РАЗИГРАВАТ НИ ГНУСЕН ТРИЛЪР: "ГОЦЕ" И АГЕНТ 007

Grigor Lilov

 

**** Кой е сър Марк Алън, споменат сензационно в днешното интервю на Георги Първанов? **** Какво се случи тогава - между агентът "Гоце" и шефът на истинските разузнавачи 007, а не литературно-филмовия Джеймс Бонд
.
21 години след началото на драмата и 14 години след края й експрезидентът Георги Първанов си поръча интервю в bTV на тема текущата политическа ситуация.
И за първи път спомена публично, че не само Франция, но и толкова омразната на екскомунистическия и новия „демократичен елит” Великобритания е заслужила пред България. Оказа се, че тя е имала значителен принос в решаването на онази драма с осъдените ни на смърт медицински сестри в Либия.
Досещам се с какви мотиви е организирано интервюто, досещам се и защо сякаш по договорка между експрезидента и журналиста започна с именно такъв въпрос – за дължимото към историята, за вече забравеното, макар и относително близко минало, а по-конкретно - случая с медицинските сестри в Либия.
Досещам се и защо беше споменато сензационно, макар и от бивш президент, името на сър Марк Алън като основен „пирон” на сензацията в най-самото начало на разговора с водещия. И дори беше показана негова снимка в разрез с правилата на дипломацията и секретните служби.
– Кой е мъжът отдясно?
- Това е сър Марк Алън, бивш заместник на МИ 6 – това е британското разузнаване. По това време вече беше пенсионер. Разбира се, сигурно и там няма бивши, както с президентите. Това е човекът, който измисли плана за спасяването на нашите медицински сестри, който реализира голяма част от този план. Разбира се, не без подкрепата на самата британска държава, на премиера Тони Блеър. Така че техният принос, както и на сър Марк Алън, беше много важен.
- Това е първата снимка, която се появява публично на сър Марк Алън?
- Да, и единствената.
Разбира, наред с тази голяма истина бяха изказани и немалко лъжи, вкл. и тази - решаващият принос за свободата е на България.
Приносът на българската държава наистина е решаващ! Обаче не за тяхната свобода, а за тяхното арестуване и осъждане на смърт като част от голямата игра на Кремъл да попречи на започналото сближаване между полковник Муамар Кадафи и Запада.
Тази тайна за сър Марк Алън, спомената днес от Георги Първанов, обаче отдавна не е топсекрет за част от българската публика. За онази част от нея, която ме чете.
Давам откъс за тези топсекрети от моята книга „Либийска връзка”, излязла от печат през далечната 2008 г. Тя е в библиотеките на външните министерства на най-влиятелните държави, в тези на най-авторитетни световни ВУЗ и аналитични центрове по света.
Парадокс е, че в България се четеше свободно, докато например в САЩ – не толкова свободно. Защото книгата фигурираше в каталога на Библиотеката на Американския конгрес, но беше достъпна за прочит само в така нар. „закрит отдел” – онзи за висшите държавни чиновници, конгресмените и сенаторите. Едва след смъртта на Муамар Кадафи стана общодостъпна в редица държави.
Детайл от онези тайни днес научиха милиони българи и чрез интервюто на Георги Първанов.
Само детайл. Надали експрезидентът ни е чел Библията, но съм сигурен, че като културен и много образован човек знае, че от нея е този цитат:
„ защото няма нищо покрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.” Матей 10:26
Защото може да се предполага, че рано или късно и тайната как родната ни държава в угода на Кремъл и Кадафи разигра онзи смъртоносен спектакъл с медицинските сестри и хилядите заразени по света, а и у нас имаше десетки и десетки случаи (бел: случаят не бяха само дечицата в Бенгази), както и другите десетки най-мръсни тайни от „Либийска връзка” ще станат публично достояние на милионите българи, които не четат книги.
**** Откъс от книгата „Либийска връзка”:
___________________________________________________
През август-септември 2002 г. са започнали първите тайни разговори с тях посредством хората на МИ-6 – разузнаването на Лондон. За този таен контакт за връзка Сейф ал Ислам разчитал на емисари като Мохамед Рашид – палестинец, който е управлявал голяма част от финансите на Ясер Арафат.
През октомври 2002 г. английският премиер Тони Блеър написал писмо на полк. Кадафи, като му е предложил такъв диалог.
Няколко седмици по-късно полк. Кадафи отговорил положително: “Ще инструктирам моите хора да поддържат връзка с твоите хора”, както го цитира един дипломат.
Една от ключовите фигури в операцията е бил сър Марк Алън – шеф на “Глобални операции” с ранг на заместник-директор на прочутата разузнавателна служба МИ-6.
Този човек – добил нежелана популярност в арабските среди след успеха на разговорите с Триполи, през 2005 г. беше пенсиониран от поста си, за да заеме далеч по-високоплатена длъжност като консултант на “Бритиш петролиум”.
Сър Марк Алън беше и ключовата фигура в преговорите около освобождаването на българките от либийския затвор.
Първите по-официални разговори са през март 2003 г. в лондонския хотел “Мейфеър” със Сей ал Ислам. В същия хотел текат и тайните преговори около съдбата на нашите медици.
От 2004 г. сър Марк Алън многократно контактува с наши спецове на плаща и кинжала – ръководители на службите ни и с президента Георги Първанов. Много от срещите на българска територия – включително и със Сейф ал Ислам, са в секретна база на Националната разузнавателна служба в Банкя, в резиденциите “Воден” и “Шабла”.
Месец по-късно – през април 2003 г., проблемът за разтапяне на леда в отношенията с Муамар Кадафи вече е пренесен на американска територия.
Срещат се няколко ключови фигури – синът на Кадафи Сейф ал Ислам, шефа на службите му Муса Куса, Джордж Тенет, по онова време директор на ЦРУ и сър Ричард Диърлав, директор на британското външно разузнаване.
Неофициално се счита, че именно тези срещи са спасили живота на сестрите ни, като на тях е било формулирано искането да отпаднат обвиненията в заговор и шпионаж.
От времето на тези срещи започват публикациите в най-авторитетните световни медии за тяхната съдба.
Непосредствено след тези срещи – няма и месец след тях, на 24 май 2003 г. медицинската сестра Мария Зашева получи обратно паспорта си от либийските власти, отнет през 2001 г. До този момент тя нямаше право да напуска Либия заради следствени действия, свързани със СПИН епидемията в Джамахирията, а заради сигурността си не пристъпваше и крачка извън стените на дипломатическата ни мисия в Триполи.
Както във всяка история за агенти с номер 007 и в либийската връзка има една красива и умна жена.
Не е поредното момиче, завоювано от Джеймс Бонд, а вероятно представлява самия него.
Името й – Шаха Али Риза, наскоро нашумя по целия свят. Тя е британска гражданка. Образованието й сред най-елитните в света – Оксфорд и “Лондон скул ъф икономикс”. Говори арабски, френски, италиански, турски и английски. Била е омъжена за Бюлент Алириза, експерт по Турция в авторитетния Център за стратегически и международни изследвания в САЩ,
с когото имат син. В управата на Центъра влизат такива колоси-политолози и съветници по националната сигурност на президенти на САЩ като Збигнев Бжежински и Хенри Кисинджър.
Неправителствената организация нашумя със свой доклад в края на 2007 г. Един от неговите автори – Ендрю Къчинс прогнозира, че Владимир Путин ще бъде убит в началото на януари 2008 г. по време на службата в храма “Христос Спасител”. Според експерти в дипломацията, международните отношения и разузнаването подобен публичен ангажимент с такава прогноза и на такова равнище може да се тълкува единствено като неофициално предупреждение “знаем и сме подготвени!”. Ръководителят на Русия не присъства на тържествената меса, което допълнително подхрани слуховете.
Експертът Шаха Али Риза постъпва на работа в също толкова значима институция като тази на бившия й съпруг – Световната банка. Там се занимава с Близкия Изток и Северна Африка. През 2003 г. е привлечена от Пентагона в качеството си на експерт. Приятелка е на Пол Улфовиц – един от държавниците и най-изявени ястреби на републиканската партия в САЩ, архитект на войната в Ирак и най-близък приятел на Джордж Буш.
Името й нашумя след шумен скандал, когато се разбра, че от Световната банка е отишла на работа в Държавния департамент със заплата по-висока от онази на държавния секретар Кондолиза Райс.
Пол Уолфовиц – по онова време президент на
международната институция, беше обвинен, че е използвал контактите си, за да я уреди. В крайна сметка той трябваше да подаде оставка и напусна поста си. Буш до последно го защищаваше, а веднага след това побърза да помогне на Уолфовиц с ключова длъжност – шеф на Американския правителствен съвет за международна сигурност.
Любовната история на ястреба със служителката му се превърна в сензация!
Ала останаха няколко “но”.
Британската гражданка Шаха Али Риза, макар че е чужд гражданин, е работила като ключов експерт (!!!!) в Министерството на отбраната на САЩ. Дейността й започва през 2003 г. по времето на първите контакти на най-високо равнище между Запада и Мумар Кадафи. Абсолютно неизвестен за широката публика е фактът, че тя е либийка по произход – родена е в Джамахирията.
Шафа Риза свободно е посещавала родината си десетки и десетки пъти – особено в трудните години на тайните преговори с Полковника, въпреки че друг държавен служител на САЩ незабавно щеше да се сбогува с поста си за това – независимо
кой стои зад гърба му.
Потвърждения на тези догадки не би могло никога да има, но вероятно Шаха Али Риза е била първият посредник и човекът с първите стъпки към затоплянето на отношенията между Запада и Либия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
**** Тогава не можех, освен ако не ми беше мил животът, но сега ще направя моя бел. към книгата от днешни дни: според мен любовната история с Пол Уолфовиц е била нещо като подготвено сензационно прикритие, за да се легендират честите неофициални срещи между двамата. Защото скандал за тайни и много секретни контакти на президентската администрация във Вашингтон с Муамар Кадафи можеха да отнесат от власт не само министри, но и самия президент.
Подобен сценарий се разигра и и с шефа на ЦРУ – ген. Петреъс, уволнен през 2012 г. заради такава история и дори осъден за нерегламентиран достъп на любовницата му до държавни тайни, за да се прикрият неофициалните контакти между много влиятелни частни среди в САЩ съвместно с такива в Кремъл с аятоласите в Техеран и техни взаимни договорки. (виж друга моя книга – „Дуел”) ****
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Има и още едно косвено доказателство за подобна версия – Пол Уолфовиц е проявил жив интерес към либийското дело на медиците ни въпреки глобалния пост, който заема. То въобще не би могло да бъде предмет на интересите на Световната банка – по никакъв начин. Но на 2 и 17 април 2005 г. на срещи той е обсъдил този проблем, като е разисквал въпроса за намиране на разумен компромис!
Любопитна е и една скоба в хронологията на тези събития.
Между двете срещи на Уолфовиц с наши политици парламентарната група на Коалиция за България направи неочаквана декларация. В нея се казва: “БСП изразява своята загриженост и тревога от възможната поредна ескалация на претенции и натиск спрямо българската държава от либийска страна”.
Пак във времето между двете срещи във Вашингтон на Уолфовиц с родните министри нашият и сръбски президент Георги Първанов и Борис Тадич съвместно заявиха, че Белград е основен посредник (!) в разговорите с Триполи и държавният ни глава веднага би заминал за Либия по покана на Полковника.
Визитата се състоя, но Бедуина чудесно я разигра като коз в отношенията си със Запада, за да го изнуди за по-големи отстъпки.
Българската страна не получи нищо, свързано със съдбата на медиците, макар че за първи път се опита да притисне Триполи в друго поле – като попречи на играта му на геополитика със САЩ.
Онази игра, която реди световното шахматно поле според крилатото определение на политолога Збигнев Бжежински.
Друг факт за стоплените в най-дълбока тайна отношения между Вашингтон и Триполи са тайните полети на самолетите на ЦРУ с пленени терористи от “Ал Кайда” до либийските градове, в които са създадени секретни места за разпитите им. Засечени са десетки маршрути и курсове.
Анализ на хиляди полети, самолетни регистрации и корпоративни документи, както и интервюта с бивши агенти на ЦРУ и пилоти показва, че агенцията разполага с поне 26 самолета, като 10 от тях са купени след 2001 г. Управлението обаче крие собствеността си зад прикритието на 7 подставени компании, които нямат служители и друга дейност освен притежаването на самолети.
Самолетите биват редовно оперирани от реално съществуващи компании, контролирани или свързани с ЦРУ – “Аеро контрактърс”, “Пегасъс текнолоджис” и “Типър авиейшън”.
Анализът на маршрутите на установените 26 самолета на ЦРУ откроява стотици полети в Европа с междинни кацания и десетки полети с изходна или крайна точка летищата на Джамахирията.
ЦРУ е използвало два “Боинг 747” и два “Гълфстрийм”, които са били собственост на свързаната с управлението компания “Стивънс експрес лийзинг”. Разследването е идентифицирало използваните самолети. Един от тях съвпада с този, който САЩ са превозили заподозрени в тероризъм до Гуантанамо (Куба). Другият е пристигнал в Багдад в деня на задържане на Саддам Хюсеин.
За връзките “България – Москва – Триполи”, “България –
Рим – Триполи”, “България – Австрия – Триполи” няма дори
частичка, каквато и да е информация.
Действа и още една връзка – “България – Триполи – Тел Авив”, която е толкова сензационна, че звучи съвсем невероятно.
Факт е и връзката “ЮАР – България – свободната зона на град Линц в Австрия – Бенгази”, по която са преминавали заразените със СПИН кръвни банки.
В тази, нека да я наречем мрежа от взаимоотношения, се среща всичко – обръщане на световната и българска история до неузнаваемост с хастара навън, тайна дипломация, агентурни игри, мътни бизнесотношения, фиктивни любовници, терористи, далавери с петрол, оръжие, заразени със СПИН кръвни продукти, както и “лекове” за болестта, произвеждани от български (!) държавен научен институт и негови експерименти с тях из различни краища на Африка.
На този фон драмата на нашите медицински сестри е като част от декорите на грандиозната постановка с много режисьори – онази част, останала достъпна за публиката. Поради причината, че по замисъл е била предназначена само и единствено за нея.
----------------------------------------------------------------
(Край на откъса. Книгата е издадена преди 13 години, през 2008 г.)