Никога повече не трябва да живеем с доброволно затворени очи.

Ilian Vasilev

 

От това което виждам като енергия на промяната, като нейни носители, като задачи и предизвикателства мога да направя няколко извода.
От дългото очакване и поради особености в българската народопсихология - да превръщаме своята пасивност в жажда за нов месия, максимално бързо, максимално лесно да намерим следващия Вожд, предупреждавам - решенията не са на ръка една разстояние, не се състоят в избора на следващия Борисов, а са продукт на процес, в който се балансират рискове и възможности, включително изборен, политически, институционален, но най-вече на промяна в съзнанието или осъзнаването на мястото и ролята на всеки един от нас..
Да, ако променим съдебната системата ще променим и другите, но то е като да си мислиш, че да караш успешно лека кола е достатъчно да ти работят само спирачките.
В битката на служебното правителство срещу "мутрите" има много нови герои, но да си мислим, че служебното правителство и хората в него просто трябва да бъдат следващия кабинет, без да минат през легитимацията на избора и Парламента е поредното доказателство за липсата на зрялост.
Склонните сме да превъзнасяме достойнствата - реални и потенциални /тези които проличават само след по-продължителен период/, и да отхърляме от себе си отговорността от себе си, за случващото се.
Не зная какви партии ще градим, какви правителства ще правим, какви по, по най, възпитаници на най-престижни учебни заведения ще ни бъдат министри /публичното управление е друга бира/, какви хора ще ни лекуват, съдят, обслужват - НАЙ-ВАЖНОТО за мен и това на което ще посветя остатъка от живота си е да имаме гражданско общество, будни граждани, неправителствен сектор, независими журналисти, инициативни и емпатични съграждани, изобщо качествени хора, защото те, по единично и ОСОБЕНО в съвкупност, са единствената гаранция ще движението ни напред няма да попадне в поредния капан на задкулисието и нашата колективна безотговорност.
Не се лъжете, Борисов освен продукт на тъмни сили на прехода, е и резултат на нашата с вас пасивност, на примиренчеството на обществото, на ниските ни стандарти и очаквания.
За това не трябва да има и не очаквайте само хвалби към служебното правителство, към демократичните партии, към политиците които в очите на много са символ на промяната.
Никога повече не трябва да живеем с доброволно затворени очи.
 
Фейсбук