Посолството на Руската Федерация напомни на Булгаргаз, че трябва да сключи нов договор с Газпром

Винаги ми е било странно, когато от една страна руските политици, включително дипломати говорят, че Газпром е търговска компания и продажбата на природен газ е чист бизнес, а от друга страна съобщенията за преговори и намаления на цени се пускат от самото посолство. Още по-странно е когато български заместник премиер и шеф на газова компания хвалят Газпром и руската страна за постигнатите „компромиси“ и благоволение. Разбира се няма никакви компромиси, поне не такива които да изискват каквито и да саможертви – просто пореден акт от незавършваща руска пиеса, в която шефовете на Булгаргаз играят роля.

Какво правят руските дипломати и Газпром не би трябвало особено да ни вълнува. 

Какво обаче прави българския газов търговец и как защитава интересите ни – това пряко ни интересува. 

От една страна, шефът на Булгаргаз Николай Павлов не случайно прави пиар на Газпром и така подготвя почвата за поредния 10-15 годишен договор. Анонсът по темата, че се работи активно, съвсем не бе случаен. Технически погледнато, той може да поднови този договор в следващите месеци, при това служебно правителство. И така да предреши голяма част от съдбата на конкуренцията при търговията с природен газ у нас. Пътьом ще затвори политическата отговорност в рамките на отношенията президент – служебно правителство, без санкцията на парламент и редовен кабинет. 

Логично е, подобен дългосрочен ангажимент да получи санкция от Парламент и избран от негов редовен кабинет. Още повече, че има достатъчно време до края на следващата година и нищо не налага препускане.

Както имах възможността да кажа, нищо от уж „договореното“ между Газекспорт и Булгаргаз, за което обявиха Гълъб Донев и Николай Павлов, не предполага че става дума за нещо повече от пиар. Ако имаше преговори, трябваше да има анекси, а няма. Нищо от това което се представя като успех на Булгаргаз не нарушава интересите на Газекспорт. Просто счетоводни трикове с фактуриран като недовзети количества газ в предишен период при по-ниски цени, за да се избегне участието на октомврийските ценови рекорди в микса. Самите Газпром обявиха, че Булгаргаз е поискал и получил над 50 процента повече газ, отколкото през миналата година. Потреблението у нас не се увеличило, остава продажбата на допълнителни количества от Булгаргаз през борсите на предварително определени лица. Държавният ни газов търговец през тази година реализира значителни продажби при цени, около регулираната, но под борсовите. Сделките се затварят буквално за минути.

Подобен синхрон издава стратегическа линия на партньорство между Газекспорт и Булгаргаз, за да държат конкурентите, включително азербайджанската компания за доставки на природен газ, с която имаме договор за 1 милиарда кубически метра, извън пазара, поне докато Булгаргаз не сключи новия договор с Газекспорт.

Съдете сами – на своя глава, изпълнителния директор на Булгаргаз Николай Павлов, блокира получаването на пълните количества азерски газ от 1 милиард кубически метра, защото ако те постъпят в страната, означава да изместят руския газ и така да създадат неблагоприятна за Газекспорт база за преговори, при която поне една трета от потреблението на Булгаргаз ще бъде задоволявано от по-конкурентен азерски газ. Няма друга пазарна логика това да не стане, тъй като въпреки фойерверките от руското посолство и от министерски съвет фактът остава факт – дори с намаленията, с руският газ пак струва три пъти по-скъпо!?  Ако азерският газ получи една трета пазарен дял, поради по-високата си конкурентоспособност, и оставим поне още една трета на други конкуренти – включително на новите регионални производители в Черно море, то за Газекспорт няма да остане повече от една трета дял и Булгаргаз ще трябва да сключи следващия договор за количества под 2 милиарда кубически метра, при по-голяма гъвкавост –  под 60 процента задължителен праг на изкупуване. Именно защото няма бизнес аргументи, руското посолство и МИД активират „политическите“ – разбирай мрежата от получаващи по сегашните договори „стимули“ българки политици, бизнесмени и медии.

Ето защо Булгаргаз бърза да сключи договор с Газекспор за не по-малко от 2,5 милиарда кубически метра при 80 процента „вземи или плати“ и така, вече като свършен факт, да докача 1 юли следващата година, когато ще стартира интерконектора с Гърция. Така Газекспорт ще си запази монополното положение, а всички „стимулирани“ от мрежата му за влияние у нас ще получат „своето“ за години напред.

Не се чудете, как за два дни, Булгаргаз намери „резерви“ за да удовлетвори исканията на индустриалните потребители. Не е сложно. Булгаргаз тежи толкова при преговори с доставчици на природен газ, колкото е дялът му от газовия пазар. Ако не го запази, големите индустриални потребители могат да решат сами да си търсят доставчици и тогава българския газов търговец ще разбере, че е „излишния трети“ във веригата търговец – потребител.

Илиян Василев