Путлер блъфира за ядрена война, но поне не лъже, когато признава, че такъв вариант не се обсъжда в Русия. Вижте защо

Иво Инджев

Все повече експерти (и политици) на Запад отхвърлят като блъф руските заплахи с ядрено оръжие. Сравняват ги с перченето на Москва с “втората по сила армия в света”, която се оказа неспособна да се справи с 22-та в тази условна класация, за каквато се смяташе украинската.

Истината е, че дори само Великобритания разполага с по-голям оперативен ядрен потенциал от годния за употреба в Русия.

Изостаналата технологично във всяка отношение Русия плаши с “най-големия ядрен арсенал в света”, но всъщност разполага с едва 48 ракети Сатана 1, годни за употреба, от които зависи цялата “ядрена мощ” на страната, пише военният експерт Герман Обухов.

Ето каква е реалната картина на руските военни ядрени възможности към днешна дата, обрисувана от него.  https://war.obozrevatel.com/putin-blefuet-u-rossii-problemyi-s-yadernyim-peplom.htm

Руската пропаганда разказва приказки за Сатана 2, но спестява истината, че производството й е зависимо от специалната стомана на шведската компания Sanndvik, която напусна завинаги Русия в рамките на санкциите и на руснаците ще им трябват 20 години, за да произведат новото поколение ракета. 

Как

Проблемите със Сатана 1 станаха много сериозни след присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО. Старите съветски Р-36-Сатана-1 и новите руски РС-28 са особен клас ракети с по няколко бойни глави и паралелни траектории.

Изстрелват се от Централен Сибир край Омск или от границата с Казахстан край Оренбург, след което трябва да пресекат Карелия по границата на Русия с Финландия. За да бъдат изведени на тази траектория е нужна масивна ракета носител с тегло повече от 200 тона. Сегашните възможности на техниката в Русия позволяват това да стане само с двигатели с течно гориво.

Тези ракети имат по-малко начално ускорение, за разлика от ракетите с твърдо гориво. Необходимо им е много повече време, за да да бъдат изведени на заддената траектория. Силозите им са разположени в Сибир или на границата с Казахстан, за да наберат височина над руска територия.

Това ги прави лесно откриваеми за американските спътници SBIR  (космическа инфрачервена система за разузнаване и ранно предупреждение за изстрелването на Сатана). Системите на НАТО, разположени отвъд полярни кръг, прихващат руските ракети, но това става още по-лесно, след като могат да бъдат преместени във Финландия и Швеция близо до Русия.

Русия разполага с още 270 стратегически ракети с твърдо гориво “Топол” (СС.25) и по-съвремените “Топол”- М” и “Ярс”. Около половина от тях не са боеспособни поради изтеклия им срок на годност от 20 години. След такъв период в корпусите им се появяват пукнатини и могат да се взривят при изстрелване. 

45 съветски ракети “Топол”, произведени през 1985-1992 г., би трябвало да са снети от въоръжение през 2011 г. Тяхната руска модификация “Топол-М” е на въоръжение от 2000 г. Половината от 126 мобилни ракети “Топол – М” и “Ярс” е трябвало да са излезли от строя през 2006 г. защото бързо се износват поради вибрациите при пренасянето им.

Твърде малко е вероятно да се направи нещо срещу това, тъй като са необходими повече от 50 компонента за производството на твърдото гориво, които Русия не произвежда.

Не стигат санкциите, ами и пожарът от 21 април завода за производство на твърдо гориво гр. Горки, принуди Министерството на отбраната да се откаже от доста планове в това отношение. Руските служби така и не установиха причината за подпалването на химическия завод… 

Русия разполага и с тактическо ядрено оръжие, но при изстрелването им дори срещу Украйна подводниците ще бъдат разкрити и мигновено потопени. Важи и за подводниците, въоръжени балистични ракети с ядрени бойни глави.

Стратегическата авиация се състои от ТУ-160 и ТУ-95МС, въоръжени с крилати ракети. Но нито един от тези самолети дори няма да излети, когато стане напечено…

Тази картина, с цялата й конкретика, е добре известна на западните страни, което обяснява защо заплахите на Русия с ядрена война се приемат като блъф в западните столици. Путлер беше прав тези дни да каже, че ядрената война не е вариант, който се обсъжда в Русия.