ОХ, НА МАМА КРЪСТОНОСЦИТЕ!

Един ден, докато ровех в електронната преса, попаднах на крайно любопитен сайт.  От снимката ме гледаше Румен Ралчев, водач на българските масони. За него се казваше следното: «Роден на 30 януари, 1952. Женен, с три деца. Завършил право в Софийския университет, Полицейска школа и Университета за национална и световна икономика. Президентът на «Балканската група за сигурност» е работил в Националната служба за сигурност и УБО (Управление за безопасност и охрана). След  1991 той има свой бизнес».

Изби ме на неудържим кикот. Питах се как е възможно? Загледайте се и вие, драги читателю, в тая мутра,  в тоя мастит висш жрец на доказано престъпна машина за сигурността на комунистическия тоталитаризъм и се запитайте как е възможно такъв човек да стане водач на българските масони? На врата под папионката му – за да не остави съмнение, висеше кръстът рицарски орден. Това е бивш офицер от УБО, тоест както Гестапо е имало своя по-висш Абвер, така и КДС е имало своето УБО.

Умело фризирана биография: не се казва той ли е завършил право, или някой друг му го е завършил. Представете си правото, което е завършил – ако с него той е охранявал партията, която е гонела до дупка всеки повей на опозиция! За членството му в нея нищо не се казва. Няма нито дума и за т.н. Университет за национална и световна икономика – кой, кога и на какво го е научил там?

С два университета и полицейска школа той очевидно е бил считан за изключително способен за нуждите на  БКП ченгесар – един от малкото избрани да осъществят трансформацията на висшия партиен каймак в нещо по-близо до западните традиции. За неговата дейност в УБО също нито дума – колко души, например, е успял да самоубие или що за бизнес, освен охрана, върти от 1991?

Очевидно публикации като тая са били нужни да отговорят на определени изисквания на новото време и на масонството, за което се е залепил.

С това тая досадно-нагла историйка щеше да свърши, ако не бях попаднал на нова находка – оказва се, че Румен Ралчев е бил в същото време и Великия майстор на масоните, както и втория по важност човек в йерархията на ротарианците. Това вече е нещо, заслужаващо много повече внимание. Това вече мирише на манипулация от голям мащаб, на отдавна планирани партийни и КДС-арски намерения за асоцииране с установени западни организации и с по-голяма близост до доминирания от масоните европейски парламент. Техните планове са дълговременни, те трябва да опазят награбените пари и правят това с отдавна натрупани познания как функционира западното общество. Много преди спонтанните демонстрации на жадуващия за промени българин те са знаели всичко, което им е било нужно,  и са го правели – подготвяли са хората си, стажували са на запад, усъвършенствали са идеите и тактиките си, развивали са контактите си.

Те дори са разработвали проектите си с помощта на научни работници и консултанти. Така в България се появяват дори и гробища на тамплиерите. Дали те са истински, не се знае, както не се знае, ако е имало такива, откога комунистическата власт е знаела за тях и не е казвала  на никого. В тая връзка някой прилежно ги е въвел в подробностите на богомилското движение, което исторически е естествено свързано и с тамплиерите, и с франкмасоните. Още от Людмила Живкова те са разбрали тая връзка и са осъзнали идеалната възможност да я използват. Номенклатурни съветници и научни неандерталци от сорта на Божидар Димитров и Николай Овчаров (предполагаем масон) явно ги обучават в история, както те виждат историята.

Проблемът е в това, че богомилите и за Ватикана, и за българската православна църква са еретици и досега, тъй като са отричали напълно официалната църква и нейните корумпирани и насилнически методи. Гоненията на богомили и в България, и в католическите земи са сравними само с мракобесието на КГБ. И което е по-важно, от техните идеи започва църковната реформация в Западна Европа (калвинисти, лутерани, лоларди, протестанти), както и началото на много тайни общества, чиито над-национални и универсални идеи вбесяват официалните църкви.

Но ето че днес тайфа комунистически ченгета си приписват приемственост от богомилите, тоест приемственост от еретици, макар че в същото време парадират с праведното си християнство. Нещо повече – сегашните помаци в няколко балкански страни са техни живи наследници, тоест една огромна маса хора, преминали към исляма. С птичия си мозък едно месоядно ченге от балканска порода като Румен Ралчев не би могъл да знае, че ранен еретик е и Иван Рилски, чието име те използват в организациите си и биографията на когото патриарх Евтимий, в типичен ДеСарски стил, е прекроил няколко века по-късно, за да го вкара за общо ползване в правата вяра (справка «Рилският светец» на Иван Дуйчев). Няма нищо чудно, че такива ченгета и досега плащат данък на дълбоко внедрената си партийна неграмотност.

Официално църквата мълчи, тъй като за петдесет години е проституирала вярата си на БКП. Но новоизлюпените кръстоносчета отиват и по-далече в доктрината си, като говорят за славянските контакти на тамплиерите чак до Украйна – нещо, което подсказва, че техните нови духовни трансформации не са минали без съгласуване с предишните им надзиратели от КГБ. И нещо много по-мрачно – много е възможно българското ченгесарско масонство да е било задействано за бързата си трансформация именно от КГБ. Това трябва да се разбира само като продължаващата връзка  на старите десари с техните братя по престъпност – КГБ. Зер прибавянето на членство в масонското движение е нещо като възможност за отваряне на врати на Запад, а от там и по-лесен път към шпионската информация, нужна на КГБ.

И ето, пред нас имаме едно класическо ченге, наметнало мантията на рицар-добродетел, строящ чешмички и старчески домове, с които да отбива неизвестна част от данъците си за добродетелни цели. Това, което любопитния читател не трябва да изпусне е че, по неговите думи,  «познавам ако не по име, то по лице, всичките 3 000 масони». Това обаче беше преди две години, а днес тая цифра се определя на 4,000 до 5,000. Можете да си представите кои са те. Това също така значи, че той и неговите S.O.B. държат сметка за всеки бизнес, чиито пари могат да бъдат насочени натам, където ордена поиска. С какво изобщо е чудна тогава протекционистката роля на сегашните съдии-масони?

 

Николай ФЛОРОВ

svobodata.com