Патриарх Кирил - “Дойдох, видях, победих!”

Патриарх Кирил - “Дойдох, видях, победих!”Успех за руската църковна дипломация на Балканите. Такъв несъмнено е резултатът от завършилото посещение на руския патриарх Кирил у нас.

Разбира се, като опитен дипломат, най-напред погъделичка самочувствието ни на малка църква и нация. Демонстрира впечатляваща почит към българския патриарх, чиято преклонна възраст го прави доайен сред духовните глави в православния свят. После от руския духовен глава чухме това, което най-много би ни зарадвало: че сме най-старата славянска църква и че от нас руските земи приемат както християнството, така и писмеността. Всъщност автор на това признание не е настоящият руски патриарх, а неговият предшественик Алексий при първата му визита у нас преди близо 20 г.

Само че ако се озовете в Москва на 24 май или отворите кой да е от руските православни сайтове, ще се убедите, че думите и на Алексий, и на Кирил всъщност са умела дипломатическа риторика, която великите сили владеят в съвършенство - нещо като снизходително потупване по рамото на малчугана, който има нужда от признанието на баща си, за да се чувства значим. Защото в руска среда мъчно се афишира историческата истина за основополагащия принос на България в създаването и разпространяването на славянската православна цивилизация.

Официално Московската патриаршия представя покръстването на Русия и приемането на новата християнска писменост като дело на Византия. Болшинството руски клирици и миряни са убедени, че вярата и книжовността са донесени от византийски мисионери. Което подпомага легитимирането на старите претенции на Русия да бъде духовен наследник на Византия и обединител на православието. Точно такова поведение демонстрира патриарх Кирил.

Както вече прогнозирах във в. “Труд”, една от целите на руския патриарх у нас се оказа подкрепата на българския синод в съперничеството му с Вселенския патриарх Вартоломей. Зад официалните “братски” отношения между Руската и Цариградската патриаршия се крие бясна конкуренция за сфери на влияние.

Още първия ден от българската си визита Кирил постави категорично проблема, използвайки казуса с Чешката православна църква, чиято независимост Вартоломей се опитвал да отнеме. За българските църковни интереси това е твърде незначителна тема, но не и за руския гост.

Патриарх Кирил използва идването си в София, за да получи безрезервното “да” срещу Вартоломей на Българската патриаршия. Което обаче беше дипломатически гаф на родните ни архиереи. Те бяха осведомени за ситуацията в Чешката архиепископия не от първа ръка - т. е. от нейния духовен глава, а чрез посредничеството на руския патриарх. Вместо тактично да отложат огласяването на позицията си, след като се запознаят с проблема, владиците побързаха да козируват на високопоставения си руски гост, заявявайки, че това, което “вършел патриарх Вартоломей”, било недопустимо.

Визитата на патриарх Кирил бе резултатна и в контекста на руската геополитика, която има все по-малко комплекси от сталинското наследство. Напротив - в средите на руските православни Путин се величае като спасителя на Европа. В българските медии твърде прибързано бе лансирана тезата, че руският патриарх отива в Пловдив, за да подкрепи неформално бъдещия български патриарх. Несъмнено в Московската патриаршия са разпознали Пловдивския митрополит Николай като един от силовите играчи в българския синод.

Но посещението на Кирил в града под тепетата имаше далеч по-важна мисия. Защото първото място, което той посети, бе не митрополитската катедрала, а паметникът на Альоша. Руският патриарх очевидно ни най-малко не се интересуваше, че накърнява чувствата на част от българите, за които Червената армия не е освободител, а окупатор. И че неговият предшественик Алексий, макар да е имал три визити у нас, не е оставил и стръкче цвете пред някой от съветските паметници.

Патриарх Кирил не просто се поклони пред съветския воин, но произнесе и специална реч за саможертвата - такава, каквато не чухме при поклонението му пред паметниците на руските воини, загинали за нашето Освобождение. С този акт патриарх Кирил даде несъмнен знак, че ще продължи да действа и като патриарх, и като държавник, прилагайки с църковни средства политиката на Кремъл в отстояване на руската идентичност зад граница и консолидиране на емигрантските общности от стари и нови руснаци по света.

Потвърди го и в София, когато посети Руската църква. Нейната смесена руско-българска енория все още е под напрежение заради опитите на новия представител на руската патриаршия да всее етническо разделение, да прогони българските свещеници и да елиминира онези, които оспорват казармените му методи. От визитата на Кирил се очакваше отговорът на подписката, която преди два месеца му изпратиха над 130 енориаши - българи и руснаци - с искане да отзове своя представител у нас, обвинявайки го в антицърковно доминиране на националното над общохристиянското.

За потрес на миряните, които искаха да се възцари духа на братолюбие в енорията, руският патриарх благодари на представителя си у нас - игумен Филип Василцев. В словото си Кирил даде да се разбере, че Руската църква в София занапред ще бъде средище на живеещите у нас рускоезични миряни, а българските енориаши “ще изпитват духовна радост от съприкосновението си с руската литургична традиция”.

Така че старият нов президент на Русия може да бъде доволен - “путинизацията” на Руската църква върви с пълна сила. А патриарх Кирил с право може да се похвали като един нов православен Цезар за визитата си в България: “Дойдох, видях, победих!”

Горан Благоев