Руско острие на антибългарската пропаганда ме покани злополучно на интервю

Иво Инджев

Обади ми се с предложение за интервю Даря Асламова, острието на антибългарската кремълска пропаганда от последните 8 години, изстрелвано няколко пъти тук с мисия да оплюва България и нейния евроатлантически избор.

Действа тук като специален кореспондент на тиражния булеварден таблоид в днешна Русия с вчерашното комунистическо названия “Комсомолская газета”.

Обгрижват я нашисти, готови да кажат пред нея всичко гадно за “неблагодарната” България, което й се иска да чуе.  

Реагирал съм на нейната специализирана дейност срещу “малката балканска страна, която се била превърнала в “бедна колония”, както тя представя България с встъпителните си думи към пропагадния си филм “България умира тихо”.

Излъчен е за първи път (и многократно след това) за публиката в руския телевизионен ефир на 12 декември 2013 година в началото на украинския Майдан с явната цел да бъде показано чрез “негативния” български пример защо украинците и други бивши бегълци от колониалната империя на СССР не трябва да се присъединяват към Европейския съюз и НАТО. https://ivo.bg/2014/01/20/руски-филмов-кукиш-показа-лицата-на-бъ/

Да сте чували българската дипломация да протестира срещу подобен бълвоч, с който от години заливат мозъците на руснаците през телевизора им и внушават омраза към нас? Не сте. Защото няма такова  българско противодействие. Казусът с антибългарската пропаганда в огромната Русия е обратно пропорционален на антибългарските нападки в дребна Северна Македония. На Скопие тук се репчи всеки, когото не го мързи, но на Москва не се намират храбреци сред нашистките патриотари да възразят.

Отново: на Асламова и подобията й (като колегата й телевизионер Юрий Мамонтов, който пък произведе повърнята “Българската чушка”) никога и по никакъв начин не беше оказан отпор от българска страна. Нито от държавата, нито от медиите тук.

Ето защо Асламова се чувства окуражена да възпроизвежда своите пропагандистки гадости срещу България, действайки на местна почва с камера и микрофон. И отново е тук с такава задача, както разбрах от поканата й за среща.

Може би тя е очаквала, че моя скромност ще се поласкае от офертата на толкова знаменита персона за среща и интервю? 

НА СНИМКАТА: Асламова, както  явно обича да се представя

Грешка. Не се хващам в такива паяжини. Не приемам неприлични предложения. Не вярвам, че ще предаде вярно думите ми, повторих й го около 4 пъти.

“Да не би да се боите от мен”, опита се да ме уязви тя. Нямах време да й кажа, че в пряк сблъсък, когато думите ми не могат да бъде преиначени, бих застанал срещу нея (но няма такава храбра българска телевизия със значима аудитория, която да използва присъствието й в България, за да ни събере в едно студио).

Не, просто Ви презирам за онова , което пишете за България, заявих й директно. Тя продължи да ме пита защо (без видимо да се обиди за изразеното от мен  без заобикалки от мен презрение към нея), принуждавайки ме отново да  й припомня долнопробните й писания срещу България. 

Асламова беше адски настоятелна. Трябваше да натъртя няколко пъти, че не вярвам в нейната почтеност при препредаването на думите ми. Похвали се , че не е давала друг път основание да не й вярват по този начин. Наложи се да й кажа, че ми е достатъчно да знам как представя България пред своята аудитория. За краткост й припомних снимката на ромите, които ровят в едно бунище, с която тя илюстрира как изглежда днес България.

“А нима не е вярно”, репликира тя (уверена, че е постъпила правилно с тази манипулация). Не, тази картина не е обобщението за съвременна България.

“Резкий демографический спад в стране компенсируют цыгане, размножающиеся с феерической быстротой. Увы, многие из них ведут асоциальный образ жизни. На фото: заваленные горами мусора цыганские кварталы в Варне”.

И друг път са ми се обаждали кореспонденти на руски медии. Обикновено си говоря с тях на английски. Асламова със сигурност знаеше, че говоря и руски (т.е. беше се подготвила – не подозирам тук роля на руското посолство, то би трябвало да й попречи да руши още повече двустранните отношения, съдейки по това как посланик Митрофанова напоследък се подмазва на българите). Асламова се опита да ми направи комплимент в езиково отношение, който отбих.

А откъде ми има телефона ли? Изобщо не се поинтересувах. Нашистите у нас, които тя обича да използва като меродавни източници в своите интервюта, с удоволствие са й помогнали с моя телефон, който не тайна.

Разделихме се след нейното язвително “извинение”, че ме е “уморила”, като ми е отнела 5 минути. 

И те ми бяха много. Като в онзи стар виц за единия час, който му трябва на един българин да преспи със съветска туристка – първите 55 минути са нужни да бъде отделена от групата. Не е джентълменско последното, но е предизвикано от реалността. Пък и на зъл булеварден кореспондент му приляга зъл булеварден виц.

За да стане “по-интересно” (но не чак булевардно), ще добавя, че в ръководството на “Комсомолская газета” има един мой бивш състудент, за когото пазя отличен спомен като приятел и творческа личност. Има(ше) страхотно чувство за хумор. За да не му навредя (евентуално), не искам да го споменавам (засега) поименно. Ако той се запознае с моя текст и пожелае, мога да публикувам и наша обща снимка от онова време, когато ВСИЧКИ мои московски състуденти от института бягаха от контакт с нас, чужденците, за да не им развалим биографиите.

П.С. Асламова се хвали с близост с иракския диктатор Саддам Хюсеин , позирайки с неговия златен калашников..

P.S. Мое фото с золотым автоматом калашникова, который был подарен Саддаму Хусейну королем Саудовской Аравии. После было украден и попал в руки одного миллиардера. https://dokole.eu/darya-aslamova-irak/