Само ГЕРБ и клакьорите й не виждат дълбоката политическа криза

Иво Инджов

 

Най-цивилизованият изход са исканите от протестиращите оставки, честни предсрочни избори и нов обществен договор между властта и гражданите.

В България няма политическа криза, внушават политиците от ГЕРБ, присъдружните й политолози и медии и партийните тролове в интернет. Аргументацията им на пръв поглед е по политологичния канон: правителството продължава да функционира безпроблемно, а смяната на няколко ключови министри показва, че премиерът Борисов отчита пулса на общественото мнение.

Преодоленият неотдавна с лекота вот на недоверие за корупцията, внесен от БСП, илюстрира стабилността на парламентарното мнозинство, въпреки че парламентът се е закотвил като е най-неодобряваната държавна институция. На всичкото отгоре тъкмо в началото на протестите България беше приета в чакалнята на еврозоната. Десетина дни по-късно от Брюксел Борисов съобщи благата вест, че за следващия програмен период и за преодоляване на последиците от корованивурс епидемията за страната са предвидени цели 27 млрд. евро.

Двете оптимистични евроновини новини трябваше да надцакат козовете на протестиращите и критиците на управлението. Такава цел имат и обвиненията срещу недоволните, че искат да „счупят“ държавата, както и изтъкването на невъзможността при служебен кабинет да се въведе заложеното в Изборния кодекс машинно гласуване.

Подобни аргументи се гарнират с изказани от кумова срама мнения и предложения „за“ диалог с протестиращите – от лидери на ГЕРБ като вицепремиера Дончев, столичната кметица Фандъкова и по „задължение“ от шефове на МВР. В обобщение звучи до болка познат рефрен – не всичко върви по мед и масло, но важно да няма предсрочни избори, защото има много работа за вършене. Ако те случат, към здравната и икономическата криза ще се насложи и политическа.

Да, ама не, както би казал покойният журналист Петко Бочаров.

България е в политическа криза още от 9 юли. Тогава тежко въоръжени служители на прокуратурата нахлуха в президентството, за да арестуват съветник и служител от администрацията на държавния глава. Във всяка нормална демокрация подобни арести щяха да бъдат осъществени рутинно и без излишен в шум (отделен въпрос е дали бяха необходими).

В София видяхме попмпане на мускули от страна на главния прокурор Гешев, който очевидно има зъб на президента Радев заради критичните му позиции към дейността на прокуратурата.

Важно е да се припомни, че акцията беше осъществена веднага след като президентът поиска да бъде свалена охраната от НСО на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и на знаковия депутат от движението, мастит бизнесмен и медиен магнат Делян Пеевски. Затова нахлуването в президентството беше разтълкувано и като инструмент за отмъщение срещу Радев от свързаното с върхушката на ДПС задкулисие.

Всъщност кризата беше провокирана от успешната ПР-акция на лидера на „Да, България“ Христо Иванов

и още двама активисти от партията на плажа пред т.нар. Догансарай на 7 юли. Докато се опитваха да илюстрират завладяната от олигархични интереси държава в България, те пострадаха от грубите действия на охранители, за които след това се разбра, че са от НСО. Кризата придоби контури четири дни по-късно, в условията на разрастващи се протести, когато в отговор на полицейско насилие срещу демонстранти Радев поиска оставките на Борисов, правителството и Гешев и разкритикува остро „мафиотизацията на управлението“.

Думата „криза“ произхожда от гръцки и означава „тежко положение“. Държавна криза има тогава, когато държавата е пред банкрут, заплашена е от външни или вътрешни врагове, притискана е от терористи, когато на цялата й територия или в отделни региони бушуват трудно преодолими природни бедствия. България е пощадена от подобни злини.

Но политическата криза е реална. Тя има своите ясни измерения, за които управляващите и клакьорите ми нямат адекватен отговор.

Формално погледнато, управлението функционира по законите на демокрацията,

въпреки че още през зимата държавният глава сне доверието си от правителството. Но политическият процес в наши дни не е заключен само между институционалните актьори – правителство, парламент, представените в него партии, държавен глава.

Правенето на политика е резултат от действия, калкулации и сложни баланси, които включват и политическата активност на гражданите, общественото мнение, международните реакции. Всички те допринасят едно управление да бъде подкрепяно, одобрявано или поне търпяно, въпреки критиките към него, с други думи – да бъде легитимно. За легитимността голяма роля играе и харизмата на политическите лидери.

Седем месеца и половина преди изтичането на мандата на кабинета „Борисов – 3“ според конституцията, законите и резултатите от предишните избори управлението на ГЕРБ и т.нар. Обединени патриоти е напълно легално. Но вече не е легитимно.

Българите са уморени от десетгодишното управление на ГЕРБ,

а популярността на министър-председателя Борисов е стигнала рекордно ниски нива. Тя не може да бъде възстановена въпреки ПР обиколките с джипката му из страната, предавани на живо в страницата на премиера във фейсбук. Според последното представително проучване на „Алфа рисърч“ два пъти повече българи одобряват дейността на президента Радев в сравнение с тази на премиера.

Политическата криза удря еднакво силно не само рейтинга на Борисов, но и перспективите на ГЕРБ да се задържи на власт. Ако продължи да управлява на инат, партията рискува да се маргинализира в средносрочен план по подобие на НДСВ, откъдето впрочем тръгна политическата кариера на лидера й.

Повече от месец продължават протестите в центъра на София, където срещу Борисов, правителството и Гешев викат и творчески ги призовават към оставка хиляди, а по някога десетки хиляди души. Това са предимно млади хора на възраст 18-30 г., студенти в чужбина и България, хора със свободни професии, със самостоятелен бизнес, млади семейства.

По-скромни, но не и незабележими са протестите в големи градове като Варна, Пловдив, Стара Загора. Въпреки че заради отпускарския август редиците на протестиращите пооредяха, действията им се радикализираха с гражданското неподчинение. Притиснат до стената, преди седмица Борисов не изключи вариант да подаде оставка, но правителството да изкара мандата си.

След това

две действия на управляващите съживиха и катализираха протестите.

Първо лидерът на НФСБ Валери Симеонов, настоящ депутат, обяви, че на коалиционен съвет било решено правителството и Борисов да не подават оставки и да изкарат мандата си до край. Последва силовото разчистване на палатковите лагери от възлови кръстовища в София и други градове. Това надъха отново протестиращите и те възстановиха барикадите. Перспективата за заглъхване на протестите през лятото вече не съществува.

Очевидно властта се изкушава да ги потуши силово, но все повече се парализира от уплахата пред непредвидимите последици от един по-твърд курс. Такова решение става все по-трудно и поради факта, че над 60 процента от българите подкрепят протестите, както сочат данните на „Алфа рисърч“. Любопитен щрих от проучването е, че най-работещ вариант за изход от политическата криза според анкетираните е оставката на главния прокурор Гешев – на това мнение са почти половината от тях.

„Борисов – 3“ губи битката вече и на международния фронт.

За разлика от Орбан в Унгария или полското правителство, заради проевропейския си курс досега властите в София не бяха критикувани сериозно от ЕС – въпреки хроничните проблеми с корупцията и погазването на върховенството на закона. Борисов е толериран и от политици като германския канцлер Меркел.

През последните дни обаче големите европейски и световни медии информират подчертано критично за причините за „протестните блокади“ и „барикадите“ в България. А когато в една страна членка на най-богатия и най-демократичен клуб от държави в света се издигат барикади, сигналът към международната общественост е, че в управлението й има нещо дълбоко сбъркано.

Най-остро в критиката си е водещото печатно и онлайн издание в Германия – „Шпигел“. В обширна кореспонденция от България то написа, че името на Борисов „е синоним на цялата политическа система, на масовата корупция, несправедливостта, демонтирането на демокрацията, непрозрачността, злоупотребата с власт, раздаването на постове и средства срещу лоялност и съсипването на околната среда“.

От обобщаващ материал за протестите в България, излъчен в подкаста „The Newsroom“, огромната национална и чуждестранна аудитория на британския обществен оператор Би Би Си научи, как „медиите в България излъчиха репортажи за разследвания срещу корупцията и записи с представители на властта, в това число и премиера Бойко Борисов. В тях той използва обиден език. Появиха се и фотографии, на които се вижда как Борисов спи с пистолет и много пари в чекмеджето на нощното му шкафче.“

Дни преди това пък един от флагманите на американската журналистика – „Ню Йорк Таймс“, информира, че гражданите в България искат оставката на дясното правителство, като го обвиняват в

корупция, намеса в съдебната власт и раболепие пред богати бизнесмени.

Тази силно негативна международна публичност поставя правителството на Борисов в нова ситуация. Въпрос на време е да започнат и по-остри реакции спрямо управлението му от страна на „приятелите“ в Брюксел и големите европейски столици. А защо не и от САЩ, които първоначално заеха доста витиевато отношение към протестите.

Действията на младите хора в България не са плод на моментно състояние, а на дълго трупан гняв. България се намира в дълбока политическа криза. Най-цивилизованият изход от нея са исканите от протестиращите оставки, честни предсрочни избори и нов обществен договор между властта и гражданите.