Румен Радев “пропусна” звезден миг да блесне на международния небосклон

Иво Инджев

“Един МиГ и си в Беларус” – нова реклама на “Райънеър” в рамките на черния хумор в рускоезичния интернет

Президентът Румен Радев гласува солидарно с европейските лидери декларацията, която осъжда принудителното приземяване на граждански самолет от страна на режима в Беларус, но пропусна уникален шанс да се открои в “тълпата” политици на международната сцена. Защото Радев е единствен между тях, който има професионална експертиза в качеството си на военен пилот. Задоволи се обаче да каже банално пред журналисти, че принуждаването на граждански самолет да кацне, за да бъде арестуван един политически противник е недопустимо, но се измъкна от обяснението на фактите как точно е бил накаран Боингът да се приземи. Заяви, че няма достатъчно информация.

Може ли някой да си представи неговия конкурент  за властта у нас Методиевич да не се възползва за самореклама ( да изпъкне веднъж и той ) в случай, че международен инцидент, свързан с пожар,  предизвика среща на високо ниво в ЕС? Абсурд! Но Радев явно скромничи. Защо ли?

“Пропускът” на Радев не остана незабелязан и от чужди наблюдатели. https://www.eureporter.co/world/bulgaria/2021/05/25/former-pilot-and-bulgarian-president-radev-fails-to-condemn-ryanair-jet-hijack/

Радев можеше да се превърне в звездата на срещата на върха на ЕС. Можеше да открои себе си и България на правата на националния лидер в Европа, който е най-компетентен по актуалната тема с въздушното пиратство. Можеше да стане лидер на мнение в тази престижна компания. Но предпочете, подобно на Методиевич на подобни срещу преди него, да се слее с масата вдигнати при гласуването ръце, когато става дума за остра критика по тема, която е органично свързана с руската политика. По-надолу ще припомня по какъв начин Кремъл стои зад режима на Лукашенко – не е само с декларативната си подкрепа за пиратския акт.

НА СХЕМАТА: На картата на Европа Беларус е единствената държава в момента без граждански полети над нейна територия.

В Германия политици от висок ранг видяха “ръката на Москва” в този случай. Председателят на комитета по международни отношения в Бундестага от управляващия Християндемократически съюз Норберт Рьонтген заяви на 26 май за  изданията Rheinische Post и General-Anzeiger, че “Като минимум държавното отвличане на самолета е било одобрено от Кремъл или дори е получило оперативна подкрепа от страна на Русия”. Той напомни, че без мащабна подкрепа от Путин управникът на Беларус Лукашенко отдавна щеше да загуби властта.

Председателят на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер декларира пред Augsburger Allgemeine: “Този инцидент показва, че ръководството в Москва не иска вече добросъседски отношения с Европа и вместо това целенасочено търси конфликт”.

https://www.dw.com/ru/v-germanii-ne-iskljuchajut-prichastnosti-rossii-k-incidentu-s-ryanair/a-57664291

За разлика от Радев, който се направи на некомпетентен , вместо да постъпи по точно обратният начин, аз имам такава информация. За нейното получаване и коментиране не се иска професионална подготовка като пилот, а елементарна логика и базови познания за правилата на международното въздухоплаване, продиктувани от въпросната здрава логика. 

Едно от тях, признато дори от СССР, предвижда при заплаха от бомба на борда на самолета той да се приземи на възможно най-близкото летище. В случая това е било летището във Вилнюс на 70-80 километра разстояние, докато Минск е бил на цели 180 километра. Иначе казано, “нещо” е принудило пилотите на “Райънеър” да нарушат най-важното правило и да летят допълнително още 100 километра “с бомба на борба”. Какво ли ще да е било това “нещо” под дулата на беларуския изтребител Миг-29 , познати отлично на Радев, освен заплаха от стрелба?

Но и това не е всичко сред абсурдите, които Радев не бил забелязал по липса на информация.

Веднъж принуден да кацне “с бомба на борда”, Боингът е престоял заедно с пасажерите в него повече от час на пистата. Беларуските власти свалят багажа за претърсване, но не и пътниците. Не трябваше ли най-напред спешно да бъдат евакуирани пътниците и екипажът, заплашени от “бомба на борда”?

Да обясня с няколко примера на онези, които “нямат информация”, ролята на Москва в оцеляването на режима в Минск. След като там фалшифицираха изборите и в страната избухнаха масови протести, Путин плати допълнителни 1,5 милиарда долара на Лукашенко за овладяване на кризата. Точно по същия начин, по който предложи на украинският президент Янукович 15 милиарда долара, за да не подписва във Вилнюс в края на 2013 година договора за началото на преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС и с това предизвика недоволството на протестиращите срещу тази груба намеса украинци. 

Не друг, а Путин детонира протестите в Киев, които доведоха до Майдана и войските му в Крим, а след това и в районите, които сепаратисти се опитват да откъснат от Украйна с руска помощ. Като защитник на своя “Янукович” в лицето на Лукашенко Путин крои сега подобни планове и за Беларус.

Щедростта на Путин спрямо режима на Лукашенко идва в разрез със статистиката, според която самата Русия бележи исторически рекорди по смъртност в страната в мирно време насред и без това галопиращата демографска криза. За 2020 година, по данни на официалната статистика на Росстат, починалите в Руската федерация са 2,124 милиона души, невиждано явление дори в сравнение с гладната следвоенна 1946 година. Официално признатите за бедни в Русия хора са 18,6 милиона, т.е. 12,7 процента от населението, макар онези, които не си дояждат и не могат да си набавят основни стоки, като дрехи, да са няколко пъти повече.

На фона на нерадостната социално-икономическа картина в самата Руска Федерация през 2018 година Русия е доставила  безмитно на Беларус 18 милиона тона нефт на стойност около 2,2 милиарда долара.

И при такава зависимост Лукашенко няма да си подсигури “гърба” откъм Кремъл при операция по взривяване на отношенията с Европа?

Само добре мотивирани “наивници” могат да повярват, че акцията на белоруския режим е солова. Пилотите на “Райъеър” явно не са между тях. Макар да са опитали да продължат полета си до Вилнюс, те в крайна сметка са се подчинили да обърнат назад под заплахата от масово убийство, която им е прозвучала напълно достоверно.

Освен добре известният терористичен акт на СССР със свалянето на южнокорейския граждански Боинг край Сахалин през 1983 година, империята на злото има опит и в други подобни безчинства. На 14 юни 1940 година СССР сваля над Финландския залив пътнически Junkers Ju 52 OH-ALL Kaleva, изпълняващ полет от Талин за Хелзинки ( на снимките от финландския печат във връзка с терористичния акт). Загиват 7 пасажери и двамата пилоти.

От началото на 60-те до 80-те години на миналия век в небето над СССР са свалени два корейски Боинга и самолет на аерофлот Ту-104А. Общият брой на загиналите -345 души.

Над Красноярск съветски пътнически самолет със 84 души на борда е улучен от “приятелски огън” през 1962 година по време на учение на противовъздушната отбрана. Данните за тези “инциденти” изнесени в момент на медийно разкрепостяване от руската агенция Интрефкас, замислена първоначално като  алтернатива на печално известната с лъжите и манипулациите с  Телеграфна Агенция на Съветския Съюз ТАСС. И двете бяха “вкарани в правия” път от наследниците на съветската традиция в Кремъл. 

Да не говорим за въздушни катастрофи, при които загиват конкуренти, какъвто за Путин беше генерал Александър Лебед, смятан за архитект на прекратяването на първата война в Чечня 1994-1996 година, продължена след това от Путин 4 години по-късно като трамплин за политическата му кариера. Хеликоптерът на популярния генерал от запаса, спечелил изборите в Красноярск, уби на 28 април 2002 година при катастрофа с неизяснени причини ( освен дежурните в такива случаи обвинения в небрежност към пилота) самия губернатор, както и още 11 души на борда, предимно от неговата администрация. 

Достойно за съжаление е, че напълно достъпните данни за пиратския акт на Лукашенко са се сторили на професионалния пилот Румен Радев недостатъчни, за да привлече  с коментар вниманието на медии и политици, от чиято доскорошна незаинтересованост той сметна за нужно да се оплаче. Направи го, като се похвали с рязко нараснал интерес на чужди лидери към него като български държавен глава, но в контекста на българската роля за преговорите за членство на Северна Македония в ЕС.

Излиза, че Радев разбира повече от “македонската сделка” ( казано по аналогия с една измислена афера от 1992 година), отколкото от самолети и правилата на международното въздухоплаване.

“Плува ли корабче тук”, казваме риторично в такива случаи, сочейки към окото си… Румен Радев “пропусна” звезден миг наистина да блесне на международния небосклон