Правителството на САЩ цели да умиротвори Европа и поставя това като изрично условия за масираната помощна акция: европейците трябваше да загърбят враждите си и заедно да поемат по нов път.

Георги Георгиев

 

Това е ген. Джордж Маршал, държавен секретар на САЩ през 1947 г.
Той е автор на знаменития план „Маршал”, който стартира на 5 юни 1947 г.
Целта на плана е да сплоти европейците, да укрепи валутите им и не на последно място – да възпре СССР и влиянието на комунистическите партии.
Планът стартира след знаменитата му реч в Харвардския университет, където казва:
- Логично е, че САЩ ще направят всичко, което зависи от тях, за да допринесат за оздравяване на световната икономика. Нашата политика не е насочена нито срещу определени страни, нито срещу политически доктрини, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса.
Преди да стартира плана, Джордж Маршал пристига на среща на победителите във ВСВ в Москва през 1947 г., където свои представители са пратили Великобритания, Франция (и тя се води победител) и лично присъстват Сталин и Молотов.
Там той предлага мерки за възстановяване на разрушена Германия и план, с който САЩ ще излеят милиарди долари, за да възстановят страната.
Френският външен министър не се съгласява, както и самият Сталин, който в този момент се опитва да откъсне и Западен Берлин и да го прилапа в съветската зона.
Джордж Маршал разбира, че ще трябва да раздели помощтта за всички европейски държави, за да не предизвика противоречие.
Правителството на САЩ цели да умиротвори Европа и поставя това като изрично условия за масираната помощна акция: европейците трябваше да загърбят враждите си и заедно да поемат по нов път.
След официалното оповестяване на плана на 5 юни 1947 г. САЩ много бързо започват да действат.
Отправят предложения до всички европейски държави, вкл. и България, но окупираните от руския ботуш държави, отказват помощта. Единствено Чехословакия първоначално приема, но след силен натиск на СССР и щедри обещания, тя се оттегля. Обещанията естествено после не са спазени.
Така гласуваната от конгреса огромна сума от 14 милиарда долара се разпределя между 16 държави.
Най-големите помощи са за Великобритания, Франция, Германия и Италия. Помощ получават Гърция, Турция, Португалия, Австрия, Норвегия, Швеция, Холандия, Белгия, Дания, Ирландия и дори Исландия.
Сумата е колосана. В днешни измерения е около 200 000 000 000 долара.
Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.
Благодарение американската помощ милиони европейци започват работа, хиляди фирми могат да закупят нова техника и съоръжения, възстановяват се градовете и фабриките, а само след няколко години селскостопанската продукция вече надмина предвоенните равнища.
САЩ прави точно обратното на това, което прави СССР.
Докато САЩ цели развитие на пазарна икономика и демокрация, стимулиране на производството, търсенето и предлагането, СССР налага терор, изнудване и забрана на частната собственост.
В държави като България, СССР буквално иззема държавния резерв от тютюн, розово и лавандулово масло, разкоства заводи, изнасяйки ги в СССР ката военна плячка и смазва опозицията.
Факт ! Издържката на руския окупационен корпус от 300 000 щика , които са окупирали България от 1944 г. до 1947 г. , е по-голяма от бюджета на държавата ни.
Правителството на Георги Димитров естествено отказва американската помощ, докато е заето с насилственото македонизиране на българите по заповед на Москва.
Какво се случва в същото време в Западна Германия?
Тя получава близо 10% от цялата помощ. Бързо са възстановени заводите на Фолксваген, Мерцедес, БВМ, започват работа концерните Филипс, Бош и т.н. и т.н
Само след 10 години светът вече ще говори за германското икономическо чудо.
Ето какво казва първият канцлер на ФРГ Конрад Аденауер:
„В рамките на този план, а и извън него, САЩ толкова много допринесоха за икономическото оздравяване на Западна Европа и особено на Германия, че в този час бих искал да им поднеса най-сърдечната благодарност на германския народ!”
Де факто, САЩ чрез своята помощ ускоряват обединението на Европа и създаването на ЕС, докато цяла Източна Европа се гърчи под руския ботуш.
Някой би се запитал защо САЩ оставиха Източна Европа в лапите на СССР, при положение, че по това време само те разполагат с ярено оръжие и биха могли да изпепелят Москва за една секунда.
Такъв въпрос може да си зададе само лаик, който не е запознат с принципите, целите и идеалите на демократичното общество и ролята на общественото мнение в него.
Още повече, след като САЩ вече са жертватли стотици хиляди свои момчета във войната, за да спасят Европа, след като са излели преди това още милиарди долари помощи и оръжия , вкл. и за самия СССР.
Самият ген. Маршал също губи един от своите синове на фронта, който е убит от германците.
Подобен план САЩ стартират и за Япония.
Мисля, че няма смисъл да обяснявам какво представлява японската икономика.
Ще спомена само факта, че двете победени и разрушени държави – Германия и Япония, всяка от тях поотделно , днес има брутен вътрешен продукт над два пъти по-голям от този на цяла Русия, без да притежава ресурси като нефт, злато, газ, диаманти и огромна територия.
Няма смисъл да ги сравнявам с държавите, които СССР окупира след ВСВ.
Ген. Джордж Маршал е човекът, който спаси и населението на Западен Берлин от гладна смърт по време на руската блокада на града. С брилянтна операция на американските ВВС, Маршал организира доставка на храни, дрехи, медикаменти и дори въглища за милионното насеение на Западен Берлин в продължение на половин година.
Само по въздуха.
Организацията е токова перфектна и мащабна, че американскитеи самолети кацат и излитат на всеки 28 секунди. Денонощно, в продължение на половин година. Докато СССР не изува гащи и сваля блокадата.
През 1953 г. ген. Джордж Маршал е удостоен с Нобелова награда за мир заради огромния си принос за възстановяването и обединението на Европа.
И това е най-малката награда, която заслужава този велик човек.
 
Фейсбук