Първи прочит на програмата за управление на правителството

Анализът е препубликуван от "Икономически живот".

Красен Станчев

Всяка програма на което и да е управление може да се разгърне само по два начина - по-нататък да стане по-добре или да стане по-зле. Въпросът е какво разбираме под "по-добре".

 

Например в приложенията към програмата на новата коалиция корупция се споменава 18 пъти, а инфлация - един път. Това донякъде съответства на предизборната реторика и на съобщенията по повод преговорите.

Но традиционен критерий за по-добро състояние на икономиката е временната и самокоригираща се инфлация, относително постоянен ръст на доходите и поносима естествена и временна безработица.

 

Може да се каже и с думите на Адам Смит (от една негова лекция от 1755 година): за изобилието в една страна почти нищо повече не е нужно от мир, лесни данъци и щадящо прилагане на правосъдието. Под "щадящо правосъдие" той има предвид такова, което не наказва неволните и безобидните грешки на хората и не се използва за изземване на богатство и рекет. Това щадящо правосъдие още в древния Рим води до възникването на разбирането за "ограничена отговорност" на инвеститорите.

 

Доколкото изземването на богатство и рекетът станаха донякъде (но далеч не до степен за спиране на растежа и може би развитието) държавна традиция в България, частта "правосъдие" в програмата има потенциал да подобри управлението на закона. Но има и риск реформата да се сведе само до смяна на личности и възпроизвеждане на същото под други имена на възникналите напоследък специализирани звена на правораздаване и конфискация без съд.

 

Засега единствената защита срещу такъв риск е прозрачността. Но прозрачно могат да се налагат и разходи върху стопанството, които да произтичат на пръв поглед от благи намерения.

 

Що е се отнася до другите части на програмата - общият стил е по-скоро "агитация за щастие" от името на новото управление.

 

Конкретика донякъде има в примерната законодателна програма. Но точно в нея има и най-много неясноти.

 

Далеч без претенция за изчерпателност

 

Например какво означава стабилност на данъчната среда, привличане инвестиции и иновативност, когато гониш иноватори (а и общо заможни и порядъчни хора) с данъци върху труда им чрез изменение на максимални осигурителни прагове. Казаното по този повод е много неясно и са възможни неразумни промени в политиката. В тази и други области политиката на свършени факти стои добре. Все пак има заявление за обосноваване на законодателните идеи чрез анализ на ползи и разходи. Но общо правило е, че ползите винаги се инфлират от онези, които предлагат идеята.

 

Или да вземем данъците изобщо: очевидно е, че ще има нови данъци, най-вече поради политиките на ЕС - нови данъци на акцизните стоки (където стойностите за България са ниски), въглероден данък или квазиданъкът през минималната заплата (МРЗ) и/или прилагането на проектодирективата за европейска МРЗ. Семейните данъци също са рискови и казаното по техен повод е крайно мъгляво. Не е известно дали ще се предприема нещо в тази област. Но е вероятно, че в момента средният размер на едно семейство е около 2.5 души. (Преброяването може да покаже и размер, по-малък от 2.5, което за семействата с деца вече са данъчни облекчения.)

 

Замисля се промяна на концесионното законодателство и практика "в защита на националния интерес" и с ориентир "средни европейски стойности". Но в името на този интерес в тази област са правени по-скоро злини, законодателството бе подобрено за полезните изкопаеми, а за другите концесии партиите в правителството, а и бъдещият финансов министър, по-повод металургичните концесии, засега сипят само заплахи.

 

"Национален интерес" в тази област винаги е бил аргумент на "Атака", ВМРО и понякога на ГЕРБ и ДПС. А лозунгът "България над всичко", който за първи път бе използван у нас в предизборната кампания на БСП от 1990 година, е много недалновиден ориентир в разбирането на "национален интерес". Между другото според член 18 от конституцията 21 изключителни права са определени като "принадлежащи на държавата" и през 1991 година се предполагаше, че са защитени.

 

А европейското "сравнение" е, меко казано, безсмислено - там добивната промишленост има много по-малък дял, отколкото в България. Но освен това самото усилие да се намери някакъв общ знаменател на облагането на концесии би приличало на търсенето на общ знаменател между слонове и четки за зъби.

 

На това отгоре, в туризма и много други отрасли правителството остава или дори увеличава ролята си на "основен играч".

 

Предвиждат се още например промени в ГПК и в закона за частните съдебни изпълнители. И идеите са рискови предвид опита от 2010 година досега, особено предвид на законодателните идеи на БСП. На ЧСИ искат да дадат работа по събирането на вземания на НОИ и НЗОК. Идеята е по-добра от криминализиране на липсата на такива плащания, което граничи с открит рекет. Но, от една страна, неплащането на данъци върху труда може да се дължи и на пазарни стресове и външни шокове, а пък възнаграждението на ЧСИ не е променяно от 2006 година.

 

Ако се върна към реториката, засега е ясно само, че БСП има най-голяма тежест в правителството и парламентарната му подкрепа, макар нейните участници в управлението да не са сред най-порядъчните, били на власт през последните 25 години. А и посланията на президента при връчването на мандата бяха по-скоро заемка от БСП и без ясен стопански смисъл.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.