Полковник Дянко Неделчев - български офицер, герой от Балканската война и Първата световна война, софийски градоначалник, убит от комунистите при терористичния им атентат в църквата ''Света Неделя''

Янко Гочевъ 

Полковник Дянко Неделчев - български офицер, герой от Балканската война и Първата световна война, софийски градоначалник, убит от комунистите при терористичния им атентат в църквата ''Света Неделя'' на 16 април 1925г.
Роден: 1870г. в Русе.
Образование: ВНВУ в София (1892), Военна академия в Санкт Петербург Русия
Военна служба:
1912 - 1913 - участник в Балканската война с чин майор в Софийския крепостен баталъон и командир на артилерийско отделение.
1915 - 1918 - участник в Първата световна война. Командир на артилерийско отделение в 4-ти армейски артилерийски полк в състава на 2-ра българска армия. Сражава се на фронта в Македония.

08.12.1920 - уволнен
Офицерски звания:
1892 - подпоручик
? - поручик
? - капитан
? - майор
? - подполковник
05.12.1916 - полковник
Умира: Убит на 16.04.1925г. при терористичния атентат в църквата "Св. Неделя" в София.
Награди: Орден "За храброст" за участие в Първата световна война (1915-1918)

Др. биографични данни:
Дянко Неделчев е роден в Русе в семейство на земеделец, чиято фамилия е имала 10 деца. Двама от по-малките му братя също стават офицери. Той се жени за дъщерята на френския инженер Жул Жак де Шампе Жана. По това време Де Шампе е бил началник на Тракцията в Русе. Дошъл е със семейството си в България, за да участва като инженер в строежа на първата жп линия Русе - Варна.
По време на Балканската война именно майор Дянко Неделчев, е човекът, който осигурява за командващия 2-ра армия генерал Никола Иванов и за артилерийските щабове топографска карта и сведения за фортовете, оръдията и силите в крепостта Одрин, с каквито не разполага дори командващият турската армия Шукри паша!
Разузнавателните сведения на Д. Неделчев са събирани в периода, когато е бил секретар на българското генерално консулство в Одрин (1908 - 1911).
Както посочва в спомените си генерал - майор Пантелей Ценов, в началото на 1908 г. "трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията с цел да изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта (Одрин - б.м). Понеже сведенията в Министерството на войната бяха твърде малко, а главно много стари".

Кандидатите са много, от всякакъв ранг и специалност. Благоразумието надделява и тъй като пратеникът трябва да е наясно най-вече с артилерийските елементи в заданието, изпратен е артилерист. Това е Дянко Неделчев, който заминава за Цариград като секретар на нашето посолство там, но с тайната мисия да разузнае отбранителните съоръжения на Одринската крепост. Заминава заедно със семейството си и за четири години изпраща изключително ценни скици и сведения за военните съоръжения на противника. "Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача, като изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всички по-нататъшни планове и учения за овладяване на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него...", продължава мемоарния си разказ генерал - майор Ценов, който е началник на артилерията.
В своя дневник "секретарят в консулството в Цариград“ описва подробно и колоритно работата си. Той неуморно е шетал между турските фортове, като нерядко е черпел с цигари и ледена мастика аскера, който пък го допускал навсякъде, където ''секретарят“ пожелае. При това във всеки един момент, когато било потребно, майор Д. Неделчев се връщал в България, участвал в щабни тренировки, изнасял беседи. А след това отново влизал в другата си роля и продължавал мисията си в Одрин.
С началото на Балканската война майор Неделчев пак поема артилерийското си отделение, участва в атаката на крепостта и влиза в Одрин заедно със своите артилеристи и с оръдията. Така той сбъдва едно свое съкровено желание което е сподавял във въздишка по време на трудната си мисия: "Ще имам ли великото щастие да улесня с нещо вихровия полет на нашите полкове към сигурна победа?!..“.
По време на Първата световна война е командир на артилерийско отделение в 4-ти армейски полк в състава на 2-ра българска армия, където адютант е бил княз Кирил Преславски. От тогава датират приятелските им отношения.
Синът на полковник Д. Неделчев Андрей е роден през 1901 г. Едва навършил пълнолетие, се записва в ускорен курс за офицери и също участва във войните на България за обединение. Времето е било такова, че страната е изпитвала остър недостиг на висши военни кадри, затова към Военното училище са били организирани курсовете за млади мъже, като голяма част от обучението всъщност се е провеждало директно в щабовете на фронта.
След войната Андрей се записва студент, но се разболява от туберкулоза и през 1921 г. умира едва 20-годишен. Същата болест покосява две години по-късно брата на полковник Дянко Неделчев - капитан Борис Неделчев. А още по време на войните загива техният по-малък брат Георги.
След уволнението си в края на 1920г. полковник Дянко Неделчев е назначен за градоначалник на София. Точно в това си качество русенецът е сред хората, които се намират в църквата "Св. Неделя" в трагичния ден на атентата на 16.04.1925 г. Мястото му е било вдясно, при цивилните участници в церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от комунистите - дясната част на храма е по-малко разрушена при взрива и мнозина оцеляват. Но о.з. полк. Д. Неделчев отива да поздрави военните си колеги и приятели, които са се намирали в лявата част на храма. И така намира смъртта си. 

Фейсбук