Позициите на Радев като все повече едноличен властник, управляващ страната, дават възможност не само за засилване на неговото лично и институционално влияние върху институции като СЕМ

 
Значителни части от българското общество не осъзнават - и никога не са осъзнавали ценността на свободата, която получихме даром след 1989 г. Потвърждаването на това твърдение можем да видим в хроничния казус на системна злоупотреба с обществен ефир от страна на едно лице, което на практика е поставило под контрол ръководството и процеса на взимане на решения в националното радио. За непредубедения наблюдател е лесно да установи, че при този казус всякакви принципи и норми за употреба на обществения ефир са системно поругавани и целенасочено отхвърляни. Безпомощността на регулативните механизми и институции да се справят - дори отчасти - с казуса е породена от инсталирането на официални позиции на хора, които целенасочено се движат на ръба на закона и на ръба на своята публична отговорност да защитават основанията на българската демократична държавност и обществено устройство.
СЕМ винаги е бил регулативен орган, в който се отразява съотношението на политическите сили в страната. В регулатора по статут сериозно влияние има и президентът на страната. Това е и специфичната гаранция, че свободата на публичното слово ще бъде опазена от политически опити за дебалансиран контрол върху националния ефир. Но вече шест години президент на България е Румен Радев, чието верую за публично управление е съвършено различнo от предполагаемия по конституция статут на посредник и обединител на нацията. Още от самото начало, но особено след лятото на 2020 г., Радев поведе открита партизанска борба за власт, оглавявайки един от политическите лагери и предизвиквайки дълбока, системна дестабилизация на българската държавност. Оттук неговите назначения - включително в СЕМ - носят белега на опартизанената президентска институция. Неговите представители откровено защитават позициите на медии и медийни актьори, заемащи позиции срещу европейския и атлантическия избор на България.
Позициите на Радев като все повече едноличен властник, управляващ страната, дават възможност не само за засилване на неговото лично и институционално влияние върху институции като СЕМ, но и за вторична преориентация на многообразни политически, корпоративни и медийно-котерийни интереси в посока търсене на покровителство от страна на президентската институция с цел удържане на собствената власт по йерархията на публичните институции. Така повечето обществени - и не само обществени медии тихомълком се ориентираха към услужливо поведение спрямо Дондуков, очаквайки президентска "реципрочност". Този процес бе косвено подкрепен от практическата неспособност на парламентарните партии да изградят стабилно управление в процеса на поредица провалени парламентарни мандати. Така парламентарната демокрация, която притежава свои "тежести и противотежести" в разделението на политическата власт, отстъпи широко пространство за еднолично упражняване на властта от президента, и то в услуга на неговите собствени политически предпочитания.
Казусът в националното радио изцяло се вписва в тази нездрава публична среда на криза в демократичната система. Микрофонът е в ръцете на един индивид и неговите протежета за не по-малко от 15-20 часа прайм тайм седмично за целите на брутална путинистка пропаганда. Не е необходимо да подчертаваме допълнително вече известни неща. Целенасочената стратегия на пропагандна - "хибридна" война, която Москва води в България повече от десетилетие. Успешното поставяне на верни кремълски персонажи на ключови публични позиции - на върха на държавата, на върха на СЕМ, в мощни корпоративни позиции на власт и медийно влияние... Резултатите на тази стратегия са очевидни и в БНТ, и в комерсиалните национални ТВ канали, и в огромно многообразие от електронни и интернет медии. Но никъде другаде с тази нездрава публична среда не се злоупотребява по-нагло и по-безнаказано, отколкото в БНР. Причината за това е в комбинацията от факторите, изброени по-горе и фактора на една специфична безнаказаност и толерантност към персонална безскрупулност и нахалство, продължаваща почти три десетилетия.
Националната медия дълги години толерира поведение на открита подигравка с общественото мнение, изградено върху презумпцията за "провокиране" на слушателите и оправдавано със "свободата на словото". Кариерата на "младия талант" започна с предаване в прайм тайм, което "иновативно" съчетаваше религия и порнография. Възползвайки се от факта, че след половин век табута обществото проявяваше повишен интерес към религия и духовност, лицето брутално се гавреше с вярата на религиозните хора, поливайки я с примитивна мръсотия, на която би завидяла всяка чалгаджийска мутра.
Порно кариерата на "перспективния журналист" продължи с решителни и скандални иновации на тема демокрация и политика. В прайм тайм данъкоплатците трябваше да изтърпяват поредица от детонации и деконструкции, смесващи анархизъм спрямо общественото статукво с откровени подигравки към идеи, личности и групи от хора, попаднали под вниманието на мръсноустия водещ. Всяко възмущение или конкретен опит за ограничаване на радио порно вакханалията срещаше шумния протест срещу "покушението върху свободата на словото". Така достигаме до днешния ден на свободно практикуване на политическо порно - независимо дали чрез 12+3 или в поредния радио магазин през уикенд-а.
Еволюцията на арогантната безнаказаност акостира в удобното пристанище на путинистката пртопаганда, представяна - за пореден път - като "протест" срещу "евроатлантическото статукво". Оставяме настрана доколко статуквото е евроатлантическо в една страна, в която членството в НАТО и ЕС в много отношения остава номинално и несъответно на стандартите за принадлежност към организациите на свободния свят. Националният ефир се превърна в сборище на кремълски измекяри, "анализиращи" и тъгуващи докога България ще бъде "не на мястото си" - в Европа, вместо да се завърне в братска Евразия. Индивидът, когото коментираме е достатъчно интелигентен за да се подиграва вътрешно - насаме със своята порнографска радио дейност. Той, без съмнение, е силно мотивиран и заинтересован да трови съзнанието на обикновения българин с мръсотия, в която сам не вярва ни на йота.
Чашата преля по повод на поредната "провокация" - разхвалване на политическия геноцид в България, известен като "народен съд". Пред радиото се събраха журналисти и граждани, които не желаят да се примирят с взимането на абордаж на една национална медия от морален дегенерат със свръхпретенции за власт и публично влияние - упражнявано с парите на данъкоплатците. Копейкиновци също се събраха да защитят заслужилия деец на порно журналистиката... Шансът нещо да се промени е скандалът да стане толкова шумен и яростен, че покровителите и меценатите на анархиста-путинист и порно журналист да преценят, че им е по-изгодно да го скрият някъде, отколкото да носят публични вреди върху рейтингите си от неговата отвратителна дейност.