Открит лист – разрешително от МВР, за се посетят общини в близост до държавната граница на НРБ.

Истинските българи, борци за независима България

Открит лист – разрешително от МВР, за се посетят общини в близост до държавната граница на НРБ. По времето на комунизма, в протежение на цялата граница на страната е въведена т.нар. гранична зона, която е била с ширина между 20 и 50 километра – по усмотрение на местните МВР шефове. Намиращите се в тази зона села и градове, както и техните жители, са се водели на специален отчет и са получавали дребни облаги, за да следят за чужди хора в населеното място и да докладват. Посещението на обекти и градчета и села в тази зона е ставало с т.нар. открит лист, който човек е отивал да вземе в поделение на МВР по местоживеене, където е бил подлаган на разпит защо желае да отиде близо до границата. Доколкото не беше ясно кои точно населени места влизат в тези гранични зони, правилото беше да се пита сред близки и познати, ако човек ще ходи в отдалечени райони. Най-затегнат е бил режима по южната граница с Гърция и Турция, където най-много са били желаещи да избягат от социализма (не само българи), после – западната граница с Югославия (сегашни Сърбия и Македония), откъдето лесно можеше да се отиде в Западна Европа, САЩ и Канада, а и Югославия (“социалистическа страна” според класификацията на комунистите, но с много по-отворен режим) принципно не връщаше бегълци в НРБ. Северната граница в Румъния (страна в социалистическия блок с по-лош стандарт от България тогава) де факто не е била толкова строго охранявана и не е известно да е имало опити за нелегалното и преминаване и бягства – било то от Румъния или от България. Ограниченият достъп до пограничните райони на страната ни е важал до 1990 год.
Исторически дневник
Ето такъв "парцал" се изискваше за да отидем на гости на родния брат на баща ми и братовчедките ми в българския град - Ивайловрад, като гаранция, че няма да избягаме от "социалистическия рай".
Той се издаваше след дълга и унизителна процедура от органите на Народната Милиция и в частност ДС! На т.н "гранична зона", което на практика означаваше, че за нас границата е с десетина километра навътре, ни спираха въоръжени с калашници граничари и ни тарашеха като наркотрафиканти. Та така си беше по Бай Тошово време... не като сега, само с лична карта да си обикаляш цяла Европа.
Виктор Иванов
беше голям проблем баща ми да изкара открит лист на мен и брат ми за да отидем в родното му село Момина черква. (коментар от Йордан Сачанов)
Това беше престъпление срещу народа!С разрешение да ходиш на гости на роднини в граничните райони,не успях да извадя гр.лист за Петрич и не присъствах на клетва на войник! (коментар от Капка Стефанова)
Всичко написано по-горе е АБСОЛЮТНО ВЯРНО- мога да свидетелствам затова от ЛИЧЕН ОПИТ: 1/Като студент в София през годините 1971-1976 г., за да отида на гости на чичо си- геолог в "Горубсо", живеещ със семейството си в Златоград- вземах ОТКРИТ ЛИСТ от милиционерското управление на ул."В.Априлов" в София и пътувах с обществен транспорт-автобус. На 10-тина километра преди Златоград в автобуса се качваха граничари и милиционери и проверяваха "непознатите" пътуващи и багажите им. Така чичо ми, бог да го прости, за всеки случай идваше да ме посрещне и да гарантира /?!/ за мен. 2/По БЪЛГАРСКОТО южно Черноморие не можеше без "открит лист" да се пътува, да не говорим- да се летува по-на юг от Ахтопол ?! (коментар от Каталин Бояджиев)
Аз и брат ми е трябвало да отидем при баба и дядо в едно такова село в средецка община,тогава Грудово,не го помня случая представете си колко съм бил голям,майка ни,забравя да даде документ и ни свалят на пропускателния пункт,пътували сме с един чичо който е бил кондуктор в автобуса,пълна перверзия аз на 4-5 години брат ми 3 години по голям да не избягаме зад граница. (коментар от Кирил Вълков)
Дори и по турско се е пътувало свободно по Европа и света! Българи са учили в европейски университети, академии и т.н! "Освободителите" и българските болшевики, ни направиха роби и в "собствената" си държава! Двадесет и еди си кое си място по стандарт на живот ...