Проф. Боян Дуранкев пред Тribune: Каруцата на правителството е твърде претоварена с обещания

В Четворната коалиция всички обещания летят нагоре без да се прави бюджетна сметка какво може да се случи, опасява се икономистът

Интервю за Тribune.bg с проф. Боян Дуранкев – икономист и преподавател в УНСС, за закъснелия бюджет 2022, който предстои да бъде приет, неговите подводни камъни и реални ползи.Ще постигнем ли действително „ускорения икономически растеж“, за който говори Асен Василев, нарастващата инфлация и отражението ѝ върху живота в България, несправедливите пенсии и все по-осезаемото разширяване на неравенството между различните слоеве на обществото

Проф. Дуранкев, в края на януари сме и още нямаме бюджет. Такъв ще влезе в сила, надяваме се, през април, а юли отиваме към актуализация. Вие като икономист с дълъг стаж, помните ли подобно нещо?

За съжаление трябва да се каже, че всеки бюджет се подготвя още през юли, август, септември. Октомври минава на първо четене сред експертите, защото той не се прави само от министъра, а се прави от цялото финансово министерство в координация с другите министерства, и най-късно в началото на ноември се внася за обсъждане в Народното събрание. Това е една стара традиция. Това, че не се внесе бюджет навреме, донякъде може да се оправдае с тези три Народни събрания, които се сформираха по един или друг начин и донякъде с много трудното и дори невъзможно сглобяване на интересите на четири участника в една нова коалиция, където интересите са доста различни и в определена степен противоречащи. От тази гледна точка донякъде е оправдано и донякъде не е оправдано, но може би бюджет трябваше да се внесе поне за оглед и за размисъл още през ноември или през декември, когато действаше и служебното правителство. Така че, наистина имаме един прецедент, който нека да остане като единствен прецедент в историята на България.

Асен Василев заяви, че е предложил „бюджет на икономическия растеж“. Какъв е вашият прочит на числата, които виждаме?

Той го формулира малко по-различно, като „ускорен икономически растеж“, тъй като растеж ние имаме буквално от 1890 година, имаме един малък или по-голям икономически растеж. Ако трябва да направим оценка, първо действително е ускорен на фона на 2020 - 2021 година, защото ние бяхме в пандемична криза, с частично затворена икономика. Така че, действително е леко ускорен. Но дали е добър този растеж? По принцип оценката в света е такава – от 0,1% до 3% се тълкува слаб растеж, умерен или среден растеж е от 3% до 6% и висок над 6%. Това са световните стандарти.

4,8% означава, че имаме умерен растеж. Той не е много по-различен от растежа през последните години преди пандемията. Но от друга гледна точка, тъй като на България и трябва догонващ икономически растеж към средното ниво на Европейския съюз, очевидно е, че 4,8% растеж е крайно недостатъчен, даже недостатъчен за догонване на нивото на Румъния, не на средното в Европейския Съюз. И още нещо, неприятно впечатление оставя факта, че прогнозата е, тъй като имаме за три години напред бюджетни преценки – 2022, 2023 и 2024 година, растежът да се забави до 3,7% и до 3,4% за съответните години и то при ръст на публичните инвестиции плюс подкрепа от средствата, които очакваме по Националния план за възстановяване и устойчивост, а те ще бъдат доста обилни. Тоест, очевидно има някакви скрити резерви, според мен, при подготовката на този бюджет, които да бъдат използвани във второто полугодие.

Горе-долу така си обяснявам отсъствието на логика. Друг вариант, който може да се допусне и да е причина за забавянето на растежа е, че нашият Национален план за възстановяване и устойчивост няма да бъде приет и съответно да дойдат средствата, които са безвъзмездни за България по този план. Вероятно в средата на годината, ще имаме корекция на бюджета, който ще бъде деветмесечен, колкото очакването за раждане на едно бебе. Навярно това смущава и финансовия министър, и финансовото министерство, още повече, че всичките страни се озъртат в момента в посока на световната инфлация, която не зависи от българското правителство или от правителството например на САЩ, а зависи като цяло от развитието, ако щете, включително и на един по-мирен свят, защото всяко ускоряване на надпреварата във въоръжаването и дрънкане на оръжие действително прехвърля средствата оттам, където ще бъдат за икономически растеж към този на пръв поглед непроизводствен сектор, а именно отбраната или нападението. Озъртането на правителството вече е очевидно в това отношение.

На теория инфлацията е висока. Като влезем в магазина обаче, „висока“ вече ни се струва направо меко казано. Същевременно сякаш прочитът на кабинета е, че висока инфлация значи бърз растеж. Само оставало и заплатите да станат високи. Какво се случва реално?

Реално се случва това, което се случва навсякъде. Действително имаме ръст най-вече на цените на енергията на световните пазари. В международната рейтингова агенция „Фич“ излезе тези дни прогнозата. Без съмнение и в Международния валутен фонд знаят какво става и какво се прогнозира. Според „Фич“ се очаква растеж на инфлацията до 5,2%, а според Международния валутен фонд вероятно ще има и по-висока инфлация от тези стойности. Това, което се очаква в България също е за растеж на инфлацията над 5%, тъй като през тази година само петролът се очаква да поскъпне с около 12%, а природният газ допълнително с 58%. Въобще имаме ускорители на инфлацията, които няма как България да спре. Инфлация очевидно ще има. И както навсякъде, така и в България, тя ще засегне най-вече хората, които са в долната подгрупа на средната класа и най-бедните, това са някъде около 2 милиона души в България.

Разбира се, няма да има драматични последици, както по отношение на трапезата, така и по линия на ежедневните или други плащания. Но при всички положения тази инфлация първо ще даде повече приходи в бюджета, защото той по принцип се създава чрез десен тип политика на формиране на приходите, а именно преди всичко физическите лица поддържат формирането на две трети от бюджета чрез ДДС, планирано е почти 15 милиарда лева, чрез Данък общ доход, който трябва да бъде над 5 милиарда лева. Докато корпорациите ще бъдат щедро възнаградени с ниски данъци. Корпоративният данък, който се предвижда е под 4 милиарда лева. Да не коментираме данъка върху дивидентите – 80 милиона лева и т.н. Въобще десният тип политика очевидно ще бъде характерен за този бюджет и обикновените хора ще плащат за попълване и за прираст на бюджета, докато бюджетът не се знае доколко ще може да ги компенсира.

И веднага ще кажа, че нашите изчисления, които правим, например по линия на минималната работна заплата, която миналата година и в момента е 650 лева, имайки предвид, че докрая на март действа миналогодишния бюджет, трябва да е поне 698 лева и 10 стотинки, ако отчетем ръста на инфлацията. Предложението е минималната заплата да стане 710 лева, при което реалното увеличение е малко над 10 лева, което не е сериозно и е конфузно за това правителство. Очаквам много остър парламентарен дебат и минималната работна заплата да отиде поне към 750 лева незабавно, за да компенсира донякъде ръста на цените, не само този, който вече е факт, но и този, който се очаква, и то след размразяването на мораториума върху цените на енергията, в който нямаше много логика. Ако се обърнем към хората, които са на минимална работна заплата, със сигурност техният дял ще се увеличи и плащанията под масата ще станат много повече и по-честа практика, отколкото до този момент. От друга страна ръстът на пенсиите, който се предвижда, в никакъв случай няма да компенсира щетите от инфлацията. За съжаление това е факт в България, това ще бъде факт и в другите европейски страни. Няма как да се справим с тази инфлация от 2021 и 2022 година. Ще има поражения, няма начин да няма.

Пенсионерите се оказаха разочаровани от януарските си пенсии на фона на обещанията да вземат повече пари. Защо се получи така? Какъв трябва да бъде подходът с пенсиите? Много пенсионери с дълъг трудов стаж например негодуват, че постепенно – вместо парите им да растат – техни познати без стаж ги догонват по доходи.

Напълно естествено, това, което беше дадено като компенсация по повод на COVID-19, не е част от пенсията, а вкарването му като прираст на пенсията нямаше никаква сериозна обосновка. И когато предвиждаш намаляване на тези добавки, наистина пенсиите започват да изглеждат доста конфузно пак по-ниски, отколкото са очакванията и отколкото са били обещанията. Решението в случая е преизчисляване на пенсиите, вдигане на минималната пенсия нагоре, за да компенсира инфлацията, но също така повишаване и на максималната пенсия, защото прекалено малка стана разликата, именно съотношението между минимална и максимална пенсия. Хората, които са работили повече да получават почти наравно с хората, които са работили много по-малко, означава намаляване и на социалната справедливост. Това е изключително неприятно.

Да не коментираме, че каруцата на правителството е твърде претоварена с обещания, включително тези утопични четири-пет моста на Дунава, три тунела под Стара планина. Изобщо обещанията са толкова утопични, че няма как да се изпълнят и правителството ходи не по въже, не по тънък лед, а по човешки косъм, и може да падне много лесно, ако сгреши в някое от своите обещания, поведения. И този път много повече хора ще бъдат по площадите, отколкото бяха при управлението на ГЕРБ, СДС, ДПС предните години. Да не говорим за този по-висок таван на дълга от 7,3 милиарда лева и дефицит от над 3%, а именно 4,1%, които са заложени. Това означава, че отлагаме влизането в Еврозоната най-рано след 2026 година евентуално, когато ще ни позволят да приемем еврото. Въобще тази година е на тежки сътресения и на най-голямо изпитание за България след 1990 година.

Има ли измъкване от тази ситуация? Има ли капацитет това коалиционно правителство да се справи с овладяването на всички тези тежки кризи или балонът в един момент ще се спука?

Балонът винаги може да се спука, особено ако се надува, а както се забелязва от четирите посоки в четворната коалиция, всички обещания летят нагоре без да се прави бюджетна сметка какво може да се случи и какво трябва да се случи. Неприятното е, че действително в момента правителството освен бюджета, няма представена мандатна програма, което е необходимо даже за едно малко предприятие, програма, която да очертае стратегията – какво всъщност искат да направят и то измеримо от гледна точка на обикновените хора – доходи, разходи, включително минимална заплата, освен за тази година и за следващите три години във времето на мандата, колко ще бъде минималната пенсия. Липсват едни нормални атрибути, които се очакват от едно ново коалиционно правителство.

Това е крайно неприятно и пак казвам, че то може да обърне каруцата на всяко правителство, камо ли на това, особено ако се задълбочат очакванията за назначаване по шуробаджанашка линия, които вече са видими навсякъде и също така от другата линия очакванията за пренасочване на финансовите потоци от едни известни бенефициенти към други, които очакват някакъв дял от тези блага, от ползите от участие, включително в управлението. Защото, отново забелязваме принципа на въртящите се врати, използвани при това правителство, от частния бизнес във влизане в управлението и увеличаване на ползите за тези, които участват в управлението и техните „приятели“, което вече личи по някои неща. Не бих искал да го спомена, но може да се обърне внимание как се увеличават продажбите, включително в България, на някои продукти на членове на правителството.

Да, действително вече има индикация, че интересите започват да тежат при някои от участниците в това управление, при това не само от „Продължаваме промяната“. Ако трябва да се заключи, след приемането на този бюджет е крайно време правителството като едно цяло да излезе с мандатна програма за четирите години на управлението и то базирана вече върху сметки, а не върху предизборните обещания. Тогава вече ще се разбере какво може да се прави. И още нещо, тъй като правителството си повярва в баснята, че „с десни мерки, може да постигне леви цели“, това замина в историята благодарение на инфлацията, както се вижда, и ако има малко повече мъдрост това правителство, то ще погледне много по-сериозно към промяна на фискалната политика и най-вече в данъците по отношение на приходната част на бюджета. Тъй като правителството обеща с десни мерки да реализира леви цели, може би е време да обърне внимание на нарастването на неравенството в България, защото то се увеличава, сега в момента се увеличава благодарение и на инфлацията. А нарастването на неравенството, означава, че правителството като цяло е дясно. Именно това налага промяна на фискалната политика, а засега няма никакви индикации от никой от четирите участници в кабинета, че искат подобно нещо. Завоят е по-надясно, отколкото се очаква.  

Проф. Боян Дуранкев пред Тribune.bg: 2022 година е на тежки сътресения и на най-голямото изпитание за България след 1990 (tribune.bg)