Руската Zараза банкрутира и отстъпва бавно от българската публичност

В епохата на путлеризма Русия се опита да изобрети своя нова идеология и символика, с която да замести спойката между десетките народности и региони в огромната държава след разпада на съветската империя. И какво измислиха? Ами нищо, свързано с настоящото. Обърнаха се към съветското минало от безсилие да предложат нещо друго на пазара на пропагандата. Вкопчиха се в “победата на дядовците”, както гласи един от лозунгите на кремълските пропагандони.

Как обаче ще празнуват тази година любимия на Путлер 9 май? И ще го има ли изобщо самия него в ролята на президент?

Трудно е да се прогнозира каквото и да било за обезумял диктатор като него, който доказа, че е в състояние да предприеме нещо толкова ирационално, като войната срещу Украйна, от която по дефиниция няма печеливш сценарий за Русия. Това беше ясно и преди ордите му нахлуят в съседната държава. А днес, 20 дни по-късно, дори и фанатичните путлеристи все по-малко вярват, че могат да се измъкнат от украинското тресавище като “победители”

Какъв “Ден на победата” могат да празнуват тогава? Да маршируват на Червения площад с видоизменената свастика на ръкавите?

 

 

 

 

 

 

Използваната от руските войски в Украйна латинска буква Z, която първоначално озадачи света със своята мистериозност, се утвърди вече като копие на нацистката символика. При това, както се оказа при разравяне на архивите от Втората световна война, имитацията е буквална. “Z” са рисували върху  бронираните си машини есесовците от 4-та моторизирана дивизия на хитлеристите. А пък с буквата “V”, която руските агресори също използват днес за обозначаване на военните машини в Украйна, германските нацисти са откроявали транспорта, който обслужва лагерите на смъртта. Не говорим за прилика, а за буквално копиране на тази нацистка символика от днешната руска армия. 

 

 

 

 

Всеки опит на руснаците да отрекат приликата е обречен на презрението на света.

Дори и да ставаше дума за “случайно съвпадение”, позорът няма да бъде измит от лицето на Русия за поколения напред. Германците все още се борят със синдрома на вината за войната ( 1939 – 1945 г.), за която днешните поколения няма как да отговарят. Това ги чака и руснаците след тази позорна инвазия в украйна.

А какво казват самите днешни германци, които Путин успя да извади от пацифистката летаргия и ги накара да застанат категорично на страната на украинските жертви? Може би най-добре се изрази един коментатор в германски телевизионен канал със следното изречение:  “Путин мобилизира миналото за борба с настоящето и бъдещето”.

Музиката на Украйна

Друг коментатор, но сред пишещите на руски в интернет, иронизира, че от всички букви в азбуката на великия английски език днешните руски милитаристи са научили само последната буква “Z”. Ще трябва да свикват руснаците с подобни подигравки. Защото техният вожд, когото търпяха толкова години и когото все още следват, ги опозори самата доктрина, че “руският свят” може да се наложи на останалата част от света със своите по-малко от 2 процента от световната икономика.

Какво да кажем за “стратег”, който се готви подло от години да посрещне западните санкции при нападение срещу Украйна, който обаче си е поверил близо половината от валутните резерви на стойност 300 милиарда долара ( повече от половината годишен бюджет на Русия) на западни банки. Те ги замразиха и с един удар съкратиха двойно финансовия му капацитет за водена на война -факт, който беше потвърден от руския министър на финансите Антон Силуанов. Същевременно руското злато, включително и “черното” , какъвто о петролът, се натъкват на международнен търговски бойкот. Борсите не желаят да търгуват с токсичните руски суровини. 

Русия е практически изключена от световната цивилизация. Вижда се образно от абсолютно празното международно летище Шереметиево, в което няма жива душа – нито пътници, нито летищен персонал, както се вижда от кадри, публикувани в интернет.

НА СХЕМАТА: Затвореното за руски полети европейско и американско въздушно пространство

 

 

 

 

Сръбското изключение само подчертава изолацията на Русия в небето над Европа. В Италия, която се отнасяше доста щадящо към Русия преди 24 февруари по въпроса за санкциите ( като една от най-зависимите от руския газ западни държави) днес посрещат в училищата с аплодисменти и украински знаменца малки бегълци от войната на Путин.

Дори и китайските другари на Путин не желаят да се прегърнат с него. Твърде е кървав и за тях.

 

 

 

 

По ирония на съдбата Путин наистина промени света, но като го обърна срещу Русия. В споменатата Италия дори фашизоидният бивш министър на вътрешните работи от партията “Северна лига” Матео Салвини, който се разхождаше с изображение на Путин на фланелката си, днес демонстрира пълен обрат в отношението си към него. Както и крайно дясната Марин льо Пен и президентът на Чехия Милош Земан, който се разкая за русофилщината си. 

Признаци на изтрезняване от путинизма се забелязват дори при американеца Доналд Тръмп и бразилеца Болсонарио. Е, не мина без идиотизми от страна на Тръмп, който предложи американски самолети с китайски опознавателни знаци да бомбардират Русия, за да се скарат Москва и Пекин, пък Америка да гледа доволна отстрани. Показателно е, че дори венецуелският васал на Путин се натиска вече за преговори със САЩ за износ на венецуелски нефт. Това постига вождът на световната война срещу глобализма Путин – предизвика глобализация на антируска основа.

 

А в България? Някои видни говорители на московската пета колона у нас се опитват да се разграничат половинчато от изцапания с детска кръв Путин, но не се забелязва рязък обрат във възгледите им, подобен на примерите, споменати по-горе. Други направо се изпокриха. Ако греша, нека бъда поправен, но яростни нашистки пропагандони, като Велислава Дърева и острието на злобарската червена пропаганда (вече) в парламента Александър Симов мълчат съучастнически с руското варварство в Украйна. 

Пак добре правят, за да не се опозорят още повече, както “възрожденеца” Костадин Костадинов-Копейкин, тъмно червеният Велизар Енчев, тяхното “анализаторско” подобие Боян Чуков и съмишленикът им в БНР Петър Волгин. За тях фанатичната омраза срещу Америка е водещ мотив да злобеят с непрекъснатото повтаряне на опорните точки на Кремъл, оневиняващи руската агресия днес с войните на Запада срещу геноцида на Милошевич в Косово или срещу близкоизточните злодеи Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи, тероризирали дълги години не само съседите си, но и собствените народи. 

Не съм засичал да лее кремълска злъч и проф. Нина Дюлгерова, която призоваваше от сървилната към Кремъл трибуна на в. “Труд”  да ми бъде забранено да пиша. Като знам фанатизма й, това отсъствие се дължи по-скоро на липсата на желаещи да си цапат студиото с храчките й, отколкото на катарзис на тази персона ( нон грата в българската медийна среда, надявам се вече). Което не значи, че все пак Дюлгерова не е обслужена като кречетало на руското варварство. Дали са й възможност от  БНР ( Българското нашистко радио) да продължава да стреля с путлеристките си патрони в националния ни ефир. https://bnr.bg/varna/post/101611240/prof-nina-dulgerova-evropa-rusia-i-u...

За разлика от нея Нешка Робева, която поне не е страхлива, се изявява с призиви да не се “сатанизира един народ” в момент, когато пратениците на този народ се опитват да унищожат народа на Украйна. За този народ, нагазен от руския сатана, Робева жалее. Защото е болна от русофилия.  Блъсковият и съмишленик предоставя днес своя в. “Труд” като платформа за разпространяване на тази зараза дори и в сегашната ситуация на световно отдръпване от русофилстването. Робева , подобно на собственика на ПИК Недялко Недялков, скърби за хората на културата и спорта в Русия, а не за децата на Украйна. И, разбира, се не забравя да обяви санкциите срещу тези хора като вед фашизъм. Закъде са нашистите у нас без любимото им оправдание за обслужването на руския фашизъм!

Както вече съм споменавал, опитват се да скрият и лицата на путинофилията в България, като Георги Първанов, за когото войната било просто “неприятна”(!) , както и много търсеният от медиите до скоро разбирач на геополитиката Валентин Вацев, който изтърси, че войната на Русия срещу Украйна “върви по план”. 

Няма го на терена на “Москва за нами, ни шагу назад” доайенът на русофилството сред историците Андрей Пантев. Колегата му по проруска ориентация проф. Георги Марков се опита да пренасочи вниманието на аудиторията с отклоняващи от руското варварство исторически паралели на антизападна основа, но и той потъна ( да се надяваме в размисъл за преоценка, но едва ли…). Не знам какви ги говори тяхното подбие Васил Василев в неговото предаване по един телевизионен канал, който не гледам, но понеже познавам настъпателния му ( много меко казано ) нрав, не вярвам да си е сменил козината. 

Блеснаха в медиите като легитимни комети на руското влияние  проф. Захари Захариев и Андрей Райчев, но изглежда, че и тяхното вездесъщо присъствие в домовете на хората чрез телевизора взе да намалява. Не е за вярване. Но да изчакаме, преди да си отдъхваме, че може да вампирясат на екраните в името на “другата гледна точка”, с която обикновено ни атакува проруската пропагандна у нас. 

Изглежда ще се окаже, че последният русофил в ЕС ще бъде българин – като перифраза на героя на Димитър Талев, който казва, че последният комунист ще умре в България ( заради което комунистическите власти го интернират от София и забраняват книгата му “Железният светилник”). 

И все пак най-после стана възможно днес хулен от години, остракиран и заплашван от путлеристите журналист, като пишещият тези редове, да може да се появи в България като телевизионен коментатор в цветовете на Украйна, докато  заразяващите с пропагандата си българската аудитория нашисти са принудени да си налягат русоробските парцали и да се почувства най-сетне маргинали. 

Доживях да получавам покани за участие в публицистични предавания на телевизии без да ми запушват устата и без да ми монтират като заглушители рупори на кремълската пропаганда! Промяна има, на благодарение на храбрите украинци, а на онези, които дойдоха на власт с обещание за промяна.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://aig-humanus.blogspot.com

Руската Zараза банкрутира и отстъпва бавно от българската публичност – Иво Инджев / Ivo Indzhev