Политическият разум: Победа. Без прилагателни
И това намерение за действие е добро. Дори ако действие не последва.
Ако пишех журналистически, щях да напиша „измъчена победа“. Или – „несигурна победа“. Или дори „желана, но дали действителна? – победа“.
Пиша, обаче, политологически – и нямам нужда от прилагателни, които да нюансират съществителното – а понякога така го „нюансират“, че го отричат напълно.
Току-що обявената „декларация за намерение“ (защото засега нямаме нищо повече от това) на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП-ДБ) за взаимна подкрепа с цел съставяне на работещо правителство сама по себе си е действие – макар още да не е произвела действителност. (Ако за някого това звучи твърде сложно, да не чете нататък, няма да му е от полза.)
И това намерение за действие е добро. Дори ако действие не последва.
Защото, ако утре същите декларатори на намерения от днес ни кажат: „Нищо няма да правим!“, ние ще имазме политическото и моралното право да им кажем на свой ред: „Значи вчера можеше – защо не може днес? Щом като веднъж сте обявили правителството за политически възможно (спомнете си как до втръсване ни поучавате, че политиката била изкуство на възможното) – как така днес стана невъзможно? Или е невъзможно, защото е невъзможно за вас? Ами ходете си тогава, немощни хорица, дайте път на можещите хора!“
Нали така ще им кажем? И нали на тях няма да им стане добре? Защото сами ще са си измъкнали килимчето и стремглаво падат в пропастта на идните избори?
Това са най-повърхностните, поради което са и най-очевидните основания защо ГЕРБ и ПП-ДБ ще бъдат готови да поемат още рискове, за да осъществят заявения днес план.
Няма да изброявам за н-ти път – не, не защо е хубаво да имаме правителство – а защо е лошо да нямаме. Този обществен дебат е зад гърбовете ни, позициите се изясниха, никой никого вече не може да пре-убеди, пък и няма нужда.
Огромното мнозинство на българските граждани подкрепя идеята за правителство сега, а не нови избори. Няма да кажа по инерция, че това е „глас Божи“, защото, нали, не е гласът на целия народ – но е гласът на по-голямата и, в случая, по-разумната му част.
Това е гласът на Разум Политически!
Да оставим утрешните проблеми за утре, а днес да се поздравим с победата на този рядко спохождащ ни Разум.
