НЕУДОБНИ ДУМИ: АЙ, СИКТИР! НИМА ВСЕ ОЩЕ ИМА ИЗНЕНАДАНИ?

Александър Йорданов
Трудно е човек да повярва, но е факт, че от сутринта в социалната мрежа Фейсбук е пълно с миловидни припомняния, че на този ден е роден Тодор Живков. Не е за вярване, макар винаги да съм знаел, че българите ще вдянат рано или късно, затова колко позорно за държавата ни бе неговото дълголетно властване. Но за мнозина нашенци явно е още рано да вдянат. Те предпочитат да живеят с лъжата за него и „социализмът“ му, който той сам подигравателно наричаше "недоносче". Но е добре че недоносчето така и си остана неизносено.
Тодор Живков, водач на престъпната организация БКП, извърши и произнесе приживе много простотии. И не става дума само за томовете му със съчинения, написани от сътрудниците му. Или за скучните му речи, в които ръсеше „култови мисли“ като например: „Тази година - завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ Една негова цинична „прогноза“ се оказа обаче вярна: „Времето е ваше, но всичко друго е наше!“. И не случайно той я допълни с още по-циничното: „Може да решава тоя, който има пари, бе!”
И действително е така. Днес в България решават тези, които имат пари. А онези, които нямат пари участват по площадите в организирани от паралиите пърформанси - „протест“, „народно въстание“, интервю по БТВ и БНР, и т.н.
Според българското законодателство Тодор Живков е ръководил "престъпен режим" и "престъпна организация". Законът, който твърди това, е от 2000 година и в него е фиксирана една истина за управлението на Българската комунистическа партия.
Тодор Живков е роден на днешния ден през 1911 г. По професия е печатарски работник. Според косвени данни, тъй като комунистите след като вземат властта с държавен преврат през 1944 г. прочистват архивите на Министерството на вътрешните работи, той е бил „информатор“ на полицията. С това се обяснява фактът, че когато през лятото на 1931 г., вече като член на младежката организация на БКП, е задържан от полицията, по "неясни причини" е освободен, без да бъде съден за незаконна дейност. Това "упражнение" се повтаря многократно. Задържа го полицията за антиобществени и неразрешени от закона прояви, разпитват го и го освобождават. Няма съд, няма затвор. И такова е отношението към него от страна на държавата, която той наричаше "монархофашистка".
След 9-ти септември 1944 г. Тодор Живков оглавява Щаба на Народната милиция, който дирижира масовият терор в страната. В него „работи“ заедно с доверения си другар Мирчо Спасов - убиец, пред когото бледнее дори Че Гевара. Двамата прочистват и следите за себе си в полицейските архиви. Това, което не успяват да прочистят, "братушките" го отнасят в Москва. И то още отлежава там. Съветският съюз се разпадна, но правоприемникът му - Руската федерация, отказва да върне на страната ни откраднатите български държавни архиви, в които най-вероятно се съдържат много истини за преддеветосептемврийска България. И това е само част от злото, което ни е причинила страната на Съветите.
По-голямото зло е, че Живков и Спасов, както и мнозина от другарите им, избиват хиляди български граждани. Как е ставало това ли? Похвалил се е сам Живковият другар Мирчо Спасов, като е признал, че заповедта за разстрелите е издавал лично Живков с ....намигване. Да, наистина. Спасов е четял списък с „лицата“ и е питал: да се разстрелват ли? И „човекът от народа“ е кимвал одобрително или просто е намигвал в смисъл: „давайте, убивайте „враговете“.
„Партията, разказва Мирчо Спасов, разпореди преди „Народния съд” да се поизчистят, колкото се може повече врагове”. Защото „после с присъдите става бавно.” И така всяка нощ по нареждане на Тодор Живков невинни българи са откарвани към Радомирско – местността Червена могила, към селата Върба, Темелково, Батановци. Там са ги „опушквали” и набързо заравяли в нивите. „Около сто нощи пращахме по пет камиона, по двайсет души на камион” – признава главорезът Спасов. И пресмята: „това ще е някъде десет хиляди”. А след полунощ същият е докладвал на началника си Живков за свършената „работа“.
Мирчо Спасов е откровен: „Досегът ми с другаря Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигне ми и това значи да продължавам… Абе, мокра работа, ...но нали някой трябваше да я свърши.”
„Мокра работа“ ще рече комунистическа работа, мръсна работа, убийства. Затова и минути преди да се самоубие през 1991 г. "партизанският поет" Веселин Андреев бе написал: „Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите!”.
„Проклет да е“, но е факт, че в българските медии днес отново се плещи позитивно за Живков. Впрочем комунистите бяха ненадминати майстори по проклетисване. Показателно е, че те и взаимно се проклетисваха.
През 1954 г. Тодор Живков става първи секретар на ЦК на БКП, а през 1962 г. и министър-председател на Народна република България. И само за няколко години довежда държавата ни до пълен банкрут. През февруари 1959 г. държавният златен резерв от 20,1 тона чисто злато е изнесен тайно с влакова композиция в „братския“ Съветски съюз. През 1963 г. отново Живков „избива рибата“ като предлага страната ни да стане република на същия Съветски съюз. На заседанието на ръководството на БКП, където се обсъжда този въпрос, Живков заявява:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.”
Като много други циници национални предатели и Тодор Живков не е понасял критика. Затова и когато научава, че един български писател го критикува и то от "омразния Запад", не се колебае и миг. На днешния ден през 1978 г. подчинената му Държавна сигурност организира убийството на писателя Георги Марков. Денят не е избран случайно. Делото за оперативна разработка "Скитник", заведено в ПГУ срещу емигриралия в Лондон писател Георги Марков, е унищожено през януари 1990 г. На власт бе все още Българската комунистическа партия. Защото никаква демокрация не бе започнала на 10 ноември 1989 г., когато тази партия реши да оттегли своя лидер на „заслужен отдих“. Но и по този въпрос има български медии, които продължават да лъжат, че решението на една тоталитарна и престъпна партия да избере друг свой кадър за „генерален секретар“ е „начало на българската демокрация“.
Обзема ме свирепо настроение. В ден на траур, на 2 юли 1971 г., когато цяла България се прощаваше с двама от най-талантливите български спортисти – Георги Аспарухов и Никола Котков, правешкият празноглавец се е тревожил от факта, че на погребението им са се стекли „над 150 000 души“. И че то е в същия час, в който „се погребваха съветските космонавти“. И следват непостижимите по своята нелепост, Живкови думи:
„Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? ...няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига“.
В това изказване е целият Живков – арогантен и циничен, слуга на Кремъл, нагъл. В куфалницата му народната почит към двама достойни български спортисти е „огорчение” на „съветските хора”!?
Тодор Живков е партийният и държавен ръководител, който през април 1986 г. заповядва да се скрие от населението истината за аварията в Чернобилската атомна централа "В. И. Ленин". Не се вземат предпазни мерки и българският народ бе изложен на смъртоносни поражения. Те още не са отзвучали. Десетки хиляди българи си отидоха преждевременно от живота.
Когато на 10 ноември 1989 г., по нареждане от Москва, Тодор Живков бе освободен от поста на генерален секретар на БКП, той гледаше като препариран своите другари. По националната телевизия видяхме един шушумигав човечец, който сякаш не разбираше какво се случва. А се случваше това, че неговата партия бе решила да се „промени“, за да си остане същата. И много нашенци се вързаха на въдицата, че демокрацията е дошла със свалянето на Тодор Живков. Да, ама не! Затова и когато дойде времето да „решава този който има пари“ се оказа, че парите са в наследниците на бившите другари на Живков. Както и в кадрите на „бившата“ Държавна сигурност. Нагли, безпардонни и безсрамни. Ай, сиктир! Нима все още има изненадани?
 
Фейсбук