По-калпаво стрелково оръжие и поглед отгоре върху българското опълчение, което в боевете при Шипка спасява руската армия

Откъс от Създаване, организация и въоръжение на Българското опълчение

Полк. Трайчо Стефанов

В опълчението почти не е имало заможни хора. Богаташите са се страхували от революционния дух и характер на опълчението. В Българското опълчение са постъпвали хора и от други народности — сърби, чехи, черногорци, гърци и даже един турчин. Те встъпвали в редовете на опълчението с ясното съзнание, че ще се бият за освобождението на България. По възраст в опълчението са постъпвали юноши на 14—15-годишна възраст, зрели мъже, дори и старци па 60 години. Чести са случаите, когато едновременно в опълчението постъпват бащи, синове и братя.

 

Ядрото на Българското опълчение е съставено от българите доброволци в Сръбско-турската война от 1876 г., четници или въстаници от Априлското въстание и малцината останали живи Ботеви четници.

Заедно с формирането на Българското опълчение се решава и въпросът за неговото въоръжаване. Първоначално доброволците са въоръжени с пушки система „Шаспо”. За въоръжаването големи грижи е полага Славянският комитет, председателстван от И. С. Аксаков. Той закупува около 20 хил. пушки система „Шаспо” от Германия, останали като трофей от Френеко-пруската война. Малокалибрената пушка „Шаспо” е предназначена за редовия състав па опълчението. Пушката „Шаспо” образец 1866 г. има калибър 4,3 лин. (10,76). Но малокалибрената пушка „Шаспо” има и много недостатъци и нейните тактико-технически данни отстъпват пред тези на руската „Бердана". Само след няколко изстрела с пушката „Шаспо” патронникът й се загрява, сложните гумени уплътнения отказват да изпълняват своето предназначение и иглите (върхът на ударника) започват да се чупят. В много отношения, както сочи С. И. Кисов, „те можеха да служат само за ръкопашен бой”. Атанас Бендерев пише, че „пушката „Шаспо” лесно се разваляше и нейните мукавяни отвлъгващи патрони въобще работа не вършат. Въпреки недостатъците на малокалибрената пушка „Шаспо” българските опълченци с голямо желание я изучават и особено добре усвояват в практическото боравене с нея. В хода на бойните действия част от опълчението се превъоръжава с пушка „Бердана № 1” и „Бердана № 2”.

Пушка Шаспо -1866

  • Пушката тежи 4, 1 кг.
  • Без щик, дължината е 1313 мм, с щик - 1890 мм.
  • В рамките на една минута могат да бъдат изстреляни не повече от 15 изстрела.
  • Пушката с калибър 11 мм е ефективна на разстояния до 1200 m.
  • Изстреляният снаряд е с начална скорост 410 м / сек.
  • Боеприпаси с един изстрел.
  • Открит е мерник за пушка.

Пушка Бердан ( разговорна берданка ) е общоприетото наименование за две различни системи еднозарядни пушки с патрон с единен централен запалителен патрон с метална гилза и черен барут , които са били на въоръжение в Руската империя в края на 19 век .

Калибърът на двете системи е 4,2 (по-точно 4,23) от руската линия , което съответства на 10,67 (10,75) мм.

Две различни системи с това име бяха приети в Русия: Бердан № 1 (пушка 1868 г.) с шарнирен болт и Бердан № 2 (няколко варианта на пушка модел 1870) с болт . Вторият модел е получил най-голямо разпространение и популярност.

снимка : Уикипедия

 

През първата половина на септември 1877 г. на основаниена заповедта на главнокомандуващия опълчението се превъоръжава с пушката „Крнка”.

Тактико-техническите данни на пушката „Крнка” са по-добри в сравнение с пушката „Шаспо” на въоръжение в Българското опълчение. Превъоръжаването на дружините с тази пушка е важно събитие в живота на опълчението. Българските опълченци с радост посрещат това събитие. Веднага след получаването на пушките командуването на българското опълчение организира срочното им изучаване, „С какво голямо желание българските доброволци разглобяваха и сглобяваха пушката, прицелването, прикладването и спускането” — сочи доброволецът Атанас Бендерев.

 

Офицерите и подофицерите са въоръжени с огнестрелно и хладно оръжие, револвер система „Смит и Весон” и сабя. Сигналнстите и барабанчиците са въоръжени с хладно оръжие „Тесак” (прав нож с двойно острие, дължина 64—72 см). Офицерите от конната сотня също са въоръжен с револвери „Смит и Весон” и саби руски образец.

 

При боевете опълченците се снабдяват и с оръжие от противника. Турските войски са въоръжени с еднозарядната американска винтовка „Хенрн-Мартини”, „Шнайдер” н „Уинчестер”.

 

В зависимост от системите пушки всеки опълченец е задължен да носи със себе си в паласките и торбата 72 патрона. В ротния обоз за всеки опълченец се осигуряват още по 28—40, а в дружинния — общо по 120 патрона.

 

Големи грижи полагат опълченците както за поддържането на пушките, така и за приборите за обслужване на пушките, като протриватели, пружини, отвертки и запасни части, игли (ударници) и др.

 

Висока е оценката на героизма на българските опълченци по време на войната. За тяхното бойно майсторство, за героизма и чутовния им подвиг при защитата на Шипченския проход генерал Скобелев казва: „Юнаци, благодаря ви за добрата служба и юначество, което показахте във вчерашния бой. Вие, юнаци, се бихте не по-лошо от вашите другари по оръжие, войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години”.

https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_February_2010/VoennaIsto...