Румен Радев да не мълчи като Жан Виденов и Георги Първанов- да разгласи какво (се) знае за гибелта на военния пилот Валентин Терзиев

“Излизам от атака” не е реплика на софийски областен управител при напускането на потъналия кораб на партията , която му послужи като трамплин да се настани като шеф на най-голямата административна единица в България по благоволението на премиера Методиевич. 

“Излизам от атака” са последните думи на майор Валентин Терзиев, загинал на 9 юни, пилотирайки съветския Миг 29 по време на учение над Черно море. 

Научихме за тези негови последни думи от вдовицата му. В телевизионно интервю тя разказа много повече от всичко, което решиха да споделят с публиката военните и техните цивилни началници. След като тя е научила за рисковете, на които съпругът й е  бил подложен от упорито неназоваван команндир, ръководил неговия полет, можем да си представим колко повече знаят началниците и съответните разследващи.

А главнокоманвщият? Той отгоре на всичко е не само бивш пилот на същия съветски Миг 29, но и генерал, оглавявал българските ВВС. Ако в първите часове и дни след трагедията от 9 юни той е могъл да си позволи да каже, че не знае подробности, както сам съобщи пред репортери в Брюксел, то през изминалото след това време би трябвало да е научил “малко повече” и без данните от черната кутия на изтребителя, отколкото се видя, че знае почернената вдовица.

Вероятно разследването на фаталния за майора инцидент не е приключило, но усещането вече е като за драма без посочени виновници за нея, която сме гледали. Дали Румен Радев иска да се присъедини към Жан Виденов и Георги Първанов като герой от черния сериал на подобни трагедии? 

На 11 август 1995 г. 14 млади българи в униформи на транспортни войски изгарят във военен камион на Околовръстното шосе край София. Войниците се завръщали от частен обект в квартал “Манастирски ливади”. Използвани са били там като безплатна работна сила на частен обект. Оживява само 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който задълбочава с мълчанието си и до днес какво точно е станало, за да се вреже камионът в един спрял край пътя трактор. 

По преценка на дежурната новинарка от БНТ Илияна Йотова новината за страховития инцидент е потулена в края на късната вечерна емисия, докато приоритет за нея е хорото, на което се хваща същият ден премиерът Жан Виденов по време на фолклорен фестивал в Копривщица. Запомни се като “кървавото хоро” на Виденов. Виновната за тази гавра, както знаем, получи в наши дни повишение като вицепрезидент, сиреч заместник на главнокомандващия. 

Така и никой “отговорен” фактор в държавата не се ангажира да посочи причините за катастрофата и пожара. Омертата между униформени и цивилни в посткомунистическа ни държава удържа трайна победа.

И понеже няма възмездие, имахме рецидив на 1 март 2008 година. Ден след катастрофата на влака София-Кардам, в която изгоряха 9 български граждани, президентът Първанов отиде да ловува в планината край Симитли вместо да обяви национален траур. Изобличен от регионалния вестник “Струма” той панически се завърна в София, но мълча дни наред преди да бъде “оневинен” от  говорителката си Бойка Башлиева, че наистина е бил край Симитли, но не бил стрелял по вълци…

 

Първанов е свикнал да излиза необгорен от огъня с помощта на своя обслужващ персонал и мрежата от зависимости в медиите и институциите. Направи го също по-рано, през 2003 година, когато на 27 декември терористи взривиха кола с голямо количество експлозив край българската военна база в гр. Кербала в Ирак. Загиналите български войници бяха 5, ранени бяха 27 българи в униформа.  Убитите и ранените военни, полицаи и цивилни от други националности достигат 178 души. 

Главнокомандващият Първанов не само не потърси сметка за най-тежкия удар със загинали и ранени български военни от втората световна война насам, но позволи на Началник-щаба на армията Никола Колев да се хвали, че добрата подготовка на българите била предотвратила по-голяма трагедия ( от тази да бъде разгромена с един атентат цяла военна база и преместена по-късно поради това ?!).

Нещо повече, главнокомандващият Първанов изчака в духа на заветите на Живков да попремине бурята и назначи генерал Колев за началник на своя кабинет.

Въпросната “добра подготовка”, както съм писал ( вкл. в книгата си “Президент на РъБъ”) беше саркастично разобличена от видния британски журналист Робърт Фиск. В репортаж от Кербала за в. “Индипендънт” носителят на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и с ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както изрично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.

Цитирам неговия репортаж като припомняне докъде води забравата и самозабравянето на онези, които командват парада у нас – с цел да не се повтаря познатото прикриване на следи и безотговорността им.  

Karbala Bombing

Robert Fisk – The Independent December 29, 2003

The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.

Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.

Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”

Румен Радев да не мълчи като Жан Виденов и Георги Първанов- да разгласи какво (се) знае за гибелта на военния пилот Валентин Терзиев – Иво Инджев / Ivo Indzhev