Пат
Не се случи чудо – в политиката чудеса рядко се случват. А ако все пак се състоят, винаги са с двойно дъно.
Случи се това, което всички очакваха да се случи – „Продължаваме промяната“ (ПП) не успя да събере заветните 121 гласа, за да се гласува правителство и промяната да продължи. Не се случи чудо – в политиката чудеса рядко се случват. А ако все пак се състоят, винаги са с двойно дъно.
Проваленият опит за мандат можеше лесно да се предвиди: едва ли „Има такъв народ“ (ИТН) са ручали жабетата в две съдбовни за бъдещето на страната ни гласувания, заставайки редом с тези, които се канеха да „изчегъртат“, за да бъде гласувано в крайна сметка сродно правителство на първата политическа сила – също толкова отказващо да се включи в задкулисната далавера и също толкова прозападно ориентирано.
Не, дами и господа, целта на упражнението е друга. А именно – да се изтощи гражданската енергия, да се осигури поле за хибридната война на кремълските тролове, да се преформатира политическото пространство, за да може България – плавно и по възможност незабелязано – да кривне от геополитическите си приоритети по посока Евразия.
Да се стопира възможността някой да пречи на управляваните от мафиоти с бели якички финансови потоци – тези от „Капитан Андреево“, тези от енергийните зависимости, тези от хранилката за пътно-строителните фирми.
Да бъдат спасени позициите на главния прокурор и неговата съдебна свита, за де се запази чадърът над определени политици и никой да не може да ги арестува оттук нататък. И не на последно място – за да могат токсичните ГЕРБ и ДПС да излязат от фризера и да се легитимират като възможни, а защо не и като желани коалиционни партньори.
Това беше целта, но резултатът е пат. Фигурите на шахматната политическа дъска се наредиха така, че никой да не може да направи полезен ход (за себе си, камо ли пък за България).
ГЕРБ вече заяви, че ще върне мандата. Бойко Борисов потвърди това намерение с изявлението си, че на 9-ти юли ще обяви позицията на партията си при трети мандат. Позиция ли? Не, той просто ще диктува условия. Ще заяви срещу какви компромиси в негова полза би подкрепил такъв мандат.
Стои открит въпросът – защо ако смята, че в този парламент е възможен нов управленски мандат, не се опита сам да го осъществи? Отговорът е: защото управлението в тази ситуация, в това свлачище от геополитически, институционални и икономически кризи, носи само електорални щети.
По-добрият вариант е да подкрепиш с гласове нечие правителство, съставено според твоята рецепта, но без да участваш в него като мандатоносител или коалиционен партньор. И когато доверието в него започне да се изчерпва, почваш да го критикуваш, а накрая го сваляш с вот на недоверие и се явяваш на бял кон.
Как би се стигнало обаче до такъв кабинет чрез вече сакрализирания трети мандат? Изборът е на президента, но коя партия би могъл да избере той? БСП? Опитвал е два пъти – и двата пъти без успех. Да не говорим за крайно влошените отношения с Корнелия Нинова. Да, тя изявява готовност да реализира третия мандат, въпросът обаче е в коалиция с кого може да направи това. Като се реставрира старата четворна коалиция и се състави кабинет, в който не фигурират лидерите на ПП?
Дали обаче ПП би се съгласила на участие в такава коалиция – особено след декларациите, че няма да преговаря с лидери като Слави Трифонов, Делян Пеевски и Бойко Борисов? И дали „Демократична България“ (ДБ), която също има амбиции за трети мандат, ще се съгласи да подкрепи правителство с мандат на БСП?
Кой друг тогава? ГЕРБ, ДПС? Едва ли – това би било прекалено тежка репутационна щета, а такива щети се плащат със загуба на избиратели. За „Възраждане“ въобще не говорим, тъй като те не искат кабинет, искат избори. Тогава? Тогава пат.
Може би „Има такъв народ“? А дали президентът може да си позволи репутационната щета да връчи мандат точно на тази партия? Едва ли, тъй като не би искал да види хората, които някога е вдъхновявал с вдигнатия си юмрук, отново под прозорците си, само че протестиращи срещу него. И с кого би се коалирала ИТН?
Тъй като просто няма как да реставрират коалицията, която разрушиха, остава варианта с ГЕРБ и ДПС, плюс някой и друг златен пръст от „Възраждане“. Тертипи има, правителството на Орешарски беше тъкмо такова. Само че ИТН е вече изпята песен, дилаф, който е употребен и захвърлен в ъгъла, а с такива никой не се коалира, колкото и упорито да продължават да настъпват мотиката. Тогава? Тогава пат.
Последният възможен: „Демократична България“. Те са оптимисти и настояват за крайно необходимата възможност да се състави правителство в този парламент. Да, трябва да се състави правителство сега – преди зимата, която ще бъде достатъчно тежка, за да съсипе каквото и да било доверие в управляващите. Но едно е да трябва, друго е да може. ДБ твърдят, че са диалогични и с гъвкави червени линии. Хубаво е да бъдеш диалогичен, само че не трябва да се прекалява, защото тогава диалогът се превръща в нездрави компромиси, а тези, с които преговаряш, после ти се качват на главата.
Единственото, на което тази партия може да се надява, е чрез прекомерно гъвкав диалог да реставрира досегашната четворна коалиция. Въпросът е – кой би допуснал да се реставрира нещо, което преди броени седмици съвсем съзнателно е разсипал. И още дали президентът би допуснал изобщо такава възможност? Цялото му политическо поведение говори, че не. Тогава? Тогава пат.
Следват край на въртележката и нови избори през есента. С едно уточнение обаче: тези нови избори просто ще възпроизведат патовата ситуация от този парламент – в още по-нетърпима и омерзяваща форма. Ще има пак седем партии, като ПП и ГЕРБ ще имат близък резултат – и следователно формирането на кабинет ще е кауза пердута, или пък ще е възможно само чрез болезнени и не особено чисти компромиси.
Вероятно тогава ще се оформи тъй нареченото евроатлантическо мнозинство, което ще е толкова евроатлантическо, колкото троянския кон е безкористен дар от данайците.
По-вероятно е обаче пак да се стигне до пат – и до серия от служебни кабинети, които тихо и нечуто да вършат своята работа, осъществявайки заветите на Румен Радев и Стефан Янев. И до спирала от избори, която окончателно да отврати българите от политиката, та белким това подхрани волята за президентска република. Но може би това е и целта на упражнението? Пат.
