѣ колони: съ 3-ти особенъ полкъ на полковникъ Тарбаевъ и съ 4-ти особенъ полкъ на полковникъ Александровъ. 3-ти особенъ полкъ съ 2 батальона е въ първа линия и е насоченъ срѣщу Хаинцѣлманъ, заеманъ отъ 3-ти батальонъ отъ 42-ри германски полкъ. 4-ти особенъ полкъ съ 2 батальона въ първа линия и единъ въ втора линия е насоченъ срѣщу Дабица (Бомсдорфъ), заеманъ отъ другъ германски батальонъ (2-ри отъ сѫщия 42-ри германски полкъ). Въ резервъ на бригадата остава да дѣйства 1 батальонъ отъ 3-ти особенъ полкъ. Пехотната атака се поддържа отъ огъня на бригадната артилерия – 54 орѫдия.
Съотношението на силитѣ въ участъка Ройтеръ е въ полза на Антантата. 18 френско-руски баталъона съ 104 орѫдия се изправятъ срѣщу 10 германски баталъона (дружини) и 60 орѫдия на участъка Ройтеръ.
Рускитѣ войски не сѫ просто побѣдени, а разгромѣни отъ 3 000 щика, съ които тѣ участватъ въ атаката руснацитѣ губятъ 1 300 убити, ранени, контузени и безслѣдно изчезнали. Поражението на рускитѣ войски въ завоя на рѣка Черна е тежко. 9.05.1917 г. е „черниятъ день“ за руската армия въ Македония. Само на 9.05.1917 г. руската 2-ра особена бригада губи 25 офицери, отъ които 3 убити и 950 войници. Много тежко засегнатъ е 4-ти особенъ полкъ.
Но „чернитѣ дни“ за рускитѣ войски въ Македония продължаватъ. Френскиятъ генералъ М. Сарай не спира настѫплението въ този секторъ на фронта, а атакува безъ огледъ на загубитѣ българо-германскитѣ позиции въ завоя на р. Черна чакъ до 21.05.1917 г. Стремежътъ на френското командване на всѣка цѣна да пробие българо-германската отбрана струпва много скѫпо за рускитѣ войски.
До края на май 1917 г. рускитѣ загуби въ завоя на р. Черна (убити, ранени, изчезнали) достигатъ 1 200 души! Така за цѣлия периодъ на съглашенскитѣ атаки (9 – 21.05.1917 г.) въ кървавия завой на рѣка Черна рускитѣ загуби сѫ срѣдно по 100 души на день!
4-ти особенъ полкъ на 2-ра особена бригада е изцѣло обезкървенъ. Той губи 50% отъ личния си съставъ. Още по-голѣми отъ рускитѣ обаче сѫ загубитѣ на рускитѣ съюзници – италианци (2400 души) и французи (4000 души).
На 21.05.1917 г. щабътъ на генералъ М. Сарай прѣкратява настѫпателнитѣ операции на Солунския фронтъ. Равносметката е ужасяваща. Загубитѣ на съглашенскитѣ войски въ пролѣтната офанзива срѣщу българската армия сѫ значителни и хвърлятъ въ отчаяние дори и най-голѣмитѣ оптимисти въ тѣхнитѣ редове. Тѣзи загуби по различни източници вариратъ отъ 13 000 до 20 000 души!
На обратния полюсъ сѫ настроенията въ редоветѣ на Българската армия, която за пореденъ пѫть доказва високъ боенъ духъ, твърдость въ отбраната и решителность въ контраатакитѣ. Записана е нова блѣскава българска побѣда въ епопѣята въ Македония. Въ сборника „Черна“ се обобщава по слѣдния начинъ резултата отъ побѣдоноснитѣ майски боеве въ завоя:
Рускитѣ войски излизатъ отъ този бой обезкървени и съ силно пониженъ боенъ духъ. Този пѫть награди нѣма. Генералъ – майоръ М. Дихтерисъ е потресенъ отъ ужаснитѣ загуби и фактически се признава за побѣденъ, което личи отъ слѣдващитѣ му дѣйствия. На 18.05.1917 г. той изпраща рапортъ до главнокомандващия Източната армия генералъ М. Сарай, въ който излага своите съображения за необходимостьта да се снеме бригадата му отъ фронта и да се изпрати въ тила. Моли за отдихъ, за да бѫде съхраненъ бойния й духъ. Споредъ сѫщия рапортъ рускитѣ загуби въ бригадата къмъ този моментъ сѫ 4 400 убити и ранени и 8000 болни.
Генералъ М. Сарай приема аргументитѣ на руския си колега и на 24.05.1917гъ. издава заповѣдь за извеждане на рускитѣ войски въ тила. 2-ра особена бригада е изтеглена къмъ леринското село Екши су. Въ тила е изтеглена и 4-та особена бригада.
На 13.06.1917 г. двѣтѣ руски особени бригади окончателно излизатъ отъ състава на срѫбската армия. Отъ този моментъ рускитѣ войски въ Македония сѫ вече прѣко подчинени на генерал-майоръ М. Сарай. Заповѣдьта за снемане отъ фронта и изтегляне въ тила съвпада съ започналата вече реорганизация на рускитѣ войски въ Македония, осѫществена въ периода май – юни 1917 г. Остатъцитѣ отъ бригадитѣ сѫ обединени въ 2-ра особена дивизия.
Вечна слава и поклонъ прѣдъ загиналитѣ българи за Обединението на България!
Янко Гочевъ