Руската агресия изпадна в периферията на медийното внимание у нас
Свикнахме ли вече с руската агресия в Украйна? Спряхме ли да се стряскаме от факта, че тя продължава и дори ескалира на отсрещния бряг на НАШЕТО Черно море?
Така изглежда. Вижда се от изместената в периферията на интереса, демон(с)т(р)иран от българските медии по “военната тема”.
Мога и от личен опит да добавя, че първоначалният шок и страх ме възкреси от “медийния гроб”, в който години наред нареждах предимно в собствения си блог какво зло е путинска Русия, а когато се “оказах” прав на бърза ръка бях реабилитиран. За кратко. Отново не съм им интересен на медиите – дребен, но сигурен индикатор за реставрацията на статуквото в медиите от преди 24 февруари.
Изненадващото голямо изключение за мен беше Нова телевизия, където за последните три месеца получих 7-8 покани за участие – при това без да ми монтират традиционната “друга гледна точка”, чрез която през годините на моето целенасочено маргинализиране като коментатор бях системно тероризиран от озъбени рашисти.
По-малко опасна ли стана руската война в Украйна, че настъпи това медийно успокоение, за да не кажа, че вече си е направо апатия спрямо банализираната чрез свеждането й до незначително присъствие в медийното пространство у нас война?
Напротив. Изнервената от провала на заявените си цели да “денацифицира” и “демилитаризира” Украйна путинска Русия отиде в другата крайност. Там заплашват вече открито Полша. Заканите отправят както руски депутати, така и руският васал в Чечня Кадиров. Главорезът обяви, че на Русия ще й трябват “шест секунди” да се справи с Полша. Явно визира ядрен удар.
Руската пропаганда вече банализира хипотезата от ядрена война. Тя се смяташе за недопустима за прекрачване граница от съветската пропаганда , но руската от епохата на Путлер я издигна в ранг на възможен вариант.
Симонян, Скабеева, Соловьов, Кисельов и прочее войнстващи водещи телевизионни пропагандони обясняват на и без това зобмираните си от зрители в Русия че има само два варианта за край на войната: или победа на Русия, или ядрена ескалация, т.е. апокалипсис за целия свят.
Пропагандоните се състезават помежду си да изчисляват колко секунди лети една руска ракета с ядрена бойна глава от Калининград до Берлин (макар руските балистични, т.е. междуконтинентални ракети ракети, да не се базират в такава близост до европейските столици) и обещават “ядрена зима” на Великобритания след ядрен удар от руска подводница.
Този вид идиотска пропаганда се превръща в Русия в рутина. Целта е както да сплаши неотстъпчивия пред московския шантаж Запад, така и да приучи руското население да възприема опасността от края на света като нещо приемливо и рационално. Формулирано с думите на Путлер: “защо ни е този свят, щом в него няма да има място за Русия”.
Впрочем Путлер беше по-мек, когато формулира тази мисъл преди нападението над Украйна. Защото тогава той допускаше, че Русия ще използва ядрено оръжие при самоотбрана.
Това обаче днес вече не важи за неговите пропагандони. Те лансират нанасянето на “първи ядрен удар” като нещо нормално за Русия. В света на тотално контролирания от режима руски медиен контингент подобна ескалация е просто израз на онова, което Кремъл иска да се чуе.
Нашите медии “не забелязват” тази истерия. Държат се така, сякаш напрежението в региона е намаляло и войната вече е някаква подробност от пейзажа, в който доминират битовите нашенски теми.
Сякаш самият пейзаж е нарисуван от нашия “миротворец” от Банкя, чиято представа за за положението и поведението ни се свежда(ше) до гледката на туристи, гларуси и платноходки – тогава, когато Русия трупаше по нашата черноморска граница арсенала за войната, която води днес срещу Украйна.
Този подход се нагажда към така наречения масов вкус. Масовият зрител не разсъждава с категориите на стратегическото и тактическото ядрено оръжие. Да му поднесеш на тепсия олиото, бензина, тока и краставиците със сигурност прави медийното меню много по-лесно смилаемо от “предъвкваната” война в Украйна.
По какво тогава нашите медии се отличават от политиците, които биват упреквани от същите медии в бягство от лидерство и липса на мъжество да бъдат посрещани предизвикателствата на времето според тяхната важност, а не според това дали ще се харесат на избирателите?
В същото време светът не е променил отношението си към руския агресор и солидарността си с неговата украинска жертва. Уви, това е случаят, в който можем да кажем, че ние не сме като света.
П.С. Наясно съм, че обобщаващият упрек към медиите, без да посочвам изключенията, не ме прави медиен любимец. Не държах преди 24 февруари да съм такъв, не държа и сега.
НА СНИМКАТА: Алпинисти развяха знамето на Украйна на планиски връх в Киргизия, една от бившите съветски републики, която има договор за взаимна отбрана с Русия. Връх “Путин”!
