Още веднъж: Русия е малка, бедна, слаборазвита страна

Manol Peykov

 

Алфред Кох:

„Ясно е едно: Русия в момента преживява остра криза. След бягството на руската армия на левия бряг на Днепър, в обществото тече процес на осъзнаване на новата реалност. Може и да е започнал по-рано, но, съдейки по публикациите, той се обсъжда и формулира едва сега.

До този момент руснаците се намираха в някаква измислена реалност, украсена с фантазии, коя от коя по-красиви.

В тази реалност Русия е една от водещите световни икономики. Русия има втората по сила армия в света. Тя притежава огромен промишлен потенциал, съвременна високоразвита наука и забележителна култура. В недрата й са скрити несметни съкровища и всички хора на земята завиждат на руснаците, че имат такава богата страна.

Отделно от това на руснаците им завиждат, че си имат блестящ президент, който плаши всички с многоходовите си комбинации, и в крайна сметка – печели. И изобщо – руснаците са могъщ народ, който не е изгубил нито една война и може да се противопостави на целия свят.

И ето този прекрасен свят сега започва да изчезва, а на негово място се настанява жестоката реалност, която ни съобщава, че Русия е старееща страна, чието население стремително намалява. По продължителност на живота тя заема 101-о място, а тази война ще изхвърли Русия още на двайсетина места назад.

Промишленостра на Русия е изостанала, невъзприемчива към иновации и неконкурентноспособна, а БВП на страната е спряло да расте през последните 10 години.

В Русия има лоша екология и хората много боледуват. Но медицината в страната е провалена и хората умират от болести, които в другите страни отдавна се научиха да лекуват. Образованието тъне в разруха и нито един руски ВУЗ не влиза в класацията на стоте най-добри университети в света.

Всеки седми гражданин на Русия се намира под границата на бедността. И то при положение, че тази граница се определя от самите руски власти и не представлява обективен показател.

Може още много неща да изброяваме за Русия. И за нивото на корупция, и за социалното неравенство, и за отсъствието на социални асансьори и отрицателния подбор, и за всесилието на силовите структури и отсъствието на независим съд, и за разрушаването на демократичните институции и въпиющите нарушения на елементарни човешки права.

Можем да си припомним, че най-богатата на газ страна в света не може да газифицира собствените си села. Че в значителна част от руските училища няма топла тоалетна. За алкохолизма и наркоманията, за епидемията от СПИН (отдавна победен навсякъде, освен в Африка), за отсъствието на най-необходими лекарства, за най-високия процент аборти в света…

Но и изброеното дотук е достатъчно за да се превърне препускащата в главата на местните хора пропагандна карета в тиква – и те най-накрая да стъпят на земята. Бягството от Херсон би могло да се превърне в онзи студен душ, който най-накрая да отрезви опиянения от примамливи разкази руснак.

Той най-сетне трябва да разбере, че авантюри от подобен мащаб не са му по джоба. Че заплахата за неговата безопасност, с която го плашат кремълските обитатели, е изсмукана от пръстите. И че пред страната стоят много по-важни и първостепенни задачи от войната с Украйна.

Русия е длъжна просто да прекрати тази война. Незабавно. Ако не иска да се провали вдън земя и да изчезне.

Очевидно е, че леката победоносна разходка, която планираше Путин, се оказа пълномащабна война, за която никой в Москва не се е готвил. И ако от самото начало им беше ясно къде ще ги изведе – никой нямаше дори да я започне.

Още веднъж: Русия е малка, бедна, слаборазвита страна – материален придатък. По рано – на Запада, а сега – на Китай и Индия. Нейното работоспособно население е немногобройно и до голяма степен се състои от гастарбайтери. Огромните пространства и суровият климат сериозно оскъпяват дори и нейната конкурентоспособна продукция заради грамадните транспортни разходи и дългия отоплителен сезон.

Русия не е готова да продължи тази война.

Строго казано, тя никога не е била готова за нея. Но да я продължава просто не може. Няма физическата възможност. Може, разбира се, да бъдат разболени всички от рак, на всички да се тури курт капан, да ги хвърлят в казармите на хляб и вода и да ги принудят да работят денонощно напролет. А мъжете от 16 до 60 безразборно да бъдат пратени на фронта.

Но защо?! И без това ще загубите.

Икономиката, срещу която се изправяте, е в пъти по-голяма от вашата. Няма да я надскочите. Цялото начинание щеше да има някакви шансове за успех единствено ако Западът беше изоставил Украйна да се справя сама в тази беда. Но той не я изостави. Това вече е ясно като бял ден. Русия няма никакви шансове.

Може още известно време да се напъвате, да убиете още хиляди хора, да продължите да разрушавате украинските градове и прочее. Но изходът от всичко това ще бъде един и същ: Русия ще загуби тази война. А Украйна ще я спечели.

Защото Русия е сама, а с Украйна е целият свободен свят, който поддържа Украйна, защото нашето дело е справедливо. Което означава, че врагът ще бъде разбит и победата ще бъде наша.“

Превод Манол Пейков