Отказът на Турция да подкрепи Швеция и Финландия в НАТО разкриват ценностния сблъсък, когато демократични и авторитарни страни членуват в една организиция.

Evgeni Kanev

Отказът на Турция да подкрепи Швеция и Финландия в НАТО разкриват ценностния сблъсък, когато демократични и авторитарни страни членуват в една организиция. Солидарността за обща сигурност Ердоган иска да я сподели само срещу нещо за Турция. Или по-точно - този алъш-вериш е да укрепи разклатените му домашни позиции.
Безотчетността и дори безотговорността на авторитарен лидер може да застраши сигурността на всички. Всъщност това е краткосрочната сила и дългосрочната слабост на всички авторитарни режими: че могат по-бързо от демокрациите да вземат спешни решения, които обаче в дългосрочен план по-често се оказват погрешни.
Авторитарният лидер е непредвидим, защото той не базира своите решения на ценности, а на текущи интереси. И това е единственият начин той да съществува в политически системи, изградени на база ценности като НАТО и ЕС.
Такива са повечето наши политици като манталитет. Понеже европейските ценности са им дълбоко чужди, то те говорят през тях в клишета, докато защитават личните си интереси.
Затова и ББ си сменяше мнението по три пъти на ден. Затова и Дойче Веле пише за Радев, че приказва едно у нас, а друго в чужбина. Затова за ДПС Прокопиев е най-големия олигарх, портретиран като техния Пеевски. Затова Корнелия е национално-консервативен социалист и т.н.
Двуличието е единствения начин за оцеляване в нашата политика, защото тези евразийски по манталитет политици изпадат в когнитивен дизонанс в европейския свят и не могат да оцелеят без мимикрия и снишаване пред по-силния - докато получат своето. И затова накрая те обикновено завършват с личен позор за тях и национален срам за нас.
Но у нас почти няма медии, които да виждат и описват света през европейската оптика и през нея да критикуват тези политици.
За разлика от западните.
Спомням си реакцията на британската преса, когато в миналото техният - доста грозноват - външен министър отива на посещение в Китай. Първият ден хвали китайския естаблишмънт за успехите и иска задълбочено партньорство, а на втория отива на Тянънмън и го критикува за човешките права.
Ядосаните китайци го наричат “двуличен”.
А британската преса:
“Да, прави са, с изключение на едно. Как може човек без лице да бъде двуличен?”
 
Фейсбук